Кметът на американския град Шарлът Ви Лайлс е изправена пред жестоки критики, след като призова за състрадание към мъжа, обвинен в жестокото убийство на украинска бежанка във влак през август.

Убийството на 23-годишната Ирина Заруцка, украинска бежанка, която наскоро се преместила в Съединените щати, за да избяга от войната, предизвика възмущение в социалните медии, след като информацията се появи миналата седмица, поради ужасяващия и непровокиран характер на нападението.

Клането се е случило във влака на Lynx Blue Line в Шарлът, Северна Каролина, на 22 август, след като Заруцка седнала пред заподозрения, 35-годишния Декарлос Браун.

„Това е трагична ситуация, която хвърля светлина върху проблемите с мрежите за социална сигурност, свързани с психичното здравеопазване, и системите, които трябва да съществуват“, написа Лайлс в изявление до местен репортер след нападението.

Кметът от Демократическата настоява, че Браун, очевидно е бездомна личност и „трябва да бъде третирана със същото състрадание, старание и ангажираност, както ракът и сърдечните заболявания“.

Междувременно президентът Доналд Тръмп нарече заподозрения „психически нестабилен лунатик“ и „известен престъпник от кариерата, който преди това е бил арестуван и освобождаван общо 14 ПЪТИ“.

Шокиращото мълчание на придворните на олигархията медии, за това жестоко убийство, за пореден път доказа, че загрижеността за живота на украинците е само тема, която политиците използват за постигане на целите си. Защо гузно мълчат и всички, които си слагаха украинското знаме във Фейсбук? Явно украинските животи не струват, ако не са убити от Путин.

ВИДЕО:

Материалът ЗАКЛАХА УКРАИНСКА БЕЖАНКА е публикуван за пръв път на Посока .

АВТОР: РУМЕН ДЕЧЕВ

Поздравяваха ме за 6 септември и се чудех какво да отговоря.

Съединението, така както го направиха в 1885 г., е най-глупавият политически акт в българската история. Най-глупав, защото си го причиняваме сами, с наши ръце, макар че винаги има кой да дърпа конците на марионетките.

ИЗВЪРШИТЕЛИТЕ
Да започна с това, че Съединението е революция, извършена от криминално проявени хъшове маргинали. На първо място Коста Паница, четник на Филип Тотю, бандит, известен с набези и обири, и с това, че по-късно пребива с камшик (и изнасилва!) затворения в Черната джамия Петко Каравелов. Случаят, както и много други, се полуспоменава, т. е. потулва от българската историография, но може да се прочете в спомените на Добри Ганчев. Друга забележителна фигура на революцията е изгоненият за пиянство от армията фелдфебел и бивш опълченец Продан Тишков, наречен, Чардафон Велики. И разбира се Захари Стоянов, също хъш и бандит. Проф. Ив. Стоянов от ВТУ разкри участието му в садистични немотивирани убийства преди Освобождението. Но Захари, иначе гениален публицист, е и нещо повече. Той е масон. Мисля, че тук изследователите, ако проявят старание, могат да открият нещо повече за задкулисието на преврата, в който е замесена Англия. Симеон Радев в „Строителите на съвременна България“ не е пропуснал да посочи проявите на английския консул в подкрепа на Съединението. В ироничния разказ това се представя като едва ли не индивидуални пристрастия на вечнопияния дипломат. Знаем обаче, че в английската дипломация такова нещо е невъзможно, а в двора на кралица Виктория, самата тя изцяло под контрола на Ситито, активно насърчават Батенберг да извърши Съединението, т. е. да скара България с Русия. И не защото Русия е била против Съединението, каквато е пропагандата на русофобите, а защото в дипломатически план Русия вече е решила този въпрос и това е налично в протокола към договора на тримата императори от 1883 г., което пък едва ли е било тайна за англичаните. И ако провалянето на руските планове е било цел на английската дипломация, съответно на нейния представител в Пловдив, то кой би бил най-добрият му помощник? Естествено влиятелен, намиращ се на мястото на събитията, необременен от морални задръжки масон. Че то май Захари се оказва най-подходящият… Не може да не отбележим, че да гласиш крайно рискована конспирация, за да постигнеш нещо, което вече е решено си е висша проява на глупост дори по мерките на българския хъш.

Та това са то дейците на Съединението. Действията им, ако изключим тези на Захари, са абсолютно импулсивни. Ако някой мисли да намери дългогодишен план за решаване на стратегически план в услуга на Отечеството, дълбоко се лъже. Чисто ситуационна реакция на лична житейска ситуация на хора без мозък. Но ето фактите. Коста Паница е свързан с комитетите „Единство“, съответно с борбата за освобождение на Македония. И през ум не му минава за Съединение. Но събитията го завличат в Източна Румелия. Кои събития? Поредният грабеж! Известен е като „Аферата с купоните“. Паница и неговият бивш войвода Филип Тотю са сред разбойниците, които убиват и ограбват един богат румънец в Букурещ. Полицията блокира града. За да се измъкнат с парите, се сещат за костите на Раковски и организират тържественото им пренасяне в София. Естествено в ковчега освен костите на Раковски са и парите на убития чокоин. Като научава за поредната позоряща България хъшовска проява Петко Каравелов нарежда да ги арестуват. Коста Паница и другарите му бягат в Пловдив. Там се сещат, че трябва да се освобождава Македония, но задачата им се вижда доста опасна. Така в безпътица решават да насочат революционната си енергия към друг „велик“, но далеч по-безопасен акт, Съединението.

Ето това са „великите“ дейци на Съединението. Възниква въпросът, който нашата историография не обича да си поставя: възможно ли е въобще морални дегенерати да извършат велик морален подвиг в услуга на Отечеството? Моят отговор е, не, не могат. И понеже България и днес се намира в ситуация в която, за да оцелее, се нуждае от морален подвиг, такъв да се очаква от политици с характерологичните особености на Волен Сидеров, Румен Радев, Костя Копейкин или, пази Боже, Ивелин Михайлов е напълно невъзможно. Както е невъзможно да очакваш Путин да спаси Русия, Зеленски – Украйна, а Урсула – Европа. Самото предположение извиква усмивки.

Толкова и нашите „герои“ са можели да помогнат на България. Това, което е било в техните възможности и наистина са направили, е да забъркат страната в кървава каша, от която излизане няма. И до днес. Защото всяко преживяно историческо събитие става на свое място фактор и причина със своите последствия.

ПРОТИВНИЦИТЕ (ЛЪЖЕСЪЕДИНИСТИ)
Сега, след като видяхме какво представляват дейците на революцията, да видим и кои са били противниците, „черните души“, по израза на Захари Стоянов. Сред тези „черни души“ ще различим Гавраил Кръстевич, генерал губернатора на Източна Румелия, неуморимият и крайно образован деец на национално църковната ни борба, може би най-заслужилият деятел на Българското възраждане след Паисий. Захари, чийто талант да усмива няма равен, му лепва прякора „Треперко паша“. До Кръстевич се нареждат Иван Вазов, Константин Величков, Михаил Маджаров, Стефан Бобчев, Ив. Ст. Гешов, председател на Постоянния комитет, на по ниско ниво ген. Радко Димитриев и ген. Вазов, тогава капитани и т. н. Можем уверено да кажем, че България никога, ама никога, не е имала по-образовано, по-патриотично и по-отговорно правителство от онова, управлявало Източна Румелия в навечерието на преврата.

ПОСЛЕДСТВИЯТА
Хъшовският акт застрашава самото съществуване на току що освободената българска държава. Това дебелата глава на българския хъш не може да разбере. Той е убеден, че е извършил геройство. Съединението нарушава Берлинския договор и не може да се очаква никоя велика сила да ни подкрепи открито. Османската армия тръгва и завзема Кърджали. Спират я единствено суровите предупреждения на Александър lll . Но османците можеха да спрат в Станимака примерно… Ами ако и Сърбия беше нахлула с тях?! Ами ако беше влязла и Румъния?! Край! Всичко свършваше. Кое ни гарантираше, че няма да се случи? Абсолютно нищо! И ако тогава имахме късмет, по-късно, при също толкова безотговорните действия на Фердинанд, го нямахме.

И така Съединението
води до загуба на територия (Кърджали), тежка война с неизвестен изход и потенциална възможност от големи териториални загуби, тежка криза в отношенията с Русия, вътрешна гражданска война, установяване на терористичния и корумпиран режим на Стамболов, смяна на търпящия критика, но общо взето положителен княз Батенберг с дегенерата Фердинанд, загробил България. В политиката, винаги трябва да се съизмерват плюсовете с минусите. В случая няма плюсове. Съединението по принцип е било решено от тримата императори и фигурира в договора между тях, т. е. нищо не печелим, губим страшно много. Ето защо го определям като най-глупавият акт в българската история!

РУМЕН ДЕЧЕВ

Материалът СЪЕДИНЕНИЕТО, ИСТИНАТА И ПОСЛЕДИЦИТЕ е публикуван за пръв път на Посока .

АВТОР: ОТ ФЕЙСБУК

Производството на барут не е някакъв технологичен празник на модерността. Това е една от най-мръсните, най-отровните и най-опасните индустрии на света.
Когато чуете думата “инвестиция“, в съзнанието ви изниква образ на нови работни места, икономически растеж, бъдеще за децата ви. Но зад блестящите заглавия и политическите фанфари често се крие друго… престъпление. И случаят със завода за барут е точно такъв.
На хартия: “Милиарди евро инвестиции“.
В реалността: токсично блато, което ще трови поколения българи напред.
Опасността, която ни продават като “развитие“
Производството на барут не е някакъв технологичен празник на модерността. Това е една от най-мръсните, най-отровните и най-опасните индустрии на света. В Германия подобно предприятие би било невъзможно без референдуми, обществени обсъждания и години съпротива. А у нас? Една бърза пресконференция, малко фанфари, и готово – подписано, одобрено, приветствано.
Химическото наследство на смъртта.
Нека бъдем ясни! Отпадъците от производството на барут са нещо чудовищно. Те не се изхвърлят просто в кофа или в канализацията. Това са течни, невероятно токсични вещества, които никой в света не знае как да обезвреди напълно.
Пример? В руския град Чапаевск барутният завод трупа отпадъци десетилетия наред в басейни, изкопани в земята. Резултатът? Тези отровни “езера“ вече надхвърлят площта на Харков – 350 квадратни километра смъртоносна химия. Басейни с дълбочина 20 метра, които се разширяват непрестанно. Това е екологична катастрофа в реално време.
И тук идва въпросът: Какво я чака България?
Ще ни кажат: “Не се притеснявайте, всичко е безопасно“. Наистина ли? Тези, които ще приберат печалбите, ще живеят ли до завода? Ще пият ли вода от същите реки, в които ще се вливат тези отпадъци? Ще пращат ли децата си да играят в сянката на комините? Не. Те ще отлетят в Дубай или на Ривиерата с пълни джобове, а ние ще останем със замърсена земя, отровена вода и болни хора.
Политиците мълчат.
И тук е огромното престъпление. Не става дума за незнание. Всички те знаят. Знаят какво означава завод за барут, знаят, че това е индустрия, която носи смърт и отрова, но си мълчат, защото печалбата е по-силна от морала, а комисионните са по-сладки от гнева на народа.
Това не е инвестиция. Това е предателство.
Предателство срещу здравето ни, срещу бъдещето на децата ни, срещу земята, която обичаме.
И ако мълчим днес, утре ще се събудим с химическа пустиня, наречена “ново начало“.

Материалът КЪДЕ СА „ЕКОАКТИВИСТИТЕ“ ? е публикуван за пръв път на Посока .

АВТОР: ТЕДИ АНГЕЛОВА/ efir.info

Руският форум „ШУМ“ създава международен център за съдържание. Участници – обединява ни истината – ВИДЕО

От 12 август до 14 септември в Калининградска област се провежда Всеруския младежки образователен форум „ШУМ“. Той се провежда за четвърти път и обединява 1200 млади специалисти в областта на медии и журналисти от цяла Русия и чуждестранни участници.
Важна част от форума се явява деловата програма, чиято цел е формиране на диалог между представителите на медиите от държавната, обществената и бизнес сферата.

Специален коментар за нашата редакция направи Дмитрий Иванов, генерален директор на Дирекцията на Световния младежки фестивал /АНО „ДВФМ“/. Той коментира:

„Работейки с международната медийна общност, Дирекцията на Световния младежки фестивал отбелязва огромен интерес на чуждестранни медийни специалисти към обмен на опит и реализация на съвместни проекти с колегите от Русия: само на форумът „ШУМ“ са постъпили повече от хиляда заявки от блогери и журналисти от 123 страни.

За да отговорим на това търсене, ние, заедно с нашите партньори, инициирахме създаването на международен център за съдържание – отворена платформа за обучение, обмен на опит и сътрудничество в производството на съдържание. Неговата концепция — от модела на работа и механизмите на взаимодействие до въпросите за съвместното производство и разпространение на съдържание — беше разработена и представена от практикуващи медийни специалисти, участващи в международния кръг на форума „ШУМ“. Това не е просто проект, а бъдеща екосистема, където млади медийни специалисти от цял ​​свят ще могат да намерят съмишленици, да възприемат най-добри практики и да реализират смели идеи“.

Редакцията ни се свърза и с някои от чуждестранните участници във форума „ШУМ“. Своя коментар за нас дадоха представители на Казахстан, Таджикистан и Сърбия.

В сайта можете да гледате както видеото с участниците , така и да видите в текстови вариант.

ВИДЕО:

Материалът РУСКИЯТ ФОРУМ „ШУМ“ СЪЗДАВА МЕЖДУНАРОДЕН ЦЕНТЪРЗА СЪДЪРЖАНИЕ е публикуван за пръв път на Посока .

АВТОР: ТЕДИ АНГЕЛОВА/ efir.info

Юрий Деркач е украински опозиционер. Той е бил председател на партията “Наш Край” за град Харков. Партията е забранена от режима в Киев. По-късно Юрий Деркач оглавява Социалната партия на Украйна за Харковска област. Тази опозиционна партия съществува 3 години. В момента също е забранена.

Деркач пристига в България през 2023 година.

С него поговорихме за причините, конфликта, стаите за мъчения, за срещата Путин-Тръмп и какви са вариантите.

Той се обърна към българските служби с послание.

Всичко това и още – в нашето интервю:

Материалът УКРАИНСКИ ОПОЗИЦИОНЕР С ПРИЗИВ КЪМ БЪЛГАРСКИТЕ СЛУЖБИ. ИНТЕРВЮ С ЮРИЙ ДЕРКАЧ е публикуван за пръв път на Посока .

Вчера президентът на САЩ нареди на главния прокурор Пам Бонди да поиска разкриване на документи, свързани с тайните показания на Епстийн пред голямото жури . Министерството на правосъдието официално отправи искането до съдия в Ню Йорк, твърдейки, че материалите, свързани със случая, отговарят на условията за обществен интерес. Министерството също така иска да бъдат направени и разкрития по случая с неговата сътрудничка Гислейн Максуел, която беше осъдена в заговор за трафик на деца с цел сексуална експлоатация.

Днес президентът Доналд Тръмп заведе дело за клевета срещу Рупърт Мърдок, издателя на Wall Street Journal и двама от неговите журналисти, заради публикация, в която се твърди, че Тръмп е изпратил писмо до Джефри Епщайн по повод 50-ия му рожден ден през 2003 г. В писмото имало и рисунка на гола жена. Тръмп категорично отрича да е автор.

В иска, подаден във федералния съд в Маями, се настоява за обезщетение от поне 10 милиарда долара. Юридическият екип на Тръмп обвинява медията в „груби нарушения на журналистическите стандарти“, като подчертава, че в публикацията не е показано нито писмото, нито рисунката – защото според тях такива не съществуват.

Атаките на глобалистите срещу президента Тръмп не спират, но той продължава да ги преодолява с хладнокръвие и изглежда винаги е с един ход напред. Опитите за медиен шантаж, явно целяха да внесат смут в екипа на Тръмп и да подкопаят доверието на американското общество към него.

Материалът ТРЪМП ОТВАРЯ ДОСИЕТАТА „ЕПЩАЙН“ е публикуван за пръв път на Посока .

Припомняме на нашите читатели публикация във Фейсбук на Недялко Недялков.
Датата е 10 юли 2020 година, а Недялко призовава за контрапротест „в подкрепа на Бойко Борисов, за запазване на Европейския път на България, против реанимация на комунизма“ и т.н.
Да точно така, става въпрос за същия Недялко Недялков, който от няколко месеца се изживява като водач и организатор на протестите за запазване на българския лев, за излизане на България от прогнилия Европейски съюз, за свалянето от власт на „престъпника Бойко Борисов“ и обвиняемия по Магнитски Делян Пеевски.
Огромното натрупано недоволство срещу въвеждането на еврото, изкара рекорден брой притеснени хора по улиците и площадите на цяла България. Въпреки внушителните си мащаби, протестите не постигнаха особен резултат и дори се създаде усещане, че енергията на хората се задушава и размива в безсмислено маршируване в жегите и висене пред празни партийни централи и сгради на антибългарски медии.
Призивите на хората за по-решителни форми на протести бяха пренебрегвани с насмешка от организаторите.   А за сравнение, имахме скорошния протест на шофьорите от градския транспорт в София, който постигна исканията си и то с много по-малко хора, действия и време.
Тук изплува един много важен въпрос, който всички участници в протестите си задаваме.
Какво всъщност целяха организаторите на протестите срещу еврото? Поредното изпускане на парата и справяне с огромното социално недоволство ли?

Материалът #С ТЕБ СМЕ??? е публикуван за пръв път на Посока .

На 7 юни е починала Милена Върбанова, сътрудник на нашия сайт.

Милена Върбанова Велчева е родена на 21 септември 1961 г. във Враца. През 1980 г. завършва Френската езикова гимназия в родния си град, а през 1987 г. се дипломира със степен магистър в Историческия Факултет на СУ “Свети Климент Охридски”, със специалност история, втора специалност френска филология и специализация теория и история на културата – културология. Автор е на книгите: „Връх България” (Изд. “БГ Принт”, 2016), „Атланти и чудовища” (Изд. “Светулка”, 2018), „Злато за смет” (Изд. “Рал Колобър”, 2020), „Кръвен данък” (Изд. “БГ Принт”, 2022), „Еньов геран. Песове. Агонията на България в две драми.” (Изд. БГ Принт, 2022), „Бъдни вечер – семейна повест и превод на седем сонета от Пиер дьо Ронсар” (2023), „Името България и етнонимът българи” (2024), „Лобната скала” (драма, 2024), „Заблеяло ми агънце” (пиеса за деца, 2024), „Кой е родоначалникът на българите” (2025). Награди: 1983 г. – Награда за поезия “Димчо Дебелянов”; 2022 г. – Национална литературна награда “Гео Крънзов”. Нейни изследователски исторически и езиковедски статии, както и поетични и публицистични творби, са публикувани в почти всички литературни и политически печатни и електронни издания в България.

Изразяваме съболезнования на близките ú!

Материалът ПОЧИНА МИЛЕНА ВЪРБАНОВА е публикуван за пръв път на Посока .

АВТОР: ТЕДИ АНГЕЛОВА/ efir.info

Конференция на тема „Съвременният колониализъм. Реалности и алтернативи“ се състоя в Съюза българските журналисти. Тя беше организирана от СБЖ, СОСЗР, Национална асоциация „Сигурност“, „Български национален съвет за мир“ и Гражданско сдружение „Народен фронт“.

В дискусията взеха участие председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова, Зорница Илиева, проф. Нина Дюлгерова, о.з. полк. Чавдар Петров, о.з. ген. Златан Стойков, проф. д-р Михаил Мирчев, Румен Петков, проф. Нако Стефанов, Адриан Асенов и други.

„Различни историци казват, че съвременният колониализъм, макар и да не се изразява в директно териториално завладяване, продължава да съществува в различни форми . Той се проявява чрез икономически, културно и политическо господство, често под формата на неоколониализъм, където по-мощни държави запазват влиянието върху бивши колонии или други държави, без да ги управляват директно.“, посочи председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова в началото на конференцията.

„Войната в Украйна, за която народите сега плащат висока социална цена, е резултат от недалновидната политика на управляващата европейска върхушка и неспособността й да формира визия за независимост , за значително освободена Европа от американската зависимост, която, за съжаление, десетилетия наред изживява нашия континент“, посочи Тодорова.

Цялото изказване Снежана Тодорова може да видите тук:

Зорница Илиева, журналист и международен анализатор, също взе участие в конференцията, като акцентът на нейния доклад беше върху културния колониализъм.

„…напоследък мнозина твърдят, че наследството на колониализма продължава да съществува, превръщайки се в неоколониализъм . Това е сценарий, при който развитите страни запазват значително влияние върху по-слабо развити страни, които може вече да са обявили независимост. Затова видни анализатори, повече на запад, казват, че неоколониалният характер на съвременната атлантическа експанзия, несправедливите действия, както ги определят, на Запада водят не само до подчинение на други страни. Тези страни просто губят суверенитет и се превръщат в заложници на чужда воля .“ – посочи Илиева.

Нейното изказване бе с фокус на културния колониализъм:

„Културният колониализъм често остава сила дори и след като колонията получи своята независимост. Британският колониализъм в Индия е красноречив пример. В това отношение помага практиката за деление на страните на развити и развиващи се. Като развиващите се страни се представят не само за по-бедни и догонващи, но и с по-нисък духовен статус и култура. Докато в същото време се наблюдават факти, особено напоследък, че и развитите страни имат свои вътрешни проблеми. Опитите да ги решават за сметка на развиващите се страни, не винаги успява, даже напротив, стимулират развиващите се държави да отстояват своите права и да търсят начини с достойнство да съхраняват традиции, ниво, икономическо развитие и самостоятелна външна политика.
В началото на 21 век доминиращата култура обикновено осъществява културен колониализъм чрез икономическа експанзия, като насърчава местното население да желае стоките, предлагани от колонизиращата култура. Така се имитират ценностите и поведение на колонизиращата култура. В това отношение Европа отстъпва първата роля на САЩ и в много страни, включително и у нас, къде предпочитанията към американски културни и материални продукти като музика, филми, постепенно замества предпочитанията към местни продукти.“

Зорница Илиева коментира още: „Западни учени твърдят, че глобалните модели на икономически растеж и развитие остават подобни на политическите йерархии, установени през колониалната епоха. Но в съвременния свят отчетливо се наблюдава трактовка на цели като устойчиво развитие, където се замъгляват проблемите с растящото социално-икономическо неравенство във всички посоки – между държави, между управляващи и редови граждани, между съсловия и в крайна сметка се дава простор за сриване на неудобни правителства, личности и цели суверенни страни.“

„За нас е съществено да се обърне внимание на Източна Европа, която през 90-те години се преобразуваше по образеца на западните сили, които бяха отговорни за най-тежките колониални жестокости в световната история и чието съвременно благоденствие произтичаше от тяхната история на колониална и постколониална експлоатация.“ – посочи тя.

„Остава привкусът, че в Източна Европа формалната независимост често служи за прикриване на продължаваща умишлена и систематична икономическа зависимост, под формата на прехвърляне на природни ресурси от периферията към центъра. Защото никой не се съмнява, че страните от Източна Европа са периферия. Предполагам, че сте убедени и вие. Особено България.“, коментира Илиева.

„Страните от региона на Източна Европа, включително България, са в състояние да изграждат своя самообраз, с какво наследство се гордеят или се обременяват, и как да се борят с чувството за малоценност в процеса на системна трансформация, достъп до европейската общност, такава каквато я търсеха през 90-те години. Защото днес ситуацията е различна и непредсказуема. Зависи от това на къде се е запътила Западна Европа, как ще оцелее ЕС в условията на настоящата геополитика. Колониалните навици трудно се съчетават с войните в Украйна и Близкия Изток. А руските инициативи за ориентация към достигане на общо за всички развитие, не намират място, на този етап, разбира се, във водещите политики на Запада. „Ще ги чакаме да помъдреят“, казал Лавров и мисля с това да приключа.“, завърши изказването си тя.

Цялото изказване на Зорница Илиева може да видите тук –

Председателят на Национална асоциация „Сигурност“ о.з. полк. Чавдар Петров също направи коментар по време на конференцията. Той посочи:

„Асоциация „Сигурност“ е създадена преди повече от 30 години. Една от причините за създаването на асоциацията е да се подпомага обществото най-вече, хората, и държавата при намирането на националните интереси на България.
За съжаление, вече 30 години ние не можем да намерим своя национален интерес. Като страна стигнахме до това, че действително станахме колониална държава и изпълняваме изключително това, което ни кажат преди от Вашингтон и Брюксел, сега повече от Блюксел .“

Петров допълни: „ България се опитваше няколко пъти да направи своя доктрина и своя национална стратегия за сигурност. За съжаление, пишеха се такива стратегии, но нито една от тях не се спази. Ще кажа само, че 2016 година поредната такава национална стратегия беше направена и в нея беше записано, че „Южен поток“ е приоритет номер едно за България. За още съжаление, на следващата година, всички помните, дойде една американска делегация с двама сенатори и изведнъж „Южен поток“ не само, че престана да бъде приоритет за държавата, а стана така, че който е „за“ Южен поток, е враг за държавата.“

Председателят на Национална асоциация „Сигурност“ посочи:
„Според мен, и според колегите, с които си говорим, ние очакваме следващият удар, или посегателство, да бъде върху православието. Ние като православна държава, и като една от основите на православието, сме подложени на много сериозен натиск. Виждате, че започнаха дори и разни депутати да искат българския патриарх да бъде даден на Прокуратурата за това, че на практика сме православни. Ние като общество трябва да намерим сили да се противопоставим на такива неща, защото България открай време е православна и ако сега допуснем това православие да се затрие, ще бъдем, ще го кажа много тежко, гробокопачи на българската история.“

Цялото изказване на Чавдар Петров може да видите тук –

Журналистът проф. Петко Тодоров също взе участие в конференцията. Той посочи, че ако каже своето лично мнение, то ще бъде обвинен в русофилство и „путинизъм“, затова решил да попита изкуствения интелект какви са признаците на подобие на неоколониализъм спрямо България. Той прочете 7-те пункта, представени от невронната мрежа и нейното заключение:

„ България няма формален колониален статут, но множеството зависимости – икономически, политически, културни и военни, пораждат сериозни основания за паралели с неоколониален модел на управление. Страната е част от международни структури – ЕС, НАТО, но реалният й суверенитет е ограничаван от външните интереси. “

Проф. Тодоров посочи, че срещу това трябва да се противопоставяме. Цялото негово изказване може да видите тук –

По време на конференцията председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова прочете обръщение към обществеността и политическите партии от името на участници в конференцията „Съвременният колониализъм. Реалности и алтернативи.“ В него се почва:

„Република България, спазвайки подписаните международни споразумения, може и трябва да се бори за отстояване на собствените си национални интереси и националния си суверенитет.

Повтарянето на наложените мантри, както и сляпото подчинение на подхвърлени отвън решения, превръща страната ни в неоколония, загубила своя суверенитет и право на глас.

В променящия се свят делението на страните на развити и развиващи се изглежда съмнително особено на фона на редицата вътрешни проблеми на определяните като развити страни. Трактовките на целите на устойчивото развитие не отговарят на проблемите на растящото социално-икономическо неравенство в света.

Открито демонстрираната политика на „правото на силата“ в международните отношения , продължаването на неоколониалната експанзия , подчиняването на други страни , са явления, на които би могло да има противодействие при определянето на нашите национални цели и приоритети, при диалог между експертите, обществеността и политическите среди.

Бихме желали днешната дискусия да продължи било то под формата форум или създаването на друг широк формат в търсене на решения за истинско отстояване на националния интерес на България, а не прикриване зад заучени фрази и втълпени отвън мантри.“

Цялото видео от конференцията, заедно с изказванията на проф. Нина Дюлгерова, проф. Нако Стефанов, проф. Михаил Мирчев – можете да гледате тук –

Материалът България е неоколония. Конференция в София с обръщение към обществеността и политиците е публикуван за пръв път на Посока .