АВТОР: МИЛЕНА ВЪРБАНОВА

Petrus romanus пое към ада. И вероятно му помогнаха.Тоя, който целуваше ръцете на Родшилд,  Рокфелер и компания в синагогата и наричаше юдеите „наши учители във вярата“, тоя, който заседаваше в драконовата зала на Ватикана, тоя, който насърчаваше човечеството да се ваксинира против ковид, тоя, който благославяше мигрантите, Украйна и браковете между хомосексуалисти, тоя, който с лицемерно смирение миеше краката на чернокожите – ще се яви пред Вечния съдия, за да отговаря за делата си. Още при избора му се промъкнаха сведения, че като архиепископ в Аржентина е издал доверили му се противници на хунтата, които впоследствие са арестувани и убити.

Помним как при церемонията по отречението на Бенедикт XVI, което едва ли е било доброволно и по здравословни причини, защото абдикиралият папа живя поне десетилетие след това, докато  Йозеф Рацингер унизено четеше речта си, светкавица разсече черното небе над Ватикана и гръм удари купола на „Св.Петър“. Всички разбраха, че Бог с гняв посреща този насилствен акт и забранява избирането на следващия, вече уговорен, папа, който се оказа не друг, а Хорхе Марио Берголио – Петър Римлянина.

Физиономията на Берголио бе крайно неприятна, особено „усмивката“, талията му бе с огромна обиколка, а това, че дръзна да си присвои името на една от най-чистите личности, раждали се на земята – Свети Франциск, Сан Франческо д“Асизи – съкровено име, с което никой понтифекс преди него не беше посмял да се окичи, ми прозвуча като кощунство. И новият папа Франциск I не закъсня да ме убеди в правотата на предчувствията ми.

Дали Хорхе Берголио наистина е Petrus romanus, предсказан в пророчеството на Малахия? В списъка на ясновидеца Петър Римлянина не е поставен под номер, но следва веднага след понтифекс 111, определен като De gloria olivae и отъждествяван с Бенедикт XVI, който при възшествието си произнася думи за мир. На Petrus romanus Малахия посвещава текст, по-дълъг, отколкото на всички останали папи:

„ In persecutione extrema sacrae romanae ecclesiae sedebit Petrus romanus, qui pascet oves in multis tribulationibus; quibi transactis, civitas septis collis diruetur, ed Judex tremendus judicabit populum suum. Amen. „

„По време на последното преследване на Светата Римска църква, (на трона) ще седи Петър Римлянина, който ще пасе своите овце сред много изпитания. Когато те приключат, Градът на седемте хълма ще бъде разрушен и страшният  Съдия ще съди своя народ. Да бъде!“

Знаем, че никой папа не приема името на Свети Петър, Христов апостол, първи епископ на Рим и християнски първожрец, тъй като това би означавало край на Католическата църква и на Ватикана. Страшното поверие за „затварянето на цикъла“ се е потвърдило в съдбата на Рим – Ромул, първият цар на новосъздадения град и Ромул Авгостул. И на Византия – Константин Велики и Константин XI Палеолог. Следователно Петър Римлянина трябва да бъде разпознат по други признаци.

Италианският сайт https://www.fmboschetto.it/religione/profezie_di_malachia.htm цитира изследователя Fabio Storino, според който в пророчеството на Малахия не се твърди изрично, че Petrus romanus е непременно папа. Кой управлява църквата в отсъствие на понтифекса? Кардиналът камерлинг. Кой беше камерлинг в периода, последвал абдикацията на Бенедикт XVI на 28 февруари 2013 г., когато Светият престол се оваканти? Кардинал Пиетро Тарчизио Бертоне, роден в Романо Канавезе – тоест Petrus romanus – точно в стила на Малахия.

Но за мен това е забавна софистика. Едва ли Малахия ще изброи 111 папи и накрая ще постави един кардинал камерлинг. Този, който в понеделник на Светлата седмица повлече крак за много грешници като себе си, този, чието светско име бе Хорхе Марио Берголио – Хор Мар Бер – е най-вероятното въплъщение на Петър Римлянина. Съдете по делата му. А също вникнете в датата на неговото възшествие – 13. 03. 2013. Сумата от цифрите е 13. Точно както и сборът от цифрите на последния му ден – 21. 04. 2025 – датата, на която се отправи към Божия съд, а подир него – в преизподнята, за да се представи на своя господар, комуто вярно служеше приживе и да заеме запазеното си място в ада.

Материалът КОЙ Е ПЕТЪР РИМЛЯНИНА? За мъртвите или истината или нищо е публикуван за пръв път на Посока .

АВТОР: МИЛЕНА ВЪРБАНОВА

Имах намерение да изложа възгледите си по този въпрос, но скандалът с кощунството на Теодора Димова (в интервюто за „Лице в лице“, bTV, 17.04) ме изпревари и отплесна общественото внимание в странична посока – тази, че православието е „канал за проруска пропаганда“ и не бива да се изучава в училище. Поне не като задължителна дисциплина. В тази връзка ще се отклоня и аз от първоначалния замисъл на настоящата статия, за да задам на експертката по теология Теодора Димова, следните въпроси:

Тъй като МОН – една от най-мощните цитадели на Сорос в България – подготвя въвеждането на предмет „ислям“ в българската образователна система – това не предизвиква ли у Димова опасения, че такава дисциплина (задължителна или факултативна) също ще се използва като „канал“ за нечия чужда пропаганда?

В интервюто Димова изразява недоумение как могат да се „преподават добродетели“ – това нейно изказване остана в сянка, но аз го изтъквам като връх на моралния кретенизъм, лично неин и общосоросоиден. Добродетелите, Димова, при извисените личности, са вродени, но те се възпитават в семейния кръг и се изграждат в училище – любов към Отечеството и към хората, честност, скромност, нетърпимост към престъпленията (лъжа, кражба, убийство, прелюбодейство, лъжесвидетелство) и пораждащите ги пороци, състрадание към нуждаещия се, взаимопомощ, чувство на благодарност към този, който ни е помогнал в тежък миг и се е жертвал за нас. Всички добродетели идват от Бога и произтичат от вярата ни в Бога и любовта ни към Бога – първичната, най-важната добродетел. Но внимание – ако „богът“ на дадена група и етнос вменява като добродетел „избиването на неверници“, следва да се запитаме каква е тази свъхестествена същност – божествена или демонична?

Целта на една разумна образователна система, върху която се гради здраво общество и силна държава, е тъкмо формирането на добродетели от цитирания порядък – не го ли знаеше, Димова? Не отричане на биологичния пол, не чипиране, не унищожение на семейството, нацията и държавата, както прогласяват пророците на любимата ти неолиберална идеология. И не геноцид над „неверниците“, не тайни жертвоприношения, не право на мъжа да се жени за четири жени и да създава харем от унизени наложници – какъвто е осветеният обичай на някои религиозни общности. Очевидно е, че именно християнската религия и то в нейния православен вариант, който е най-старият и стои най-близо до учението на Христа, формира и най-крепко защитава човешките добродетели. Православието изтъква на първо място основното Христово послание – любовта към ближния – причината, поради която Христос е слязъл на земята и е загинал на кръста. Христос спасява човеците, носейки им дара на любовта – основен градивен елемент на Духовния свят, на Творението Божие. Католическата догматика и практика – да не говорим за разнородните протестантски конфесии, които дори нямат ясна идеологическа конструкция – в немалка степен се отклонява от първоначалното учение на Спасителя. Ето защо Сорос толкова ненавижда Православието, клеветейки го с устата на своите слуги – на зомбита като теб, Димова. Хулейки Православието, той пряко обругава Сина Божи.

Понеже сред сороската неука гмеж, ти, Димова, се киприш с лаврите на спец по богословие, ще ти доверя нещичко – просто за да не ставаш за смях. Вехтият завет не е част от учението на Христа. Христовото учение се съдържа в свидетелствата на четиримата евангелисти – в Новия завет. Старият завет е летопис на историята на еврейството, в който са включени морални норми на юдаизма и религиозното законодателство на древните еврейски общества. Новият завет е коренно различен от Вехтия и по същината си представлява негова противоположност, а не негово продължение. Иначе Спасителят нямаше да бъде разпнат.

В интервюто за btV, ти подхвърляш, че (като се изключи Православието – проводник на „проруска пропаганда“), все пак било добре да се изучават „Старият завет, героите, Новият завет“. Всичко е ясно, не разбрах само кои са „героите“? Герои като Искариот или Понтий Пилат? Или „героите на Украйна“? Защото по всичко личи, че Христовите апостоли нямат място в твоята сороска таблица на „героизма“.

Знаеш ли, Димова, вчера искрено се позабавлявах, докато четях записа на казаното от сина ти Лило, на 21.04, пред НОВА  – изглежда вашата фамилия виси само по екраните. Та Лило, многообещаващ умереномлад соросоид, набеден режисьор, драматург и сценарист, чиято сватба била „аристократично събитие в арт-средите“, отпразнувано в Милано (насладих се на снимките, всички парвенюта се фотографират пред Дуомо), трогателно се жалва в студиото, че „наближавал нов Народен съд“ и това предчувствие го притеснявало. Даже някакви известни „публични фигури“ вече призовавали за Народен съд – а това било недопустимо, това било страшно, горкият Лило имал малко дете! Бих попитала – че какво му е страшното бе, Лило? Ако не си предател на народа си, защо те е шубе от Народния съд над предателите? Защо трепериш от ужас при самата мисъл за Народен съд, ако с нищо не си се провинил пред Отечеството? Ясно е, че цялата сороска пасмина отлично съзнава колосалната си вина пред българския народ и не се съмнява, че я чака заслужено възмездие. Лило проплаква, че преди известно време бил решил да емигрира, ама, видиш ли останал – заради историите, които можел да разкаже само в  България. И като резултат – очевидно трябва да му благодарим, спестявайки му Народния съд. А къде щеше да емигрираш, жалък потомче на славен дядо? На Запад, дето залязва слънцето? Защо не замина да се биеш за Украйна, ами че майка ти цяла книга с молитви изтипоса в услуга на бандеровците? Не е написала „молитва“ за родната ни земя, а за Украйна – бащицата Сорос не й плаща да се моли за България. Защо не отиде да умреш за Зеленски, нали родителката ти ежедневно агитира да се жертваме за каузата на укрофашагите?

Аз, Милена Върбанова, възроптавах при всеки повод срещу деянията на Народния съд, срещу концлагерите, срещу изселванията и заточенията на политически противници. Но днес не мога да си представя бъдещата независима българска държава без очищението на един безжалостен към мафията и сороската агентура Народен съд. Тези същества най-малкото трябва да бъдат изхвърлени от столицата, тя не може да остане окупирана от петата колона. Никога не съм си представяла, че ще произнеса тия думи по повод наследниците на Димитър Димов, но такива са абсурдите на сегашната действителност. Не се съмнявам, че мигът на възмездието за престъпленията ще настъпи и всеки изменник на Родината, всеки сатанист, платен със сребърниците на Сорос, ще отговаря лично на подсъдимата скамейка – независимо кои са дядо му и баща му.

В заключение ще се върна към набелязаната в заглавието тема. Преди Девети септември българските деца и юноши са изучавали „вероучение“ – основите на православието и православното богослужение. Изучавали са Четвероевангелието, където, чрез притчи, се разкрива християнската доктрина. В неделя и на важните християнски празници, те заедно, водени от класния ръководител, са присъствали на църковната служба и са участвали в нея, пеейки в хора или помагайки на свещеника в някои малки ритуали. Тъкмо така, стъпка по стъпка, децата и юношите са усвоявали основите на вярата и са се прониквали от добродетелите на християнството – основните човешки добродетели, върху които е била изградена Европа в течение на дълги векове. Смятам, че ако в сегашната образователна система бъде въведено религиозно обучение, то трябва да има съдържанието само на някогашното „вероучение“. Мнозинството от българското население изповядва православното християнство, а не ислям, юдаизъм, будизъм, джайнизъм или езичество. Религията, изучавана в българските учебни заведения трябва да бъде единствено и само Православие. Само Православието може да изгради и защити ценностите, толкова необходими на българското общество. Това са ценности, осветени от традицията, ценности, способни да спасят държавата от разпад и народа – от заличаване. Тези ценности имат заряда да облагородят и нехристиянските етнически групи, живеещи на българска територия. Ако със сороско коварство в училищата се вкара ислям – това ще бъде способ за допълнително радикализиране на мюсюлманското население и окончателно разделение в обществото. Ислямът вече се изучава в джамиите и центровете, финансирани от Турция, Катар и Саудитска Арабия. Нима трябва да се налага и в нашите светски училища?

Неутралният и хрисим на пръв поглед предмет „добродетели и религии“ също крие опасност от антихристиянски и антиправославни внушения. Този предмет ще бъде просто едно прикритие за по-натъшното разпространение на атеизма, който донесе всички беди на съвременното човечество. Той ще налага не истинските християнски ценности, а необходимите за конюнктурата „добродетели“, тоест матрицата на послушната посредственост. Ще цитирам моя съблогер г-н Лалю Метев, който пише по този повод:

„Добродетелта, проповядвана без Бога, е само празна фасада. (…) Без Христос, добродетелите стават само част от поредната социална конструкция, без да носят истинска стойност за човешката душа.“
Начинът, по който МОН предвижда да бъде преподавана въпросната дисциплина – чрез „ролеви игри“ и „информация за религиозни традиции и празници“ – за да бъдат възпитани у децата „самосъзнание, самоконтрол, стремеж към добро“, показва, че от училищата ще продължават да излизат дехуманизирани, объркани, апатични създания, подходящи за пионки в електронния концлагер – а не духовни личности. Природата на добродетелите произтича от идеалния, а не от материалния свят и човеците, носители на добродетели, могат да ги опазят на грешната земя само чрез несъкрушима вяра в Бога. Децата и младите хора инстинктивно търсят Бог, единствената опора, върховният идеал, който може да осмисли човешкия живот – но матрицата им го отнема. И те неминуемо деградират със или без учебния предмет „добродетели и религии“.

Повтарям – в българските училища трябва да бъде въведено само „вероучение“ – изучаване на основите на православната вяра и църква. Тъкмо такъв учебен  предмет имаше предвид БПЦ, когато отправи своето предложение към МОН. Всичко друго е от лукаваго.

Материалът ПРЕДМЕТ „ВЕРОУЧЕНИЕ“ И ПРЕДМЕТ „ДОБРОДЕТЕЛИ И РЕЛИГИИ“ СА КОРЕННО РАЗЛИЧНИ ПОНЯТИЯ е публикуван за пръв път на Посока .

ИЗТОЧНИК: КАТЕХОН

Робърт Сара е не само високопоставен в йерархията на Католическата църква, но и въплъщение на нейния консервативен дух. Посветен в кардиналски сан от Бенедикт XVI през 2010 г., той се превърна в един от най-разпознаваемите чернокожи прелати в историята. Пътят му започва в Гвинея, където израства като християнин сред мюсюлманско мнозинство.

От 2014 до 2021 г. Сара ръководи Конгрегацията за божествено поклонение и дисциплина на тайнствата, отговорна за литургичния живот на Църквата. Но още по-рано, при Йоан Павел II, той се е занимавал с мисионерска работа, а при Бенедикт XVI е координирал хуманитарната помощ чрез Папския съвет Cor Unum. Славата обаче му донесе не толкова административната му работа, колкото безкомпромисната му защита на традиционните ценности.

Сара е яростен критик на това, което той вижда като двете основни заплахи за съвремието: западния либерализъм и ислямисткия екстремизъм. Той ги сравнява с библейските чудовища, които разяждат основите на християнския свят: „По-добре е да помогнем на хората да процъфтяват в собствената си култура, отколкото да ги насърчаваме да идват в Европа в пълен упадък. Фалшива екзегеза е да се използва Божието слово за насърчаване на миграцията. Западните идеологии на хомосексуалността и абортите, както и ислямисткият фанатизъм, могат да се разглеждат почти като два апокалиптични звяра.“

В същото време той остро осъжда западните военни интервенции, наричайки нахлуванията в Ирак и Сирия „престъпления срещу човечеството“.

Израснал в мюсюлманска среда, Сара ясно разграничава исляма като религия от ислямизма като разрушителна политическа идеология. Той си спомня хармоничното съвместно съществуване на религиите в Гвинея: „Ислямът в моята страна е братска, мирна религия.“

Кардиналът открито подкрепя традиционалистките католици, които защитават латинската литургия отпреди реформата. Неговата позиция му е спечелила уважението на консерваторите, включително руския философ Александър Дугин.

Единственото нещо, което би могло да попречи на евентуалното му избиране за Светия престол, е възрастта му (през 2025 г. той ще навърши 79 години). Влиянието му обаче се простира далеч отвъд Ватикана: зад него стои не само родната му Гвинея, но и милиони католици, копнеещи за традиционна Църква, неопетнена от либерализъм.

Материалът AD MELIORA TEMPORA е публикуван за пръв път на Посока .

АВТОР: ТЕДИ АНГЕЛОВА/efir.info

Украинското издание страна.ua излезе със статия със заглавие „Размисли за страшното“, в която пише, че войната в Украйна ще приключи, но загиналите няма се помнят нито като герои , нито като освободители.

Без срок на давност.

„Нас ще ни прокълнат собствените деца“ – казва един от участниците в бягството на украинската армия от град Селидово в ДНР. Той е бил свидетел на извънсъдебни екзекуции и изтезания на мирното население – старци, жени, деца, извършени от неговите „побратими“ преди отстъплението.

„Войната ще прикрие всичко“ – така навярно са считали за мирни жители убийците им, мислейки, че ще останат неизвестни, посочва изданието и допълва, че нито на Запад, нито в Украйна ще закрилят палачите и насилниците.

„Всичко тайно става явно“, пишат още те, а украинците устроили клането в Селидово, които не са загинали от ръката на руснаците, до края на дните им ще бъдат търсени и преследвани по целия свят. Няма срок на давност за престъпления срещу човечеството.

„Украинците са убили…“

„Нека да признаем, че във ВСУ има изверги, все пак какъв човек може да извърши такова нещо, за което например разказва пред следователите Валентина Василиевна Ефремова“, пишат те.

Ефремова си спомня:

„Живея в частна къща на ул. „Шевченко“ 56. На 17 септември синът ми сутринта отиде до тоалетната. Попитах го: „Сине, колко време?“ „Той ми каза: „Пет-петнадесет, мамо.“ И излезе наяве. И, няма го. Имам ферма, чувам, че козата крещи. Помислих, че там вече нещо се прави. А синът го няма… Тогава чух, че нещо падна. Приближавам се към вратата на градината. Излизам, а той лежи. Вече е мъртъв. Ето тук, право в сърцето са попаднали. Убили са го. Отишъл е до тоалетна и край. Украинците го убиха, тук беше още Украйна. След това изтичах при съседите си, какво да правя, казвам. Казват: „крий го в градината“. И погребах сина си тук.“

„В ръката ми – човешки останки“

Такива истории са десетки и стотици – дори в едно Селидово. Всяка от тях – потвърдена с неопровержими доказателства.

Медик във следствено видео разказва: „В моята ръка еднозначно са човешки останки. Това са ребра, фрагменти от кости. Това е женска фиба, намерена в куп фрагменти на изгорени тела. В дясната си ръка държа останки от човешки гръбнак“

Какво се е случило споделя местният жител Владимир Василиевич Роменко. Той си спомня:

„ На това място моето семейство беше разстреляно, а кога са изгорили телата не съм видял . Напълно са ги изгорили, най-вероятно, защото един от ВСУ ме видя как избягах. В ръцете ми е фибата на моята невестка, малката Оленка, фибата на невестката. Тя стоеше тук. В 7 часа сутринта влязох във външната тоалетна, в градината. Влязох там и чувам крясък: „всички да излязат от къщата“. Крещеше мъж, ВСУ-шник, с украински камуфлаж и зелена полоса. Някъде под 50 години беше, невисок ръст. Когато моите ги изведоха от къщата и ги поставиха с лице към стената, той крещеше на цялата улица. Бяха двама. Единият стоеше малко по-далеч, а вторият застана така, че виждах много добре.

От страна на гаража поставиха моята жена, после внукът, синът, не помня точно. След това невестата и майка й. Невестата започна да плаче и да говори: какво правите? Той просто започна да стреля. Първо застреля моята жена. След това продължи да стреля. Аз по градината, по градината, успях да се скрия. След това, когато дойдох на 28-ми, видях, че телата лежат под стената, където ги разстреляха. Но те бяха изгорени. На другия ден отидох, намерих пакети и събрах останките. А където е горяло, покрих останалото.
Всичко, което е беше там събрах в пет пакета и е погребах пред входа си. Погребах 5 човек.

Петте останали пакета са моето семейство – родени през 51-ва, 55-та, 78-ма, 74-та и 91-ва година.“

„Баба, учителка – застреляна право в главата“

В Селидово са действали специално срещу мирните жители. Те се убивани целенасочено.

Още едно свидетелство от Владимир Николаевич:

„ Руснаците още ги нямаше. Руската войска влезе в четвъртък , около 2 часа. Във вторник ВСУ влязоха в 19-та сграда , пред моята сграда, в 17-та пред 19-та. Те влизаха, разбиваха вратите и всички, които намираха, разстрелваха. Този, който отвори вратата, прострелваха веднага в главата.“

„Баба, на 80 години, учителка, цял живот е работила в училището. Право в главата я застреляха . Там всички ги застрелваха в главата. От тази сграда останаха само трима.

Едни не са успели да отворят, а други са се барикадирали и са чували френска и украинска реч.

Французинът нещо се е обърнал, а украинецът му говори: „ вече нямаме време да разбиваме вратата. Вече всичко сме зачистили. “ Зарязали го, не са се заели да доразбият вратата. Като цяло, той така и останал жив. Те вече не са имали време за зачистване, те вече са зачистили сградата, разстреляли са всички.“

Украинското издание завършва публикацията си като пише, че войната все някога ще приключи, но такива ужаси като клането в Селидово завинаги ще останат в паметта на мирните украинци.

ИЗТОЧНИК: (снимки 18+)

https://strana.news/ukr/articles/rassledovania/214240-dumki-pro-strashne.html#

Материалът ВСУ УСТРОИ КЛАНЕ В СЕЛИДОВО. УКРАИНСКО ИЗДАНИЕ ПУБЛИКУВА СВИДЕТЕЛСТВА – СНИМКИ 18+ е публикуван за пръв път на Посока .

АВТОР: Вячеслав Лобирев – Председател на Съвета на окръжните власти на Кировския окръг на Ростов на Дон, общественик

Сега, за повечето хора на планетата, интересуващи се от политика и глобална икономика, всичко, което Тръмп и компания правят, изглежда сюрреалистично.

Това не е изненадващо, защото през десетилетията на управление на либерални глобалисти, трансатлантическият дневен ред с участието на Съединените щати започна да се възприема като действия на самите Съединени щати в техни собствени интереси.

Но това не е вярно.

Съединените щати действаха като най-голям донор за трансатлантиците, включително в ущърб на собствените си национални интереси.
Деиндустриализацията, която Съединените щати предприеха преди 40 години, не само създаде сериозни рискове за националната сигурност на страната, но и я изложи на риск от пълно унищожение.

Единственият начин за стабилизирането му през годините бяха постоянните военни операции (войни) на САЩ по целия свят. Има около 20 от тях.
В същото време, именно през този период Съединените щати отделят проектирането от производството, прехвърляйки последния процес в бедните страни, ръководейки се от „зелена“ програма и концентрация върху борсовите операции, което наду финансовия им балон до невероятни размери.

Държавният дълг на САЩ в момента възлиза на около 36,5 трилиона долара, а БВП (2024 г.) е 28,78 трилиона долара.

Животът обаче е доказал, че страните, които се занимават с производство, се учат да проектират добре и са по-напред от бившите си господари. Най-поразителният пример е Китай, който е притиснал Америка както в долния, така и в горния край на веригата за създаване на стойност.

Друго погрешно схващане, което американските либерали са направили, е, че са унищожили работническата класа в САЩ. А тя е опората на всяка държава и основата на нейното благополучие. Държавата е стабилна само в мазолестите ръце на работещ човек с пълен стомах.

В противен случай – стагнация на производителността, липса на иновации и социални вълнения, например под формата на BLM и LGBT (разбира се, със собствените си допълнителни причини). Но когато човек бездейства, започва да се побърква.

Тръмп разбра какво се случи в Русия след въвеждането на западните санкции – производството започна да се възражда, появиха се собствени технологии и иновации, пробивни решения в остарели индустриални райони, безработицата изчезна.

Тръмп въвежда „САМОСАНКЦИИ“ за САЩ, като ѝ прекратява вноса на готови стоки от Европа и Китай, увеличавайки вноса на ресурси от Русия.
Тръмп е невероятно умен и пресметлив – САЩ се нуждае от ново индустриално възраждане, основано на напреднали иновации, модерно производство, широка програма за научноизследователска и развойна дейност, лидерство в технологиите за изкуствен интелект, където вече губят от Китай (конфронтацията между китайския DeepSeek и американския Stargate).

А защитните тарифи ще помогнат за възстановяването на неразделната производствена база на Америка – защитавайки американската индустрия от чуждестранно влияние.

Защо глобалистите започнаха да пищят по целия свят и тук, в Русия?

Финансовите им схеми се сриват, световният им ред се разпада, желаната от тях победа се изплъзва.

Материалът САЩ РАДИКАЛНО ПРОМЕНЯТ ИКОНОМИЧЕСКАТА СИ ДОКТРИНА е публикуван за пръв път на Посока .

В поредното издание на „Кратки срещи с геополитиката“ политологът Румен Дечев разкрива отношенията между понятията расизъм, фашизъм, империализъм, важни за разбирането на съвременността. Хитлер беше необразован примитивен расист, за коготото в борбата за оцеляване побеждават чистите раси, които стават господари на света. Но важно е да знаем, че той възприе тези идеи от Хюстън Стюърт Чембърлейн, издънка от висшата английска аристокрация, син на адмирал и племенник на фелдмаршал. Това е средата, в която те са се развивали. Именно британските империалисти имаха самочувствието на расовото си превъзходство над колонизираните народи. За първи път официално расизмът стана доктрина при Дизраели. Първи Дизраели говори за британското и еврейско расово превъзходство, след него беше Сесил Роудс …

ВИДЕО:

Материалът КРАТКИ СРЕЩИ С ГЕОПОЛИТИКАТА: РАСИЗЪМ, ФАШИЗЪМ, БРИТАНСКИ ИМПЕРИАЛИЗЪМ е публикуван за пръв път на Посока .

До Президента на Република България
г-н Румен Радев

До Председателя на Народното събрание
г-жа Наталия Киселова

До Председателите на парламентарните групи
на Народното събрание

До Министъра на здравеопазването
доц. Силви Кирилов

До Главния прокурор на Република България
г-н Борислав Сарафов

До Омбудсмана на Република България
проф. Диана Ковачева

До Директора на БНТ
г-н Емил Кошлуков

До Директора на БНР
г-н Милен Митев

До всички медии в България

ОТКРИТО ПИСМО
от участниците в митинга
срещу подписване на Глобален договор за действия при пандемии

Уважаеми дами и господа,

Ние, участниците в митинга срещу влизането на България в подготвяния от СЗО Глобален договор за действия при пандемии (наричан и Пандемично споразумение) констатираме:

Известно е, че в спешен порядък в СЗО се подготвя Глобален договор за действия при пандемии, което да предостави диктаторски пълномощия на СЗО при управление на бъдещи истински, въображаеми или изкуствено предизвикани пандемични кризи. Според подготвяното споразумение СЗО ще определя и налага мерките за борба с тях. Ще обявява извънредни ситуации, ще налага локдауни, карантини, цензура в медиите, принудителна изолация и ваксинация. Чипизацията, цифровата идентификация, петнадесет минутните градове (затвори) са отдавна предвидените инструменти за такова извънредно положение, от което никой здравомислещ човек не може да е сигурен, че ще се измъкне жив, а още по-малко здрав и свободен. Поставеният от председателя на СЗО, Тедрос Гебрейесус, срок за приемане на споразумението е месец май т.г. В същото време, независимо от краткия срок, който остава, парламентът, здравната комисия в парламента, народните представители, правителството, министърът на здравеопазването, главният държавен здравен инспектор, както и националните медии не правят нищо, за да информират гражданите. Мълчат, сякаш свързани с ритуала на омертата.

Българските граждани помнят абсурда на така наречената ковид пандемия, притесненията от прилаганите мерки, тежкия удар върху икономиката, блокирането на здравната система, налагания чрез медиите и ежедневните черни комюникета страх и ужас сред населението, многобройните граждани, пострадали от налаганите протоколи на лечение и от ваксините.

Днешното мълчание на отговорните институции изглежда още по-подозрително, защото само преди дни депутатът в Словашкото национално събрание и председател на специална разследваща комисия за ваксините, д-р Петер Котлар, излезе с първа информация от завършилото разследване. Анализирани са ваксини на Пфайзер и Модерна, точно тези, които масово се прилагаха в България. Изследването показва изключителната противопоказност на ваксините за здравето на хората. и-РНК ваксините произвеждат кардио токсичен протеин, който уврежда сърцето. Плюс това те съдържат огромно количество ДНК, което може да се интегрира с човешкото ДНК. “Така “ваксинирания” човек се превръща в човешко ГМО.”Д-р Котлар посочва, че “става въпрос за умишлено добавено голямо количество ДНК, което може да промени необратимо човешкото ДНК”. Тази трансформация причинява бързо развиващ се рак и клетъчна смърт на мозъка и сърцето поради претоварване на протеиновия синтез. “Накатко ваксините са изкючително опасни… Модерна и Пфайзер са третирали хора като царевица и говеда, без тяхно съгласие… Прокуратурата трябва веднага да започне разследване”, заключава председателят на комисията. Дали някоя от ангажираните със здравето на хората институции в България обърна внимание на този доклад?

Изразявайки чувствата, притесненията и желанията на милиони български граждани нашият митинг изпраща настоящето открито писмо до институции и медии и настоява за:

1. Отказ на България от сключване на подготвяния от СЗО Глобален договор за действия при пандемии и излизане от СЗО, както направиха САЩ, а Аржентина, Италия и Словакия са в процес на напускане.
2. Запознаване на всички здравно и правно компетентни органи, вкл. Главна прокуратура, с доклада на словашката здравна комисия, ръководена от д-р Петер Котлар, и започване на собствено разследване от българските институции за вредността на ваксините, ковид-мерките и отговорността на лицата, които са ги прокарали в нарушение на българското законодателство.
3. Формиране на парламентарна комисия, която да оглави и контролира разследването.
4. Незабавно отзоваване от заеманите длъжности на лицата, свързани с ковид-мерките, представляващи с действията си опасност за живота и здравето на българските граждани и националната сигурност на държавата, както и поради опасност да укрият доказателства. Визираме на първо място председателя на здравната комисия на парламента, проф. Костадин Ангелов, Главния държавен здравен инспектор, доц. Ангел Кунчев, и началника на ВМА, ген. Венцислав Мутафчийски, по време на коментираните събития ръководител на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса в България, плашил хората с “купища трупове” и “яко умиране”. Забрана за посочените лица да напускат страната, докато трае разследването.

Материалът ОТКРИТО ПИСМО ОТ ПРОТЕСТА СРЕЩУ СЗО е публикуван за пръв път на Посока .

На 1-ви април, вероятно най-неподходящата дата за търсене на истината, се проведе поредната среща на Дискусионния клуб “1-ви ноември”. Този път тема на дискусията беше “Бъдещето на Европа”, а основния доклад на председателя на клуба, Румен Дечев, политолог и журналист. Реплика имаше проф. Марин Русев, преподавател по политическа география от Софийския университет. Сред участниците в срещата бяха известната певица Диана Дафова, конституционалистът проф. Янаки Стоилов, епидемиологът доц. Мангъров, председателят на Българската газова асоциация Пламен Павлов, бившият депутат Искрен Веселинов, д-р Ибрахим Догмуш, адв. Милен Пенев и др.

Румен Дечев започна своето изложение с констатацията на Макс Вебер, че европейската цивилизация се характеризира със способността си за рационално мислене и действие, което днес изглежда безвъзвратно загубено. Европейският рационализъм възника във философските школи на Древна Гърция и е резултат от способността да се асимилират достиженията на античната месопотамска цивилизация, пренесени през Крит и Мала Азия в Европа. Друго постижение на древната европейска цивилизация е идеята за справедливост. Развита най-напред в беседите на Сократ, тази идея намира въплъщение в християнството. Но от културните средища на Древна Азия Европа получава и онази преселническа група, веща в търговията и боравенето с парите, която сблъскала се с догмите на църквата се превръща в икономически господстваща лихварско-банкерска прослойка. В нейният стремеж да завоюва световно политическо господство се крие опасната страна на днешната глобализация. Европа не е отживял времето си организъм, както пророкуваше Шпенглер, на който пригласят и не малко днешни анализатори, посочи Румен Дечев. Бъдещето на Европа зависи от способността й да се върне към принципите на справедливост и рационализъм, заложени в нейния генезис, да преутвърди приоритета на християнското и духовното над властта на парите.

В своята продължителна реплика проф. М. Русев доказваше, напълно в духа на либералната традиция, че идеята за справедливост не може да бъде осъществена, че борбата за справедливост винаги носи повече нещастия отколкото ползи, че носталгичният поглед към миналото не дава решения. На което емоционално възрази Пламен Павлов с примери за разрушаване на енергетичната ни система. “Има какво да научим от близкото минало, когато България беше енергетичен център на Балканите”, посочи той. Искрен Веселинов пък разказа интересния експеримент с две маймуни, хранени с краставици, които те поглъщали с удоволствие. Когато обаче на едната от тях дали банани, другата захвърлила краставизите и възроптала с пълно гърло. “ Идеята за справедливост е заложена биологически в природата на човека”, беше неговия извод. За връзката между справедливост и равенство, говори и проф. Янаки Стоилов. След което коментира и преустройството на правната система. На моменти дискусията придоби доста бурен характер и почти излезе от контрол, но остави голямо удоволетворение у всички присъстващи, които заявиха желанието си да се срещнат отново при следващата представена тема.

Материалът НОВА СРЕЩА НА КЛУБ “1-ВИ НОЕМРИ” е публикуван за пръв път на Посока .

МИЛЕНА ВЪРБАНОВА

Цял месец сороският башибозук ме разпъваше на кръст заради моите публикации в защита на древните български съкровища, собственост на българската държава, които бяха запокитени в един частен музей, в един горящ град, в американския щат с най-черна слава. Без оповестяване на договора за изпращането им в музея „Гети“ – ако изобщо съществува такъв „договор“. Цялото древно богатство на българската земя бе захвърлено на произвола на глобалните крадци в Щатите, буквално бе натикано в частните им колекции от овластената евроатлантическа мафия, разпасала се в Колония България. Вместо да отговори на въпросите, които поставям в статиите си, сороският кокошарник сведе проблема с поредното колосално национално предателство – разнасянето на съкровищата без гаранции за опазването и връщането на оригиналите в нашата страна – до семплата реплика „умишлен ли е пожарът в Лос Анджелис или е стихиен“. Да, умишлен е, мисири – и подобни „стихийни горски пожари“ са чиста проба глобалистки тероризъм с прозрачни цели, но актуалното ми питане днес е съвсем конкретно:

КЪДЕ СА СЪКРОВИЩАТА?

Датата е 28 март, денят преваля, късен следобяд е – а от българските съкровища ни вест, ни кост? Защо мълчиш, платена „неолиберална“ (бивша червена) гмеж? Защо се спотайваш? Когато спретна срещу мен пресконференции, „за да покажеш другото лице на писателите“, кудкудякаше доста гласовито, въпреки че нямаше в какво да ме обвиниш – просто клеветеше. Клеветата е твоята стихия. Злословието, лакейското хихикане и некадърната софистика, с която избягваш същността на болния проблем, подменяйки го с треторазрядна клюка – това е всичко на което си способна и за което ти плаща dady Сорос. Това е твоята „култура“, твоят плебейски извратен „космополитизъм“, твоята лицемерна омраза към „езика на омразата“ – едно от най-слузестите ционистки клишета. Защото точно извършителите на геноцида в Газа, убийците на стотици хиляди невинни деца, са изковали в своя полза термина „език на омразата“. Като щит срещу истината.

Но сега, аз ви питам, мисири – новковци, личевци, недки, евтимки, димки – КЪДЕ СА СЪКРОВИЩАТА НА БЪЛГАРИЯ?      Нали сороските медии се надпреварваха да убеждават българската общественост, че ДО 28 МАРТ безценните тракийски реликви ще се приберат у дома? Това означава, че до 23.59 ч. на 27 март самолетът от Калифорния трябва да се е приземил на софийското летище и съкровищата вече да се намират на родна земя. Каква е тая омерта, каква е тая димна (или тодордимова ) завеса? Сайтът на стринка Недка – „Площад Славейков“ даже подплати съобщението си за връщане на съкровищата с цитат на „обещанието“ на Георг Георгиев – достоен за доверие гарант, оня, който целуваше ръчица и други крайници на банкянския Кръстник и с тая заслуга си изкрънка поста министър на външните дела. Оня, който слугински унизи България. Оня, който не посмя да изрече горчивата истина, че Израел подло е убил един син на нашето Отечество, изпълняващ своя професионален и човешки дълг сред мъчениците в Газа.

Няколко пъти срокът за връщане на нашето древно културно-историческо наследство в Родината бе удължаван и датата – отлагана. Най-сетне разбрахме – големият ден е 28 март. Днешният ден! Да чувате някъде в далечината камбанен звън, барабани и фанфари? Тишина, мъртвило. Виновниците са заровили глава в пясъка и разчитат на забравата, надяват се, че сред толкова скандали и мерзост, никой няма да се сети за златната аура на България – за нейния величав образ, изкован от дух и метал. Имало едно време тракийски съкровища – вече няма тракийски съкровища. Просто са се изпарили. Ех, до тях ли ни е в тоя политически хаос! Много важно, че българските деца няма да ги видят и никога няма да узнаят за тях.

Питам вас, ръководители на НИМ и Национален археологически институт и музей – КЪДЕ СА СЪКРОВИЩАТА НА БЪЛГАРИЯ, които вие трябваше свято да пазите?

Питам теб, Главчев, „служебен премиерино“ и твоя министър Найден Тодоров или Тодор Найденов (все тая) – съучастник на българомразеца Малкович и масонския лакей Васил  Василев – КЪДЕ СА СЪКРОВИЩАТА?

Теб питам, Румен Радев и теб, Илияна Йотова, прославена отколе соросоидка, отбелязана като особено чувствителна към съблазните на „филантропа“ с доларите – КЪДЕ СА СЪКРОВИЩАТА НА МОЯТА ДРЕВНА ЗЕМЯ? Същите, които Йотова (не ми е известно как тая репортерка на „Дума“ грабна най-благата и безотговорна службица в колонията) раболепно предостави на „Гети“ – че даже дръпна една патетично неграмотна реч при откриването на „изложбата“.

Истината е, че дори да ни „върнат“ съкровищата, никога няма да разберем дали са върнати в пълнота, с всичките си компоненти. И дали у дома са дошли оригиналите, а не копия.

Пиша тези редове с тежко сърце. За мен тези реликви не са „артефакти“, както безлично ги определят сороските еничари. А златната памет на моя народ, връзката с величавите предтечи, чиито изродени потомци днес се отрекоха от тях. Отравя ме кошмарното предчувствие, че ще зърнем тракийските си съкровища тогава, когато братята румънци видят оригинала на златния шлем от Коцофенещ, откраднат в Нидерландия.

Тоест – никога.

Материалът 28 МАРТ ОТМИНА, КЪДЕ СА СЪКРОВИЩАТА? е публикуван за пръв път на Посока .