АВТОР: РУМЕН ДЕЧЕВ

Към тази стара руска пословица не може да не се върнем днес след вчерашния зашеметяващ удар на ВСУ по 4 аеродрума на руската стратегическа авиация. Заговори се за втора Цушима.

УДАРЪТ
По украински данни на 1 юни са унищожени над 40 самолета от типа Ту-22 М3 и Ту-95МС, произведени в съветско време и после модернизирани. Това са самолети с голяма далечина на полета, първият с реактивен, а вторият с витлов двигател, които са в основата на въздушната част на ядрената триада на РФ, но активно изпълняват локални бойни функции с крилати ракети по време на настоящата война. Наред с тях на аеропорта “Иваново Северин” вероятно е взривен и един от общо 10-те А-50, летяща радарна лаборатория, притежавани от Русия. Пострадали са вероятно единици от най-модерните Ту-160 (Белият лебед) и други самолети. Всичко това е направено с дронове внесени или сглобени в Русия, което е проспано от руските служби за сигурност.

ПОСЛЕДИЦИТЕ
Последиците за Русия са наистина катастрофални. Ликвидирането на около една трета от общия брой стратегически бомбардировачи нарушава ядрения паритет на РФ със САЩ. Икономическата загуба се оценява на между 2 и 7 млрд долара и според русски телеграм канали вече води до колапс на застахователната система на Русия с неизбежни последици за цялата икономика. Тук нещата опират до юридически неясния статут на военните действия, определяни в Русия не като война, а като специална военна операция. Още по-тежко за Русия е, че загубите са трудно възстановими, тъй като деиндустриализацията на страната при управлението на Елцин и Путин води до невъзможност да се произвеждат основни копоненти за тях, а да бъдат внесени в условията на санкции е много сложна задача. Точно по същата причина така и не видяхме на бойното поле прочутия танк “Армата”, Русия го е изобретила, но не може да го произведе без съответен внос.

От руска страна, естествено, се дават по-ниски данни. Коя е истината със сигурност ще се разбере по-късно, защото какво става с 40-метровите летящи чудовища, трудно може да бъде скрито от спътниците. Но например проруския канал “Саня во Флорида” от анализ на снимки дава само за аеродрума “Белая” в Сибир 7 унищожени и 1 повреден самолета от този тип. А има данни, че голямо съсредоточаване на стратегически бомбардировачи в последните 2 седмици е проведена на аеродрума край Мурманск и точна там е бил насочен главният украински удар.

ТЪП КОМАНДИР ИЛИ ПРЕДАТЕЛСТВО?
Логично е да си зададем този въпрос при положение, че украински атаки по вчера поразените аеродруми вече са правени и в социалните мрежи е бил повдиган въпросът за тяхната необезопасеност. Правени са предложения за изграждане на хангари и защитни мрежи и оборудване със средства за радиоелектронна борба. Военното ръководство обаче не се е отзовало. Очевидно в главата на дуракът командир дроновете като военно средство не съществуват. Всъщност критиката към абсурдния начин на водене на бойните действия от руска страна е на преден план от самото начало на СВО. Но немарливостта до сега водеше само до загуба на човешки живот, който в Русия от Октомврийската революция насам не се цени особено. “Война е, жертвите са неизбежни” и толкова. Тежките поражения на Черноморския флот също бяха забравени, войната е предимно сухоземна. Но унищожаване на значителна част, била тя 1/3 или 1/5, от стратегическата авиация, няма как да бъде пометено под миндера. Със сигурност руското обществено мнение ще е разтърсено. И неприятните въпроси пак ще излязат на преден план. Кой го допусна? Защо не бяха взети мерки? Защо най-способните руски командири са преследвани? Ген. Суровикин е неизвестно къде, може би дипломат в Алжир, когато трябва да е на фронта, а ген. Попов направо го вкараха в затвора с изрядно подготвени фалшиви документи. И един друг, срещан по руските форуми въпрос, който все повече се налага: Защо винаги, когато руската армия премине в по-решително настъпление, изведнъж става някакъв голям гаф, който връща нещата обратно към безкрайното кърваво противоборство. Така беше с украинското контранастъпление при Изюм есента на 2022 г. Никой не беше разбрал, че големи сили се концентрират и главнокомандващият бе отишъл на маневри във Владивосток с 50 хиляден корпус, способен да обърне нещата, но никой не направи опит да го прехвърли на мястото на сраженията, които продължиха няколко дни. Така беше и миналата година, когато украинците ненадейно (както се разбра, не чак толкова ненадейно, информация е имало, ГЩ е бил предупреден) нахлуха в Курска област. Така е и сега…

ПОУКИТЕ ЗА БЪЛГАРИЯ
За България е много важно поуките от абсурдния погром на руската авиация да бъдат разбрани. Чисто военно-технически – да се осмисли ролята на дроновете в съвременната война. Но и политически. У нас като наследство от комунизма съществува една инертна комунистическа маса. Те се самоназовават русофили, но всъщност са съветофили-носталгици и като следствие русофоби. Защото няма как да подкрепяш и съветската власт, и Русия едновременно, трябва да си избереш едното. Като не могат да се ориентират в съвременната ситуация, те стават жертва на елементарни демагози от рода на Сидеров, Костадинов, Михайлов, Руди Гела и пр., които пък много добре се ориентират относно материалните си интереси. Тази интелектуално назадничава, но социално активна маса, е най-голямата пречка пред обновяването на българското общество. Дано драмата, която предстои в Русия й отвори очите.

ВИДЕО:

Материалът ТЪПАКЪТ-КОМАНДИР Е ПО-СТРАШЕН ОТ ВРАГА е публикуван за пръв път на Посока .

АВТОР: ТЕДИ АНГЕЛОВА/ efir.info

Първият ден на Кавказкия инвестиционен форум започна в изложбения център „МинводиЕКСПО“ в Минеральные Води. Мястото е домакин на събития от младежката програма KИФ-2025. Денят на младежта събира над 1000 участници – студенти, млади професионалисти, предприемачи, които ще се обединят, за да допринесат за развитието на Северен Кавказ.

„Кавказкият инвестиционен форум винаги обръща специално внимание на младежите – нашият основен двигател на промяната и иновациите. Уверени сме, че именно младите хора със своята енергия, креативност и желание за промяна са истинските движещи сили на развитието на страната. Ето защо програмата на форума винаги включва Ден на младежта, който предизвиква голям интерес и привлича хиляди участници. „За нас е важен не само приносът на младите хора за икономиката, но и създаването на платформа за развитие на техните амбициозни проекти, които ще помогнат на регионите да просперират“, каза Владимир Затинайко, заместник-директор на фондация „Росконгрес“ и директор на Кавказкия инвестиционен форум.

За гостите на форума е отворена и изложбена експозиция, където са представени 21 щанда на региони и държави, както и търговски компании, опериращи в Севернокавказкия федерален окръг. Република Дагестан, Република Чечения, Република Ингушетия, Република Северна Осетия-Алания, Република Кабардино-Балкария, Република Карачаево-Черкесия, Ставрополският край, както и републиките Абхазия, Южна Осетия и Адигея ще представят своите инвестиционни проекти.

Общо бизнес програмата включва над 50 събития, като основното събитие е пленарната сесия с участието на вицепремиера на Руската федерация Александър Новак. Също така, в рамките на KIF-2025 ще се проведе заседание на Правителствената комисия по социално-икономическото развитие на Севернокавказкия федерален окръг.

Материалът Кавказкият инвестиционен форум винаги обръща специално внимание на младежите е публикуван за пръв път на Посока .

АВТОР: РУМЕН ДЕЧЕВ

Кадрите от честването на 24 май през 1930 г. са впечатляващи! Показват силен и сплотен около ценностите си народ. Отпред са представители на царското семейство (цар Борис 3 или брат му, принц Кирил, не се вижда ясно и една от княгините), офицерството (а не само дейците на просветата), духовенството, учителите и учениците. Хората са изправени, горди, сами се подреждат в редици, имат съзнание, че са народ, а не тълпа. Заслужава си да си спомним това, което сме загубили, за да почувстваме нуждата да си го върнем.

ВИДЕО:

Материалът БЪЛГАРИЯ, КОЯТО ЗАГУБИХМЕ е публикуван за пръв път на Посока .

Продължавам да наблюдавам почти истерия около преговорите. Е, може би не е истерия, но проблемът е, че нашите медии и държавни служители, които коментират така наречения процес на преговори, създават напълно погрешни очаквания сред населението за бърз мир. Което, сигурен съм, няма да се сбъдне нито в близко, нито в обозримо бъдеще, поне в продължение на много месеци.

Оставам убеден, че ни предстои ожесточена лятно-есенна кампания, по време на която врагът ще се опита да ни изненада много. Но ние нямаме необходимите сили или, най-важното, решителността да спечелим тази война.

Като цяло тенденцията към т. нар. „компромисен мир“ продължава. Ние вече не изискваме демилитаризация на Украйна, не изискваме нейната денацификация. Ние вече „пълзящо“, както се казва, де факто признахме, че Зеленски може да преговаря с нас, че има с кого да се преговаря в Киев. Тоест, ние разглеждаме така наречената Украйна като пълноправен партньор в преговорите, с когото можем да постигнем споразумение, както с всяка друга чужда държава, а не с част от историческа Русия, която представлява „АнтиРусия“ и нож, насочен към гърлото ни.

Всичко това е безсмислено и скоро всички ще се убедят в това за пореден път. Врагът се готви за своите настъпателни действия. Той ще атакува и ще трябва да направим още един тест, за да определим готовността си за тази атака.

За съжаление, отново виждам самодоволство. Дълги периоди на бавен напредък „с темпото на охлюв“ с огромни загуби създадоха илюзията сред нашето население и нашето правителство, че всичко ще продължи както преди, че най-лошото е зад гърба ни, че войната е практически спечелена, остава само да се натисне. Не, не и не.

Вражеската армия не е сломена, духът ѝ, за съжаление, е висок, тя е готова да се бие и ще се бори. И ако продължаваме да се надяваме, че „добрият Тръмп“, който в никакъв случай не е неутрален човек, още по-малко честен посредник, ще реши всичко вместо нас – е, колкото повече се надяваме на това, толкова по-малък е шансът ни да спечелим тази война. Останалото ще видим сами – времето ще покаже.

Материалът ИГОР СТРЕЛКОВ ЗА ФАЛШИВИТЕ НАДЕЖДИ ЗА БЪРЗ МИР е публикуван за пръв път на Посока .

Споразумението ще бъде правно обвързващо, но няма да влезе в сила веднага.

Във вторник страните одобриха знаково споразумение, което има за цел да избегне грешките от пандемията от COVID-19 при бъдещи глобални здравни кризи.

Официалното одобрение на договора на годишната среща на Световната здравна организация (СЗО) дойде след известно напрежение в понеделник, когато словашкият премиер Фицо оспори приемането му с подкрепата на Полша, Италия и още осем държави. Но в крайна сметка той беше одобрен с мнозинство.

Държавите-членки на СЗО се споразумяха миналия месец по повечето детайли на договора, въпреки че ще продължат преговорите по няколко спорни момента.

Договорът „ще гарантира, че страните ще работят по-добре, по-бързо и по-справедливо заедно, за да предотвратят и реагират на следващата пандемична заплаха“, заяви ръководителят на СЗО д-р Тедрос Адханом Гебрейесус.
Правно обвързващото споразумение ще изисква от държавите да предприемат стъпки за предотвратяване, подготовка и реагиране на бъдещи пандемии, с цел медицински консумативи като ваксини да станат по-достъпни по целия свят.

Но все още има няколко въпроса, които предстои да бъдат решени, и договорът няма да влезе в сила, докато не бъде постигнато съгласие по тях.
Един от въпросите, които все още са на дневен ред, е създаването на нова система за достъп до патогени и споделяне на ползите (PABS), в която държавите биха споделяли проби и данни за патогени с производителите на лекарства в замяна на достъп до ваксини и лекарства.

Не се очаква Съединените щати да ратифицират договора при администрацията на Тръмп, което би могло да подкопае неговата ефективност.

„Едва ли някой би си помислил, че това е възможно, след като Съединените щати се оттеглиха от СЗО“, заяви германският министър на здравеопазването Нина Варкен преди гласуването.

Тя каза, че СЗО трябва да продължи текущите си реформи и да се съсредоточи върху „основните си задачи: глобално здравно наблюдение, превенция на пандемиите, контрол на заболяванията и равен достъп до здравеопазване“.

Материалът ПОДПИСАХА ПАНДЕМИЧНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ е публикуван за пръв път на Посока .

Павел Дуров заяви, че тази пролет Никола Лернер, ръководителят на френското разузнаване, се е обърнал към него с молба да ограничи активността на консервативните гласове в Румъния преди предстоящите избори. Според създателя на Telegram, той е отказал да изпълни подобно искане.

„Не блокирахме протестиращи в Русия, Беларус или Иран. Няма да правим това и в Европа“, подчерта основателят на Telegram.

Френската Генерална дирекция за външна сигурност излезе с изявление, че нейни служители наистина са се срещали с Дуров няколко пъти през годините, но „за да му напомнят категорично за отговорностите, на компанията му и неговите лични, за предотвратяване на терористични заплахи и заплахи от детска порнография“. Дирекцията обаче „категорично отхвърля твърденията, че при тези случаи са били отправяни искания за забрана на акаунти, свързани с какъвто и да е избирателен процес“, се казва в изявлението, цитирано от световните медии.

Публикацията на Дуров в Екс беше препубликувана и от американския милиардер и собственик на платформата Илон Мъск, който е обвинявал европейски държави в потискане на консервативните гласове.

Подобни опити, за вмешателство в политика на чужди държави, показват истинското тиранично лице на „Демократичния запад“, както и огромното значение на модерните технологии за формирането на социалните нагласи в съвременните общества.

Материалът „МЪЛЧАНИЕТО НА АГНЕТАТА“ е публикуван за пръв път на Посока .

Знаеше ли Радев, че предложението му няма да мине и защо го направи? Кратък коментар на политолога Румен Дечев.

ВИДЕО:

Материалът КРАТКИ СРЕЩИ С ПОЛИТИКАТА: ЗАЩО РАДЕВ ПРЕДЛОЖИ РЕФЕРЕНДУМ? е публикуван за пръв път на Посока .

АВТОР: МИЛЕНА ВЪРБАНОВА

Александър Сергеевич е формулирал едно основно правило за поведението на културния човек: „не оспаривай глупца!“. Но великият поет е написал този стих в първата половина на 19 в., когато глупците все пак са били малцинство в обществото – и в Русия, и в Европа. Днес, когато глупостта и посредствеността поглъщат света и „управляват“ държавите – особено на Европейския континент, ни се налага непрестанно да спорим с ощетените интелектуално и нищите духом. А това е неблагодарна задача – най-вече защото глупците и простаците се превърнаха във високоплатена каста, която получава огромни облаги за пропагандатата на малоумните си клишета. Глупостта, тръбяща чрез националните медии и хилядите грантаджийски сайтове, заглушава всеки глас на разума и знанието. Тя не се интересува от доводи, тя не чува аргументите на образованите хора, тя повтаря до втръсване, до припадък плоските си лъжи – докато опонентите й, омерзени, махнат с ръка и замлъкнат. Глупостта трябва да надкряка разума – затова й плащат. В противен случай дотациите ще секнат, златното поточе ще пресъхне. В България вече е формирана цяла класа на обединената посредственост и простащина – в политиката, в администрацията, съдебната система, полицията, в културната сфера. А посредствеността ежедневно, ежечасно, ежеминутно ражда пороци и престъпност. Посредствеността винаги е оръдие на чужди интереси. Посредствеността е паразитизъм. Посредствеността е крепител на злото, неговият бодигард, неговият железобетонен бункер. Злодейството може да се развихри само в блатото на посредствеността. Посредствеността е отрицание на държавността. Българинът отдавна е казал: „прост народ, слаба държава“.

За жалост, живеем в епоха, в която интелигентният човек е принуден не само да не обръща гръб на брътвежа на глупците, а на всяка крачка да разобличава плоските им лъжи, колкото и унизително да е това за него. Гордостта на умния и образован индивид, естественият му рефлекс да подмине с мълчание квакането на жабите, трябва да отстъпят пред необходимостта да съсече измамниците с меча на истината. Да им отговори толкова пъти, колкото пъти те отворят усти. Да ги громи отново и отново. Не да мълчи, а да накара тях да прехапят езиците си. Защото посредствеността, набутана по високите властови етажи, е само статист в сценария на сатанистката секта, наречена дълбока държава и на нейните метастази – Сорос, ЦРУ, НПО-тата, чиято отрова проникна във всяка клетка на българското общество, поставяйки на карта съществуването на България. В далечното минало основен враг на сатанистите е бил Ханаан ( Палестина – страната на пеласгите, с нейния култ към Слънцето), а от две хиляди години насам те са насочили бясната си омраза срещу Исус Христос, съответно срещу християните и най-вече срещу Православието – съсъд на истинското христово учение. Ето защо бастионът на Сорос или иначе казано класата на овластената посредственост в България, посрещна с див вой идеята на Патриарх Даниил в българската образователна система да влезе предметът вероучение. Именно вероучение, а не мъглявото понятие „добродетели и религии“, което е заобикаляне и изкористяване на инициативата на Българската Православна Църква. Дори самото споменаване на името Христово хвърля сатанизираната посредственост в копривна треска, та какво остава Той да влезе в училищата! Така, както Христос разбива дверите на ада и побеждава дявола, връщането на Православието в училище ще разбие мрака в душите и ще ги просветли, а това означава край на черните бесове в нашата земя. Край на властта на Сорос. Край на Герб, ПП и прочие гнойни тумори. Край на Бойко и Пеевски. Край на мафията. Край на „неолиберализма“ и „евроатлантизма“, които са просто евфемизми на сатанизма.

Поздравлявам от цяло сърце Българския пастир, който издигна идеята за фактическо основно прекрояване на „образователната“ система у нас, съшита по сороски образец и пое борбата за оздравяване на нашето гнило до мозъка на костите общество. Той уцели право в джигера сатанизма, възцарил се в страната ни. Хрип на хиени и чакали се понесе в отговор на това Православно начинание. МОН урежда „дискусии“ как благовидно да го обезсили и унищожи,  „родители протестират срещу нахлуването на църквата в светското обучение“, набожни тартюфчета като Теодора Димова виждат в него „канал за проникване на проруска пропаганда“, пишман-конституционалисти го обявяват за „антиконституционно“, защото „по Конституция държавата е отделена от църквата“. Виж ти – аргумент! А в католическите страни, в образователната система на които са включени часове по „Закон Божи“, папата ли управлява вместо президента или краля?

От камбанарията на сороски корифей, ерудитът с диплома от Шуменския ПУЦ Захари Карабашлиев „научно обосновано“ осъжда „програмата по религия“. Според него „налице са фундаментални проблеми, които я правят неподходяща за светско образование“. Захари се кахъри, че в работната схема на програмата по предмета „добродетели и религии“ (дисциплина, нямаща нищо общо с вероучението, но въпреки всичко предизвикваща невротичен гърч у соросоидите), с която се запознал, били употребени два богословски термина, които „дори самият той не знаел“ – сякаш „самият той“ е завършил Магнаурската школа, а не Шуменския педагогически институт, в който се влизаше с две на релси. Друга мъка на видния сороски интелектуал, е, че в програмата не намерил „нищо за богомилството“. Захари, богомилството е извън каноничното православно учение, то е смятано за ерес и от средновековната и от съвременната БПЦ – няма как църквата или дори държавата да го включат в часовете по религия. Богомилството се изучава в рамките на часовете по история. Между два-три халосни изстрела с имената на Сан Франческо д’Асизи, Кант, Соловьов, Флоренски и Бердяев, които трябва да ни светнат колко начетен е Захари, но всъщност показват що за невежествен хаос бушува в главата му, лаикът ни замеря с главния си довод – програмата (по предмета „добродетели и религии“) не била съгласувана с възрастовите характеристики на учениците. Седемгодишните (и дори десетгодишните) деца по никакъв начин не биха могли да разберат понятия като „Бог – извор на вярата“, „смирение“, „покаяние“, „прошка“, защото било „доказано“, че децата „мислят с конкретика“, а не с отвлечени понятия. Ех, Карабашлиев, кой е „доказал“ това? Не съди по себе си на тази възраст, за теб подобни понятия вероятно са били и са останали чужди – предвид пълноценния сороски материалист, в който си се превърнал. Противно на твоето изявление, децата в крехка възраст много ясно осъзнават „отвлечените понятия“, затова и често ни изненадват с мъдрите си съждения. Децата затова са чисти и непорочни създания, затова Господ говори с устата им – защото не са потънали в „конкретиката“ на материалния свят. Ако майка им обясни, че трябва да съчувстват на другарчето си, а не да злорадстват над бедата му, ако учителката в първи клас им подскаже, че лошата постъпка ще бъде простена, ако се разкаят и съжалят, че са я извършили, те отлично ще разберат същината на понятията „състрадание“, „покаяние“, „прошка“. И ще ги запомнят за цял живот, тия слова ще бъдат упование, опора в пътя им. Те ще направят душите им едновременно нежни и силни. Тъкмо в младенческа възраст, дори по-ранна от седем години, у детето трябва да се изградят понятия за добро и зло. Нали е казано – „липсват му първите седем години“. Преподавателят по вероучение ще развие доброто в сърцето на малкия човек, разказвайки му, че Христос е слязъл на земята, за да донесе любов и мир между хората, че детето е създадено по образ и подобие Божие, което ще рече, че не трябва да се позори с лъжа, кражба, клевета, предателство и убийство, че пътят му трябва да бъде творчески, с каквато и професия да се захване в бъдеще. Много важно е невръстното човече да разбере, че пороците и злите дела се наказват се само от човешки, но и от Божи съд, който никой не може да измами и предотврати. Както добродетелите окриляват извисените души, така страхът от неминуемо възмездие възпира низките инстикти – тези устои на здравото общество се възпитават най-добре чрез вярата в Бога. Материализмът и атеизмът, защитавани от соросоидите, опълчващи се яростно срещу „влизането на църквата в училищата“, са най-добрата хранителна среда на престъпността.

„Училището не е църква“ скандира рехавата сороска агитка в сайтовете и по екраните. А какво е училището? Сатанински вертеп? Какви искате да станат децата ви? Подлоги като вас? Сутеньори, проститутки, роби, номера в електронния концлагер? Или свободни личности, българи и православни християни? Противно на десетилетния предразсъдък, внушаван от тоталитарните режими, че „религията е опиум за народа“, че вярата в Бог „поробва личността“, аз не мога да си представя по-съвършена свобода на духа, от тая, която дава вярата в Христос. Свободата е духовна категория, която в своята пълнота може да съществува само в идеалния свят. Всяко смъкване на този вечен идеал до материални измерения го опорочава и унищожава. Лишаването на младите поколения от Бог, закрепостяването им в материалното, тутакси им отнема свободата, на която имат право по рождение, като Божии създания. Писала съм и друг път, че материализмът и атеизмът са капанът на сатанизма.

Карабашлиев, ако Сорос познаваше толкова слабо Талмуда, колкото ти Христовото учение, светът със сигурност щеше да бъде по-добро място за живот.

Обещах, че ще преглътна унижението да разровя до дъно глупостта на соросоидите – във всичките й варианти. Вчера някаква тьотка на име Валентина Димитрова, представяща се за „фамилен психотерапевт“, но с физиономия, подсказваща интелектуални данни не по-високи от тези на продавачка в плод-зеленчук, също заглозга темата за „нахлуването на религията в училищата“. Интервюто с Валентина е публикувано под заглавие „Няма научни доказателства, че религията създава добродетели“.Това е квинтесенцията на нейната „научна позиция“, платена в сороски звонк. Куцо и кьораво вече заклейми „религията“, тоест православието, но тьотушка Валя е ненадмината – тя търси и не намира „научни доказателства“, че „религията“ възпитава в добродетел. Ако й кажа, че християните във времената на Нерон, Диоклециан и Деций са хвърляни на лъвовете в амфитеатрите и пак не са се отрекли от вярата си, тя ще нарече това фанатизъм. Ако й спомена, че вярващите християни са се грижели за болните от чума, изоставени от семействата си, тя ще нарече това глупост. Ако й заявя, че християнски монаси като Кирил, Методий и техните ученици, са създали Духовна България и Златния век на българската култура, тя ще им вмени в грях, че не са наложили латиницата и са ни отдалечили от Европа, респективно от Урсула. Ако й заговоря за световнонеизвестния (изразът е на Ваня Фердинандова Кастрева, бивш зам.министър в МОН) хилендарски монах Паисий, за отец Матей Преображенски – Миткалото, поп Минчо Кънчев, поп Груйо Бански, дякон Игнатий – Васил Левски, създали българската Възрожденска епоха, извоювали църковната ни независимост и осъществили българската национална революция, тя ще се изсмее и ще нарече тези герои бълнуващи шизофреници – ами че турско робство изобщо не е имало!

„Фамилният терапевт“ Валентина Димитрова не проумява, че религията е доктрина, а вярата, тайнствената същност на учението, е оня мощен двигател, който възвисява човека и облагородява душата му. Но за такива „научни кадри“ като Валентина вярата в Бог вероятно е патология, психическо отклонение.

Според Валентина „добър човек е психично здравият човек“. Като Бойко от Банкя. Като Шиши от Тотото. Като Ахмед от Дръндар. Като Божков, като Маджо, като Брендо. Като „благодетеля“ Сорос.

Материалът СПОР С ГЛУПЦИТЕ НА ТЕМА ВЕРОУЧЕНИЕ е публикуван за пръв път на Посока .

Матилде Пано и Манон Обри, депутатки от Френската комунистическа партия, открито се хвалят онлайн, че отиват в Полша, за да разпространяват хапчета за аборт, където подобни таблетки са забранени.
Открита външна намеса и нарушаване на полското законодателство от официални представители на френското правителство в името на феминизма, както самите те пишат.

Тъй като по този начин комунистическите народни депутати защитават интересите на едно от основните световни лобита, въпросът бързо ще бъде приключен без последствия.

Където има потенциално успешен консерватизъм и традиционализъм, първо се насърчава абортът, следван от ЛГБТ пропагандата и трансхуманизма.
Това винаги е първата стъпка в унищожаването на местното християнско население.

Материалът СЮРРЕАЛИЗЪМ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ е публикуван за пръв път на Посока .