Певецът от Виетнам Дик Фук е победителят в първото издание на „Интервизия“ в Москва – музикалния конкурс, с който Русия реши да замени „Евровизия“ след изключването ѝ заради войната в Украйна.

Събитието бе открито лично от президента Владимир Путин. В речта си той подчерта, че „Интервизия“ е сцена за автентични културни ценности, а външният министър Сергей Лавров обяви, че там „няма да има извращения или подигравки с човешката природа“ – директна критика към либералния характер на „Евровизия“.

До тук добре, но какво всъщност се случи на сцената на „Интервизия“? Певецът Нгуен Дик Фук е известен в страната си като открито хомосексуален, а освен това и композира песни, посветени на любовта между мъжете. Неговото участие се оказа още по-провокативно, тъй като песента на Фук има подчертано антикитайски характер. Тя е базирана на древна виетнамска легенда за герой, който победил китайска армия и спасил страната от нашественици. Видеото с участието на виетнамеца също събра стотици антикитайски коментари в социалните мрежи.

Размислите и коментарите оставям на вас.

В главата ми се върти един въпрос. Защо му е на Путин да открива музикален конкурс, на който победителят е гей, който бълва антикитайска пропаганда? И всичко това на фона на съвсем скорошната среща между Си Дзинпин и Путин в Китай.

ВИДЕО:

Материалът „ИНТЕРВИЗИЯ“ ЗА ГЕЙ ОТ ВИЕТНАМ е публикуван за пръв път на Посока .

АВТОР: РУМЕН ДЕЧЕВ

Голям празник! България получила независимост с манифест на австрийския агент Фердинанд от 1908 година! Но, ако попитаме какви са реалните придобивки за България от тази “независимост”, няма кой да ни каже, освен едно изсмукано от пръстите, “че се издига авторитетът на страната в международната общност”. Искам правилно да бъда разбран, не става въпрос за това, че България формално е обявена за независима, което рано или късно е щяло да стане. Става въпрос за начина, по който тази независимост е била обявена, именно за начина, и за тежките последици, които произтичат за България от действията на Фердинанд и неговия покорен, самовлюбен и високо надценяващ се министър-председател Александър Малинов. Разбира се, никой не задава въпроса какви са щетите от обявяването на независимостта през 1908 г., а дяволът, както казват, е в детайлите. И лошите въпроси трябва да се задават.

Събитията от миналото трудно можем да оприличим на прави линии, започващи с причина и завършващи със следствие. Те представляват по-скоро паяжина от взаимодействия, където е важно да знаем съществените фактори. Индро Монтанели в своята “История на Рим” обръща внимание на факта, че героичните митове в римската история са се появявали предимно в епохи на поражения. Тип компенсаторна реакция. Струва ми се такъв аспект имат всички наши септемврийски празници, но сега ще се спра на обявяването на “независимостта” на 22 септември 1908 година.

1. Васална държава ли бе България до 1908 година?
   Този въпрос задължително трябва да си зададем. По силата на Берлинския договор – да, така е. По неговите клаузи Княжество България е васално на султана, както и трибутарно (т.е. плащащо данъци), което пък е основен признак на васалитета. А Източна Румелия направо си е област на Османската империя, макар и автономна. Така е по Берлинския договор. На практика обаче става съвсем друго.

1.1. Княжество България
Още от първия ден на Освобождението България се изгражда като независима държава. И тази независимост е гарантирана от Русия с руската “окупация” на България, както казват соросоидите, т.е. с временното руско управление. Защото отношението сюзерен – васал е силово отношение, а присъствието на руски войски пречи на султана да установи своя сюзеренитет. Османската империя няма възможност да налага волята си на България със сила. Васалитетът си остава на хартия. Временното руско управление (окупация) има за цел изграждането на България като независима държава със своя войска, административен и съдебен апарат.

И след напускането на руските войски България демонстрира националната си независимост още с първия си политически акт – приемането на Конституията на 16 април 1879 г. от Първото Велико народно събрание. По силата на Берлинския договор основният закон на княжеството трябваше да бъде Органически устав, който да подчертава васалното положение на страната спрямо Портата. Обаче Великото народно събрание приема Конституция, за да подчертае независимия характер на новата държава и никакво опоменаване на васални отношения няма да намерите в нея. Тогава? Не беше ли актът на гласуването на Конституцията от 1879 г. едновременно акт на обявяване на независимостта? Или пък за тази независимост трябваше да чакаме австрийският агент Фердинанд да я прогласи с манифеста си от 22 септември 1908 година? Мисля, че всеки що годе запознат с историята човек може да прецени, че приемането на конституцията на 16 април 1879 г. беше реалното и формално обявяване на българската независимост. Като следствие и никакъв трибут (данък) не беше платен на Портата – нов акт на нарушение на Берлинския договор. А тогава за чий дявол трябва да празнуваме 22 септември, дето никой, когото срещнеш по улицата, не може да ти каже какво е и за какво се отнася?

2.2. Източна Румелия
Нека сега хвърлим поглед и на Източна Румелия, която по Берлинския договор беше оставена под властта на султана. Имаше ли османска власт в Източна Румелия? Не нямаше! Защо? Първо, поради същата причина като в Княжеството – наличието на руски “окупационни” войски. За наш късмет сред руските войски тук бе и ген. Скобелев. Великият генерал не се съобрази ни с турско, ни с руско правителство, ни с каквито и да са там международни договори, и не остави на мира никой в провинцията, докато не създаде боеспособна българска войска от спонтанно възникналите гимнастически дружества. Разбира се Скобелев беше само главният подбудител, всички руски офицери се включиха с ентусиазъм в това дело, ругаейки както европейската, така и собствената си дипломация. Добре го е описал Симеон Радев. Този спонтанен ход на българското население и руските офицери постави в шах и Европа, и Русия, и Турция. Ако Османската империя решеше да изпрати своите войски по границата с Княжеството, както предвиждаше Берлинския договор, тя щеше да срещне отчаяната съпротива на новосформираното обучено и въоръжено българско опълчение, подпомогнато от цялото население, готово до край да брани свободата си. Това означаваше нови масови кръвопролития, които нито европейската, нито руска общественост щяха да приемат. Русия предупреди султана, че няма да допусне кръвопролития, и той, къде да ходи, кандиса да не праща войски в областта. Генерал Обручев, началник на руския генерален щаб, го съобщава в Пловдив в началото на април 1879 година.

А властта на един държавен субект, знаем, се основава на специални въоръжени отряди от хора, наричани армия и полиция. В Източна Румелия те бяха български. Ерго и там независимостта бе установена, както и в княжеството в началото на април. В Източна Румелия обаче международна комисия изработва Органически устав, който дава определени пълномощия на султана. Все пак основната власт остава в ръцете на местното Областно събрание. Накратко можем да я определим като втора българска държава в слаба зависимост от Портата, т.е. слаб васалитет.

1. Външнополитически измерения на националния суверенитет след Освобождението.
   Във вътрешнополитически план можем да кажем, че още преди 22 септември 1908 г. националният суверенитет или независимостта на България от Портата е на 100% постигната. Макар по-трудно, но и във външно политически план младата българска държава следва изключително суверенни решения. Така например според тогавашното международно право България има право да изпраща свои дипломатически агенти в други страни само с разрешението на султана. На тази основа Портата се опитва да пречи на изпращането на български дипломатически агенти в други страни. Въпреки това България се налага. Още на 19 юли 1979 г., само две седмици след съставянето на първото българско правителство, княз Батенберг подписва указ за изпращане на дипломатически агенти в Турция, Румъния и Сърбия. Дипломатически агенти са изпратени в Русия (1883), Австро-Унгария (1889), Гърция (1896), Англия, Германия и Италия през 1903 година.

По Берлинския договор България няма право да участва самостоятелно в международни конференции, нито да подписва международни договори. Но тя го прави. Още 1880 г. с подкрепата на Русия тя участва в конференцията на крайдунавските държави в Галац, Румъния, и гласува отчитайки единствено националния си интерес. Което пък предизвиква недоволството на Австро-Унгария и води до падането на Цанковото правителство. В същия дух на отстояване на своя национален интерес и суверенитет България, пак през 1880 г. и въпреки протестите на Портата, се присъединява към Международната телеграфна конвенция от 1875 г. Тъй като в основата на международното право и дейност са международните договори, можем да приемем, че със сключването на поредица от международни търговски споразумения България утвърждава националния си суверенитет в международните отношения. Такива са сключени с Австро-Унгария през 1896 г., а с Русия, Англия, Франция, Италия и Сърбия през 1897 г.

1. За ролята на Русия в утвърждаване на българския суверенитет
   Предхождащото изложение показва ясно, че България е била независима още от основаването си посредством приемането на Търновската конституция. Нейният суверенитет се разпростира както във вътрешнополитически, така и във външнополитически план. Тя действа независимо, суверенно. Нейният суверенитет е гарантиран както от бързо изграждащата се българска армия, така, и най-вече, като се има предвид границата с Османската империя, от покровителството на Русия, която сдържа Османското правителство да нахлуе на българска територия. Ролята на Русия за гарантиране на българския суверенитет в първите години след Освобождението е изключителна. Каквото и да говорят соросоидите, точно Русия с острото си предупреждение към султана да не влиза в българска територия, гарантира успеха на Съединението през септември 1885 г., спирайки движението на османските войски (те вече са тръгнали!) на границата на Кърджали. Ами ако не беше се намесила? Докъде щяха да стигнат османските войски тогава. Дали султанът би обърнал внимание на подобен апел на Англия, например. Със сигурност Сърбия щеше да нахлуе веднага след османската намеса, а след нея и Румъния. И бихме били изправени пред неминуем крах. Точно спирането на турското настъпление при Кърджали, даде възможност на българите да защитят границата си от по-късното сръбското нахлуване. Е, как тогава Русия била срещу Съединението, когато тя го е спасила! Да не говорим, че въпросът за Съединението на Княжеството и Източна Румелия, вече е бил решен от Русия в международен план и фиксиран в договора за Съюза между тримата императори от 1881 г., по-точно в т. 4 от Протокола към него, където се казва: “Трите държави няма да се противопоставят на възможно съединение на България с Източна Румелия в рамките на териториалните граници, указани от Берлинския конгрес…”. Ясно кой е наложил тази клауза в договора, ама защо не се сеща никой соросоид да я цитира…

Въпросът защо Русия прави толкова много за България по онова време, а не провежда типичната за Великите сили тогава, а и сега империалистическа политика е интересен и важен. По онова време развитието на руската държавна идеология е достигнала до формулираната от Сергей Уваров триада: “Православие, самодържавие, народ” Тази държавно-правна формула ни показва, че властта в Русия се основава на ценностите на православието и славянската народна традиция, които властта на царя-самодържец брани. Каква разлика от Западна Европа, където господства масонският принцип: “Свобода, братство и равенство”, т. е. формалното равенство пред закона и няма дори намек за морална отговорност. И точно защото я няма моралната отговорност, никой не може да гарантира дори формалното равенство пред закона. То остава само празна фраза, пропагандна демагогия, фалшива новина. Виждаме го всеки ден.

От триадата “Православие, самодържавие, народ” пряко произтича славянофилството, което става водещото политическо движение в Русия след средата на XIX век. Славянофилството като разгърната политическа доктрина (виж напр. “Русия и Европа” от Николай Данилевски) поставя акцент върху мирогледния и геополитически конфликт със Запада и търси необходимия на Русия съюзник в славянските народи, преди всичко в православните славянски народи и акцентът по това време не е към Сърбия, а към България. Към България е насочено вниманието и социалната активност на славянофилите, защото тя се счита за най-близка по дух и исторически път. В тази насока особена роля изиграва книгата на близкия до славянофилите Юри Венелин “Древните и сегашни българи и отношението им към русите”. Вниманието на руската геополитика се премества върху Сърбия за сметка на България едва когато Западът, посредством Батенберг, манипулиран от Англия, и по-късно Фердинанд, откровен австрийски агент, предизвикват противоречия и конфликти с бившата освободителка. Тук особени усилия полага Стамболов и не случайно соросоидите го имат за носител на националната ни идея, макар самите те да са толкова далеко от каквато и да е национална идея, че е просто смешно да определят кой й е носител.

1. Манифестът на Фердинанд и неговите последствия
   Че Фердинанд с неговия манифест няма никакъв принос към независимостта на България, казахме, е ясно на всеки запознат с българската история. Но защо Фердинад издаде този манифест и какви бяха последствията от него, е важно да се разбере. Манифестът е обявен на 22 септември, а на 23 септември Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина. По Берлинския договор Австро-Унгария окупира Босна и Херцеговина за срок от 30 години. Този срок вече е изтекъл на 1 юли 1908 г. и Австро-Унгария трябва да се оттегли от провинцията. Освен ако Берлинският договор престане да действа… Ерго, кой друг, ако не австрийският агент Фердинанд може да го наруши? И Фердинанд обявява “независимостта” на България, с което нарушава Берлинския договор, а Австро Унгария още на другия ден анексира Босна и Херцеговина. Фердинад Лисицата, неслучайно му викат така, не обръща внимание на многократните постъпки на руската и английска дипломация, България да изчака. Важно е да се знае, че Русия и Австро-Унгария вече са се договорили за ревизия на Берлинския договор. Но в случай на общо действие за промяна на договора, Русия също ще има своите придобивки, а Австро Унгария не го желае. Номерът с България минава. Въобще историята с обявяването на независимостта е много жалка, за нищо възвишено не става дума. За съжаление непрекъснато се повтаря и до днес.

Основните последствия за България от събитията на 22 септември са крайно неблагоприятни. Това е времето, когато с Англо-руския договор от 1907 г. вече са се оформили основните противостоящи групировки, които ще се сблъскат в Първата световна война. Заставайки на страната на Австро-Унгария, България фактически предопределя бъдещата си позиция – участник в коалицията на губещите. Изключително тежки са последиците за българската кауза в Македония. След младотурската революция от юли 1908 г. българите в Македония са на голяма почит. ВМРО, което подпомага младотурците, прави преход към легална политическа дейност. Създават се български политически партии, които изпращат представители в османския парламент. Има перспектива пред българската дипломация да помогне за разширяване на така желаните и вече започнати от младотурците реформи в Македония. Министърът на външните работи ген. Ст. Паприков, който е добре запознат със ситуацията, полага огромни усилия да достигне до разбирателство с Портата. В Истанбул на 14 септември е изпратен Калчо Хаджикалчов да преговаря. Само в рамките на една седмица е постигнат огромен напредък. Турция се съгласява с одържавяването на частта от Източните железници на територията на България, предприето от българското правителство, съгласява се и с обявяването на независимостта на България. Това, което иска, е съюзнически договор. Ще рече още един успех за нас. Като се има предвид, че в този момент нещата в Македония стоят отлично за българите, такъв съюз би закрепил техните позитивни придобивки. Но не, Фердинанд Лисицата, австрийският агент, обявява подлия си манифест, който разваля всичко. Манифестът се отразява негативно на отношенията ни с Русия и Англия, по-конкретно замразява се действието на Българо-руската военна конвенция от 1902 г., толкова важна да ни пази гърба от Румъния, при положение че при случая с убийството на румънския журналист Михайляну от Върховния македоно-одрински комитет през 1900 г. отношенията ни с Румъния стигат почти до война. Естествено, развалят се отношенията с Портата, което е и една от причините, а вероятно и най-важната, за коренната промяна в отношението на младотурците към българското движение в Македония. Оттук нещата непрекъснато се изострят, за да се стигне логично до Балканската и Междусъюзническа войни, съответно до Първата национална катастрофа. Защо тези очевидни негативни последствия не се коментират в нашата историческа литература? Не знам, може би защото, както е посочил Индро Монтанели, в период на криза народите си създават митове и се опитват да се хванат за тях. Но за България митът за обявяването на независимостта на 22 септември 1908 г. далеч не е конструктивен. Да възхваляваш измамата, осъществена за твоя сметка, означава да се учиш на глупост.

РУМЕН ДЕЧЕВ

Материалът ОБЯВЯВАНЕТО НА “НЕЗАВИСИМОСТТА” ОТ 1908 – АКТ НА ЗАВИСИМОСТ И ПРЕДОПРЕДЕЛЕН ПОГРОМ е публикуван за пръв път на Посока .

Убийството на Чарли Кърк шокира не само Съединените щати, но и световната общественост. Неслучайно въпросът „Кой го уби и защо?“ се превърна в тема с огромно политическо и обществено значение.
Кърк беше консервативен активист и поддръжник на Доналд Тръмп. Чарли Кърк беше човекът, който създаде една огромна организация (Turning Point USA) и така мобилизира американската младеж, за да ги направи консерватори. Чарли Кърк има голяма заслуга при избора на втория мандат на Тръмп.

Що за организация?

Turning Point USA (TPUSA) е американска организация с нестопанска цел, която се застъпва за консервативна политика в гимназиите, колежите и университетите. Основана е през 2012 г. от Чарли Кърк и Бил Монтгомъри. TPUSA е описана като най-бързо развиващата се организация на университетски клонове в Америка и според The ​​Chronicle of Higher Education е доминиращата сила в университетския консерватизъм.
През 2016 г. организацията стартира Professor Watchlist, уебсайт, който изобличава академичния персонал, който дискриминира консервативните студенти и разпространява левичарска и либерална пропаганда в класната стая. През 2021 г. TPUSA стартира своя уебсайт School Board Watchlist, който публикува имена и снимки на членове на училищното настоятелство, които принуждават учениците да носят маски в класните стаи.

Израел

Ролята на Израел в живота и дейността на Кърк е безспорна, както той многократно е заявявал, че е получавал голяма помощ и е истински приятел на еврейския народ . В последните месеци от живота на Чарли Кърк, обаче настъпи огромна промяна в отношението му към Израел. Той остро критикуваше не само политиката на премиера Нетаняху, но и като цяло действията на държавата Израел и Ционизма.
Твърдата му позиция срещу геноцида над палестинците в Газа, шокира много от еврейските му приятели. Чарли не спря с това, в живо предаване, той изложи брилянтно аргументирана теза, че Джефри Епстийн е агент на МОСАД, който е бил част от мащабна тайна операция, чиято цел е била да бъде компрометиран политическият елит на САЩ, за да бъде контролиран в полза на Израел. С това критиките не се изчерпват. В интервю с известния журналист Тъкър Карлсън коментират участието на Израел в атентатите от 11 септември 2001 година, като се позовават на официални документи на ФБР, в които се посочва, че са били арестувани група израелски граждани заподозрени за извършването на атентатите.
В едно от последните си интервюта, Чарли Кърк казва, че всички тези критики срещу Израел, могат да имат тежки последствия за него.

Една от близките сподвижници на Чарли Кърк Кандис Оуенс твърди, че милиардерът (ционист) Бил Акман е оказал натиск върху Кърк да посети Израел по време на напрегнат обяд в Хамптънс, твърдейки, че са били отправяни заплахи и са му били предлагани пари, докато Кърк е преосмислял позицията си относно Израел. Тя също така намира за подозрително, че израелският премиер Нетаняху е говорил за смъртта на Чарли Кърк само минути след като новината е станала известна.

Убийството

Директорът на ФБР Каш Пател във вторник заяви, пред членове на Конгреса, че мащабна конспирация стои зад убийството на Чарли Кърк.
Интересен факт е, че за сигурността на събитието на, което беше убит Кърк е отговаряла фирма на бивши служители на израелските специални служби.

Убийството на Чарли Кърк предизвиква вълна от въпроси, но един се откроява над всички.
Защо в САЩ със закон е забранено да критикуваш Израел?

ВИДЕО:

Материалът МОСАД УБИ ЧАРЛИ КЪРК? е публикуван за пръв път на Посока .

АВТОР: РУМЕН ДЕЧЕВ

ФАЛШИВАТА ДИСКУСИЯ
Аргументите за големите успехи на социалистическото строителство са най-оборотните в изкуствено наложената дилема комунизъм – либерализъм. Сравнено с днешния либерален маразъм т.н. социалистическо общество наистина може да се стори на някого като нещо успешно. Точно в това се състои фалшът на дискусията. Либералите казват: социализмът беше тоталитарен, недемократиен, а социалистите отговарят: да, ама ние изградихме икономика, язовири, заводи. “Това, което ние изградихме, вие сега не можете да го боядисате” (Тодор Живков). Така дискусията бяга от действителността, тя противопоставя една аномалия (комунизма) на друга (либерализма). Двете идеологии една друга се опровергават със собствената си несъстоятелност, недопускайки, че може да има трета, която да кореспондира с действителността.

Доколкото несъстоятелността на либерализма е пред очите ни всеки ден, няма да се занимавам с него, а ще обърна поглед към социализма. Предлагайки псевдоалтернативата социализъм, натрапвайки я в публичното пространство, финансовата и криминална олигархия увековечават днешното си господство. Колко много било построено при социализма, какви темпове на растеж, какви придобивки за трудещите се, какво здравеопазване и т.н. А бе, хора, ако беше толкова добре, то нямаше да се срути! И как мога да вярвам на статистиките на социалистическа България, когато те лъжеха безсрамно за всяко нещо, което се е случило! Да припомня ли как лъжеха, че 60 хил. антифашисти загинали в борбата с капитала, как паталогоанатомът д-р Марко Марков е изправен пред т. нар. Народен съд, защото клеветил Съветите като участник в международната експертна комисия за Катин или как в 1986 г. твърдяха, че няма никаква авария в Чернобил и оставиха хиляди хора под радиоактивния дъжд на първомайската манифестация. Е, по каква причина мога да им вярвам, че ”годишният ръст на промишленото производство в България от 1950 до 1956 г. е 22%? Няма такава причина. Все пак, не може да се отрече, с един или друг темп много неща са били построени – заводи, язовири, сгради. Така е, и точно тук е важно да разберем откъде дойдоха те и защо вече ги няма.

ПРЕТРЪСКВАНЕ НА СЕЛЯНИТЕ
За да има социалистическо строителство, парите трябва да дойдат отнякъде. А те идват, както беше открил Маркс, от принадената стойност, незаплатената част от труда на производителя. В изостаналите страни, в които се строеше социализмът, това беше незаплатеният труд на селянина. Концепцията бе заявена в Съветска Русия от Троцки и се наричаше “претръскване на селяните”. Тя се оформя от практиката на военния комунизъм, от т.н. “продразверстка”, принудителното отнемане на произведената продукция от селяните. Тогава идиотите (защото това са абсолютно пълни идиоти!) решават, че ще отменят парите, защото така е записано в теорията, и ще ги заменят с “разпореждане с вещите” ?! Изземват насилствено произведената продукция от селяните и съответно им дават, каквото има или каквото решат от промишлената продукция, например стъклените чаши за водка на завод “Бухарин”, откъдето и новите съветски думи в руския речник – “бухать”, “бухаться”, “набухаться”. Какво друго им е оставало на горките селяни освен “набухаться”… Продразверстката води и няма как да не води до масови въстания, които застрашават съветската власт и са потушени със свойствената не за фашистите, а за комунистите жестокост с използването на артилерия, танкове и отровен газ. Все пак болшевишката управа успява да разсъди, че се застрашава властта й и отстъпва. Формулират Новата икономическа политика (НЕП). Ще се дава данък (продналог) в натура, но ще има и пазар, където селяните да продават излишъците. Това е стъпка към очовечаване, защото само преди няколко години Ленин твърди, че селянинът, излязал на пазара е “спекулант” и трябва веднага да бъде разстрелян, което и правят. И така идва НЕП-ът, темповете на растеж съвсем не са малки – около 14% за 1926 г. ама на Троцки това му се вижда бавно и той иска “претръскване на селяните”, т.е. отнемане на по-голяма част от продукцията им, иначе индустриализацията ще се забави. Троцки тогава бил в “лявата” опозиция, а Сталин управлява в съюз с “десния” Бухарин, който е ревностен защитник на НЕП-а. Сталин поддържа Бухарин, докато се разправят с Троцки, после погва и него за “десния” му уклон, а сам възприема идеята на Троцки за “претръскването”. Като на всеки примитивен човек на Сталин му импонира административния, основан на грубото насилие подход на Троцки. И се почва строителството на социализма в СССР. Първата петилетка, строежът на ДнепроГЭС – първата голяма хидроелектростанция в СССР; Магнитогорския металургически комбинат, Харьковския тракторен завод и т.н. Претръскването на селяните се осъществява чрез колективизацията, която позволява изземването на произведеното да става планомерно и в големи мащаби. Резултатът? СССР се индустриализира, но над 8 млн. селяни в цяла Русия умират от глад. Така че цената на съветската индустриализация е от една страна повторното след премахване на крепостничеството от 1861 г. заробване на селяните в колхозите (от 1932 г. им отнемат дори паспортите и им забраняват свободно предвижване в страната) и смъртта на тези 8 млн. души. И сега, кажете ми, що за човек може да счита това за прогрес и постижение? В сайта Поглед.инфо, където се занимават със систематически манипулации по вътрешни и международни теми, считат успехите на индустриаизацията за резултат от въвеждането на планово управление на икономиката!? За жертвите и робството нито дума…

ПРЕТРЪСКВАНЕ НА СЕЛОТО В БЪЛГАРИЯ
В България индустриализацията, изграждането на основите на социализма, или както и там да се нарича тази глупост, следва същия път. Трябва обаче да признаем, до такава степен на варварство и диващина, каквато има в Съветска Русия на Сталин, у нас не се достига. Има побоища, има убити, има хиляди концлагеристи, където не случайно основната маса са дейците на БЗНС “Никола Петков”, които се съпротивляват на колективизацията. Има бедност, купонна система, но ей Богу, голодомор няма. И все пак моделът е същият и не може да бъде друг. Ограбването на селото, робският труд в ТКЗС-тата е основната закономерност на изграждането на социализма. Ще разкажа два случая, които знам от източници първа ръка. Мой приятел от комунистическо потекло, ми разказа как неговият дядо по майчина линия, попаднал в Белене, защото отишъл да се жалва на по-висша инстанция от непосилните “наряди”, с които било обложено селото. Горкият човек смятал, че са им спуснали неправилни, непосилни норми. Уви, съвсем точните норми са били, без тях и основите на социализма нямаше да бъдат изградени. Другият случай е още по-интересен, защото се развива на ниво ЦК на БКП. Главният герой е Груди Атанасов, бивш партизанин и по всеобщи оценки честен човек. Случаят знам от неговата съпруга, Елена, дисидентка от Клуба за подкрепа на преустройството и гласността. В първите години след 9 септември Груди Атанасов е председател на ЦКРК на БКП. ЦК на БКП взема решение за поредния “наряд” (изземване) на селскостопанска продукция и изпраща своите изявени дейци като пълномощници на ЦК по регионите на страната. Естествено пращат Груди в неговия регион Търговищко-Поповско. Отива там и селяните започват да му се жалват: това е невъзможно да се направи, няма как да изхраним семействата си, ще умрем от глад и т.н. Бай Груди, както му викаха, народен човек, живял с мисълта, че се е борил именно за бедните селяни, се видял в чудо. Убедил се, че тези норми, които се изискват за държавната доставка, са абсолютно разорителни и  биха довели до глад и смърт по съветски образец. Съвестта му заработила и той се върнал в София, като върнал дадения му мандат от ЦК с обяснението, че е неизпълним. Защитил позицията си на съответния пленум на ЦК. След изказването му настъпила пълна тишина, никой не го подкрепил, но и никой не го атакувал, просто си мълчали. Дали почивка. Като излязъл от залата, до него се доближил Тодор Живков и му казал конспиративно: “Браво, Груди! И аз мисля като теб”. “Като мислиш като мен, Тодоре, защо не стана да го кажеш?” – троснал се Груди Атанасов. “А, а, да не съм луд!”, отговорил авторът на Априлската линия. Било времето на Червенков. Мога да предположа, че във връзка с този и други подобни случаи Груди Атанасов се е лишил от поста си председател на ЦКРК на БКП. Но все пак разликата със Съветска Русия е очевидна. Там моментално щяха да го застрелят като народен враг. И варварството има своите степени.

ГЛУПОСТТА И БЕЗСМИСЛИЕТО НА СОЦИАЛИЗМА
Не е достатъчно да се каже, че социализмът е изграден с насилие, поробване и ограбване на селото. Трябва да се изяснят добре последствията, за да спре глупавото възторгване от “социалистическите успехи”.

В чисто психологически план систематичното насилие води до моралната деградация на обществото. То губи ориентация за добро и зло, за сметка на което развива ориентация към оцеляване, послушание, малодушие и двуличие. Т.н. “социалистическа културна революция” всъщност е унищожаване на културата. Да, има успехи на културата при социализма. Отделят се средства, извлечени от селото, и се създават училища, школи, технически умения. Особени постижения има в музиката, която не може директно да се идеологизира. Затова десетилетието на Людмила Живкова е най-успешното в българската социалистическа култура. Не става въпрос за някакъв нейн управленски талант. Тя просто има възможнос като дъщеря на Първия да докара непропорционално големи финансови средства в управлявания от нея сектор. И, не трябва да се отрича, не се съобразяваше много с партийните щампи. “Свършим парите – разказваше нейният заместник Павел Писарев – и тя ме прати в Министерството на финансите. Започвам един пазарлък с Белчо Белчев, накрая той даде половината от това, което съм му поискал, но то не беше малко…”. С тази забележка, че друг министър не е можел да използва същия похват. Със смъртта на Людмила Живкова българската социалистическа култура съвсем естествено започна да навлиза в криза.

В икономически план систематичното ограбване на селяните чрез кооператива и каторжния труд унищожават българското село. В СССР, където действията по традиция са брутални, за да бъдат задържани към производствения процес, селяните са буквално закрепостявани към колхозите – без паспорти, без правото да ги напускат. У нас е по-либерално, не им забраняват да напускат, но има административно гражданство в градовете, което възпрепятства масовото заселване в тях. Но процесът не може да се спре. Чрез връзки, подкупи или брак по-упоритите успяват да избягат от робията в кооператива към далеч не идеалните но по-приемливи условия в града. Отчуждението от селскостопанския труд и обезлюдяването на българското село, съответно кризата със селскостопанското производство, не е дело на “демокрацията”, а на социализма. То е цената за социалистическото строителство. През 1988 г. ми се случи да изнасям беседа за Перестройката пред актива на село във Видинско. Бяха 5-6 човека – кмета, партийния секретар, председателят на ТКЗС-то и др. Искаха да чуят има ли изход. “Селото ни умира, останали сме 200 човека, все хора на възраст. Младите избягаха.” взе да се жали кметът. Партийният секретар и другите му пригласяха. В младежката си наивност очаквах, че ще ги впечатля със свободното изнасяне на фактите. Всъщност, те мен ме разтърсиха из основи, като споделиха своите проблеми. Разговорът вървеше абсолютно открито, виждах отчаянието, безпътицата на тези хора. Накрая ме същисаха, като ми казаха, че това всъщност е родното село на тогавашният министър на външните работи и член на Политбюро на ЦК на БКП Петър Младенов. “Той не може ли да ви помогне?” – възкликнах и веднага разбрах, че съм казал глупост. “Как да ни помогне?” – попита тъжно кметът. Толкова за селото като жертва на социализма. Но защо убийството на българското село при социализма беше необратим процес, ще разберем като анализираме индустрията.

СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА ИНДУСТРИЯ
Цветът на социализма, социалистическата индустрия, изградена с потта и кръвта на селянина, по определение е неефективна. Защото е планова, работи  по централен план, както го е указал Маркс. Пълен абсурд е да строиш фабрики и заводи, които да караш да работят по единен държавен план, спуснат от Държавния планов комитет. Помня схоластичните обяснения за производството на средства за производство и на средства за потребление от часовете по политическа икономия. Забранили на хората да имат собственост, да се трудят за семейството си, да проявяват творчество, а социалистическите бюрократи управляват икономиката от своите кабинети. С този проблем по време на съветската перестройка се занимаваше социоложката акад. Татяна Заславская. Помня комичните случаи, които описваше, съвсем конкретни случаи. Планират изграждането на нов завод, който получава материалите за производство от друг завод и предава продукцията си на трети. На втората година по план заводът трябва да е построен, но за сега има само една изкопана яма. Какво правят другарите, за да си нямат разправии? Отчитат, че заводът е построен, неговата (фиктивна) продукция се разпределя по други предприятия и икономиката си върви по документи. На практика всеки се оправя, кой както може, в пълен хаос. И вие искате да вярвам на отчетите на социалистическата статистика за темповете на растеж? Няма как!  И така фалшива икономика, предназначена не за пазара, а за план и отчети. Но всичко това изисква пари, не само за строителството на нови, но и за функционирането на вече изградените предприятия. Кремиковци е на загуба, но не могат да го закрият и да уволнят работниците, социализмът ще се разпадне. Предприятия не се закриват заради неефективност, поддържат се от бюджета. А парите за това откъде идват? Отново и отново от селското стопанство, което не издържа и почва да се саморазрушава, а жителите му да се разбягват. И така идва един момент, когато социалистическото общество закономерно добива облика на Корейската народнодемократична република или се разпада. В случая с КНДР “социалистическото” се държи с тотално насилие, като при Сталин. Огромен индустриален парк, произвеждат ракети, ядрено оръжие, строят огромни сгради и заводи, имат Академия на науките с един куп учени и всичко това като се завърти в действие, остават на ниво паница ориз и заплаха от гладна смърт, ако се получи извънредно сътресение. Тогава “вражеското обкръжение” в лицето на Южна Корея, Япония, САЩ плюс Китай започва да помага в изхранването.

ИЗХОДЪТ
Подобен на КНДР беше и случаят с Китай при Мао Дзе Дун. Индустриализиран Китай със заводи и ракети, от една страна, и паница ориз с опасност от гладна смърт, от друга. Изходът от безпътицата навремето бе посочен от Дън Сяопин – връщане към концепцията на НЕП-а и идеите на Бухарин за частната собственост и пазара. Плюс още един елемент, който обикновено пропускат – здрава централна власт, неподатлива на корупция. Дън Сяопин, произхождащ от заможно за китайските измерения от началото на 20 в. семейство, живял и учил във Франция, имаше по-широк поглед върху света, но и нужната решителност. В Съветски съюз и България, където бяха унищожили националната си интелигенция, нямаше хора с тази широта на мисълта и твърдост на характера. Резултатът е виден за всички и изходът не е връщане назад към идиотизмите на социализма, а единствено ход напред към модерно национално и социално общество със здрава централна власт, към национален социализъм, ако толкова се харесва тази дума.

РУМЕН ДЕЧЕВ

Материалът КАПАНИТЕ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО СТРОИТЕЛСТВО е публикуван за пръв път на Посока .

АВТОР: ТЕДИ АНГЕЛОВ/ efir.info

Русия – център на приятелство, сътрудничество и безгранични възможности

От 17 до 21 септември 2025 г. на Нижегородската панаирна площадка и в Нижни Новгород ще се проведе събор на Световния младежки фестивал. Той ще бъде първият в съвременната история на фестивалното движение.

Основната концепция на събора е:
„Русия топли“. Русия – център на приятелство, сътрудничество и безгранични възможности.

Съборът на Световния младежки фестивал ще събере активисти и представители от сферата на медиите, креативните индустрии, спорта, образованието и науката, държавното управление, предприемачеството, ИТ.

Участници ще бъдат 2000 млади лидери: 1000 граждани на Русия и същото количество чужденци от всички континенти на Земята, включително 200 тийнейджъри на възраст от 14 до 17 години – 100 от Русия и 100 от чужбина.

Целта на събора на Световния младежки фестивал е изграждането на взаимни връзки между млади и активни хора от цялата планета, които предстои да създадат заедно общо бъдеще – справедлив многополярен свят, основан на сътрудничество и търсене на баланс на интересите.

Но кои са участниците?

Те са разпределени в различни категории. Например в образование и наука участват млади учени, преподаватели и педагози, представители на атомния отрасъл, историци и политолози. От сферата на предприемачеството – бизнесмени, разработчици в сферата на иновационните технологии, предприемачи. В категорията на държавното управление пък вземат участие млади дипломати, специалисти по работа с младежи. Не е пропуснат и спорта – участват представители на студентски клубове, спортни функционери и мениджъри. Медийните среди също са представени – участват журналисти, блогери, представители на новите медии, творческите професии също имат свое място, сред тях са дизайнери, композитори, актьори и режисьори. Отделена и категория за ИТ и цифровизация.

В рамките на събора участниците ще могат да придобият множество полезни познанства в Русия и чужбина. За събора са подали заявки повече от 62 000 души от 175 страни. Тъй като участват 1000 от Русия и 1000 от различни страни по света и всички те са подбрани според своите активности и таланти, то при желание със сигурност всеки може да намери съмишленици от своята сфера на интерес.

Ще могат също да участват в съревнования по актуални младежки теми. Съревнованията са на мястото на обикновените пленарни сесии. Те включват публични дискусии между противоположни гледни точки, които се модерират от медийни личности. Очакваният резултат от битката на аргументите – манифест на младежите към младежите. Темите, на които ще спорят те, са свързани както с подходите на предприемачеството, криптовалутите, ИИ – помощник или враг, образованието и още…

Ще имат възможност и да развият своите компетенции и умения чрез работилници и майсторски класове.

Както и да представят своя стартъп и да намерят инвеститор.

Участниците в Световния младежки фестивал ще имат възможност да преминат кастинг в продуцентския център.

Както и да посетят медийна работилница и да се научат да правят съдържание, да заснемат сюжет, да вземат интервю, да монтират видео, за изберат подходящ за себе си формат.

Ще могат също да се пробват в екстремни спортове.

Планира се също да създадат най-голямата картина в света и много други неща.

Чуждестранните участници ще възможност и за пътешествие в други градове на Русия.

Съборът на Световния младежки фестивал предоставя на участниците възможност за партньорства за реализация на проекти зад граница, възможност да се влияе на това какъв ще стане утрешния свят, шанс да представят своите проекти на инвеститори и да получат реални предложения за сътрудничество, възможност да се намерят партньори и единомишленици от различни страни.

И всичко това в една топла, приятелска, атмосфера, създаваща условия за сътрудничество и истински приятелства.

Кратко описание от самата страница на фестивала – ВЪЗМОЖНОСТИ, ВЛИЯНИЕ, ПОДКРЕПА, МРЕЖОВА РАБОТА.

Материалът СВЕТОВЕН МЛАДЕЖКИ ФЕСТИВАЛ В РУСИЯ е публикуван за пръв път на Посока .

Кметът на американския град Шарлът Ви Лайлс е изправена пред жестоки критики, след като призова за състрадание към мъжа, обвинен в жестокото убийство на украинска бежанка във влак през август.

Убийството на 23-годишната Ирина Заруцка, украинска бежанка, която наскоро се преместила в Съединените щати, за да избяга от войната, предизвика възмущение в социалните медии, след като информацията се появи миналата седмица, поради ужасяващия и непровокиран характер на нападението.

Клането се е случило във влака на Lynx Blue Line в Шарлът, Северна Каролина, на 22 август, след като Заруцка седнала пред заподозрения, 35-годишния Декарлос Браун.

„Това е трагична ситуация, която хвърля светлина върху проблемите с мрежите за социална сигурност, свързани с психичното здравеопазване, и системите, които трябва да съществуват“, написа Лайлс в изявление до местен репортер след нападението.

Кметът от Демократическата настоява, че Браун, очевидно е бездомна личност и „трябва да бъде третирана със същото състрадание, старание и ангажираност, както ракът и сърдечните заболявания“.

Междувременно президентът Доналд Тръмп нарече заподозрения „психически нестабилен лунатик“ и „известен престъпник от кариерата, който преди това е бил арестуван и освобождаван общо 14 ПЪТИ“.

Шокиращото мълчание на придворните на олигархията медии, за това жестоко убийство, за пореден път доказа, че загрижеността за живота на украинците е само тема, която политиците използват за постигане на целите си. Защо гузно мълчат и всички, които си слагаха украинското знаме във Фейсбук? Явно украинските животи не струват, ако не са убити от Путин.

ВИДЕО:

Материалът ЗАКЛАХА УКРАИНСКА БЕЖАНКА е публикуван за пръв път на Посока .

АВТОР: РУМЕН ДЕЧЕВ

Поздравяваха ме за 6 септември и се чудех какво да отговоря.

Съединението, така както го направиха в 1885 г., е най-глупавият политически акт в българската история. Най-глупав, защото си го причиняваме сами, с наши ръце, макар че винаги има кой да дърпа конците на марионетките.

ИЗВЪРШИТЕЛИТЕ
Да започна с това, че Съединението е революция, извършена от криминално проявени хъшове маргинали. На първо място Коста Паница, четник на Филип Тотю, бандит, известен с набези и обири, и с това, че по-късно пребива с камшик (и изнасилва!) затворения в Черната джамия Петко Каравелов. Случаят, както и много други, се полуспоменава, т. е. потулва от българската историография, но може да се прочете в спомените на Добри Ганчев. Друга забележителна фигура на революцията е изгоненият за пиянство от армията фелдфебел и бивш опълченец Продан Тишков, наречен, Чардафон Велики. И разбира се Захари Стоянов, също хъш и бандит. Проф. Ив. Стоянов от ВТУ разкри участието му в садистични немотивирани убийства преди Освобождението. Но Захари, иначе гениален публицист, е и нещо повече. Той е масон. Мисля, че тук изследователите, ако проявят старание, могат да открият нещо повече за задкулисието на преврата, в който е замесена Англия. Симеон Радев в „Строителите на съвременна България“ не е пропуснал да посочи проявите на английския консул в подкрепа на Съединението. В ироничния разказ това се представя като едва ли не индивидуални пристрастия на вечнопияния дипломат. Знаем обаче, че в английската дипломация такова нещо е невъзможно, а в двора на кралица Виктория, самата тя изцяло под контрола на Ситито, активно насърчават Батенберг да извърши Съединението, т. е. да скара България с Русия. И не защото Русия е била против Съединението, каквато е пропагандата на русофобите, а защото в дипломатически план Русия вече е решила този въпрос и това е налично в протокола към договора на тримата императори от 1883 г., което пък едва ли е било тайна за англичаните. И ако провалянето на руските планове е било цел на английската дипломация, съответно на нейния представител в Пловдив, то кой би бил най-добрият му помощник? Естествено влиятелен, намиращ се на мястото на събитията, необременен от морални задръжки масон. Че то май Захари се оказва най-подходящият… Не може да не отбележим, че да гласиш крайно рискована конспирация, за да постигнеш нещо, което вече е решено си е висша проява на глупост дори по мерките на българския хъш.

Та това са то дейците на Съединението. Действията им, ако изключим тези на Захари, са абсолютно импулсивни. Ако някой мисли да намери дългогодишен план за решаване на стратегически план в услуга на Отечеството, дълбоко се лъже. Чисто ситуационна реакция на лична житейска ситуация на хора без мозък. Но ето фактите. Коста Паница е свързан с комитетите „Единство“, съответно с борбата за освобождение на Македония. И през ум не му минава за Съединение. Но събитията го завличат в Източна Румелия. Кои събития? Поредният грабеж! Известен е като „Аферата с купоните“. Паница и неговият бивш войвода Филип Тотю са сред разбойниците, които убиват и ограбват един богат румънец в Букурещ. Полицията блокира града. За да се измъкнат с парите, се сещат за костите на Раковски и организират тържественото им пренасяне в София. Естествено в ковчега освен костите на Раковски са и парите на убития чокоин. Като научава за поредната позоряща България хъшовска проява Петко Каравелов нарежда да ги арестуват. Коста Паница и другарите му бягат в Пловдив. Там се сещат, че трябва да се освобождава Македония, но задачата им се вижда доста опасна. Така в безпътица решават да насочат революционната си енергия към друг „велик“, но далеч по-безопасен акт, Съединението.

Ето това са „великите“ дейци на Съединението. Възниква въпросът, който нашата историография не обича да си поставя: възможно ли е въобще морални дегенерати да извършат велик морален подвиг в услуга на Отечеството? Моят отговор е, не, не могат. И понеже България и днес се намира в ситуация в която, за да оцелее, се нуждае от морален подвиг, такъв да се очаква от политици с характерологичните особености на Волен Сидеров, Румен Радев, Костя Копейкин или, пази Боже, Ивелин Михайлов е напълно невъзможно. Както е невъзможно да очакваш Путин да спаси Русия, Зеленски – Украйна, а Урсула – Европа. Самото предположение извиква усмивки.

Толкова и нашите „герои“ са можели да помогнат на България. Това, което е било в техните възможности и наистина са направили, е да забъркат страната в кървава каша, от която излизане няма. И до днес. Защото всяко преживяно историческо събитие става на свое място фактор и причина със своите последствия.

ПРОТИВНИЦИТЕ (ЛЪЖЕСЪЕДИНИСТИ)
Сега, след като видяхме какво представляват дейците на революцията, да видим и кои са били противниците, „черните души“, по израза на Захари Стоянов. Сред тези „черни души“ ще различим Гавраил Кръстевич, генерал губернатора на Източна Румелия, неуморимият и крайно образован деец на национално църковната ни борба, може би най-заслужилият деятел на Българското възраждане след Паисий. Захари, чийто талант да усмива няма равен, му лепва прякора „Треперко паша“. До Кръстевич се нареждат Иван Вазов, Константин Величков, Михаил Маджаров, Стефан Бобчев, Ив. Ст. Гешов, председател на Постоянния комитет, на по ниско ниво ген. Радко Димитриев и ген. Вазов, тогава капитани и т. н. Можем уверено да кажем, че България никога, ама никога, не е имала по-образовано, по-патриотично и по-отговорно правителство от онова, управлявало Източна Румелия в навечерието на преврата.

ПОСЛЕДСТВИЯТА
Хъшовският акт застрашава самото съществуване на току що освободената българска държава. Това дебелата глава на българския хъш не може да разбере. Той е убеден, че е извършил геройство. Съединението нарушава Берлинския договор и не може да се очаква никоя велика сила да ни подкрепи открито. Османската армия тръгва и завзема Кърджали. Спират я единствено суровите предупреждения на Александър lll . Но османците можеха да спрат в Станимака примерно… Ами ако и Сърбия беше нахлула с тях?! Ами ако беше влязла и Румъния?! Край! Всичко свършваше. Кое ни гарантираше, че няма да се случи? Абсолютно нищо! И ако тогава имахме късмет, по-късно, при също толкова безотговорните действия на Фердинанд, го нямахме.

И така Съединението
води до загуба на територия (Кърджали), тежка война с неизвестен изход и потенциална възможност от големи териториални загуби, тежка криза в отношенията с Русия, вътрешна гражданска война, установяване на терористичния и корумпиран режим на Стамболов, смяна на търпящия критика, но общо взето положителен княз Батенберг с дегенерата Фердинанд, загробил България. В политиката, винаги трябва да се съизмерват плюсовете с минусите. В случая няма плюсове. Съединението по принцип е било решено от тримата императори и фигурира в договора между тях, т. е. нищо не печелим, губим страшно много. Ето защо го определям като най-глупавият акт в българската история!

РУМЕН ДЕЧЕВ

Материалът СЪЕДИНЕНИЕТО, ИСТИНАТА И ПОСЛЕДИЦИТЕ е публикуван за пръв път на Посока .

АВТОР: ОТ ФЕЙСБУК

Производството на барут не е някакъв технологичен празник на модерността. Това е една от най-мръсните, най-отровните и най-опасните индустрии на света.
Когато чуете думата “инвестиция“, в съзнанието ви изниква образ на нови работни места, икономически растеж, бъдеще за децата ви. Но зад блестящите заглавия и политическите фанфари често се крие друго… престъпление. И случаят със завода за барут е точно такъв.
На хартия: “Милиарди евро инвестиции“.
В реалността: токсично блато, което ще трови поколения българи напред.
Опасността, която ни продават като “развитие“
Производството на барут не е някакъв технологичен празник на модерността. Това е една от най-мръсните, най-отровните и най-опасните индустрии на света. В Германия подобно предприятие би било невъзможно без референдуми, обществени обсъждания и години съпротива. А у нас? Една бърза пресконференция, малко фанфари, и готово – подписано, одобрено, приветствано.
Химическото наследство на смъртта.
Нека бъдем ясни! Отпадъците от производството на барут са нещо чудовищно. Те не се изхвърлят просто в кофа или в канализацията. Това са течни, невероятно токсични вещества, които никой в света не знае как да обезвреди напълно.
Пример? В руския град Чапаевск барутният завод трупа отпадъци десетилетия наред в басейни, изкопани в земята. Резултатът? Тези отровни “езера“ вече надхвърлят площта на Харков – 350 квадратни километра смъртоносна химия. Басейни с дълбочина 20 метра, които се разширяват непрестанно. Това е екологична катастрофа в реално време.
И тук идва въпросът: Какво я чака България?
Ще ни кажат: “Не се притеснявайте, всичко е безопасно“. Наистина ли? Тези, които ще приберат печалбите, ще живеят ли до завода? Ще пият ли вода от същите реки, в които ще се вливат тези отпадъци? Ще пращат ли децата си да играят в сянката на комините? Не. Те ще отлетят в Дубай или на Ривиерата с пълни джобове, а ние ще останем със замърсена земя, отровена вода и болни хора.
Политиците мълчат.
И тук е огромното престъпление. Не става дума за незнание. Всички те знаят. Знаят какво означава завод за барут, знаят, че това е индустрия, която носи смърт и отрова, но си мълчат, защото печалбата е по-силна от морала, а комисионните са по-сладки от гнева на народа.
Това не е инвестиция. Това е предателство.
Предателство срещу здравето ни, срещу бъдещето на децата ни, срещу земята, която обичаме.
И ако мълчим днес, утре ще се събудим с химическа пустиня, наречена “ново начало“.

Материалът КЪДЕ СА „ЕКОАКТИВИСТИТЕ“ ? е публикуван за пръв път на Посока .

АВТОР: ТЕДИ АНГЕЛОВА/ efir.info

Руският форум „ШУМ“ създава международен център за съдържание. Участници – обединява ни истината – ВИДЕО

От 12 август до 14 септември в Калининградска област се провежда Всеруския младежки образователен форум „ШУМ“. Той се провежда за четвърти път и обединява 1200 млади специалисти в областта на медии и журналисти от цяла Русия и чуждестранни участници.
Важна част от форума се явява деловата програма, чиято цел е формиране на диалог между представителите на медиите от държавната, обществената и бизнес сферата.

Специален коментар за нашата редакция направи Дмитрий Иванов, генерален директор на Дирекцията на Световния младежки фестивал /АНО „ДВФМ“/. Той коментира:

„Работейки с международната медийна общност, Дирекцията на Световния младежки фестивал отбелязва огромен интерес на чуждестранни медийни специалисти към обмен на опит и реализация на съвместни проекти с колегите от Русия: само на форумът „ШУМ“ са постъпили повече от хиляда заявки от блогери и журналисти от 123 страни.

За да отговорим на това търсене, ние, заедно с нашите партньори, инициирахме създаването на международен център за съдържание – отворена платформа за обучение, обмен на опит и сътрудничество в производството на съдържание. Неговата концепция — от модела на работа и механизмите на взаимодействие до въпросите за съвместното производство и разпространение на съдържание — беше разработена и представена от практикуващи медийни специалисти, участващи в международния кръг на форума „ШУМ“. Това не е просто проект, а бъдеща екосистема, където млади медийни специалисти от цял ​​свят ще могат да намерят съмишленици, да възприемат най-добри практики и да реализират смели идеи“.

Редакцията ни се свърза и с някои от чуждестранните участници във форума „ШУМ“. Своя коментар за нас дадоха представители на Казахстан, Таджикистан и Сърбия.

В сайта можете да гледате както видеото с участниците , така и да видите в текстови вариант.

ВИДЕО:

Материалът РУСКИЯТ ФОРУМ „ШУМ“ СЪЗДАВА МЕЖДУНАРОДЕН ЦЕНТЪРЗА СЪДЪРЖАНИЕ е публикуван за пръв път на Посока .