АВТОР: СВЕТЛИН ВОИВОДА
Знам, че много хора днес празнувате и се радвате на успеха на България в Евровизия, много се чудите защо толкова „хейт“ към Дара. Всъщност, победата на Дара въобще не беше нещо неочаквано или изненадващо, до известна степен ние очаквахме вече този резултат, но нека разгледаме нещата отначало.
Още с обявението си, песента «Бангаранга» раздели обществото ни, породи доста разгорещени спорове между нас. От една страна, една група гневни твърди противници, свободно споделящи отрицателното си отношение към евентуалната ни победа, от друга страна, твърдящите че за нас трябва да е нещо като „дълг“, на всяка цена да подкрепяме „своите“. И докато позицията на вторите, в която навярно, има заложен някакъв патриотизъм, изглежда логична, то позицията на първите, като че ли е неразбираема за по-голямата част от обществото…Викат, та от какъв зор ще плюеш този който се бори за победата на твоята родина?
Да, това разсъждение има смисъл на пръв поглед, ама не сте прави! На първо място, никой не може да бъде заставен да подкрепя Дара, само заради това „морално“ съображение. Все пак, България се води демокрация, което поне на теория гарантира, че хората имат пълна свобода да изразяват своето мнение. Вашите сънародници, които са избрали да споделят неодобрението си към Дара, са в пълното си право да го направят и ние сме длъжни да уважим тяхното демократично право, каквито и съображения да са ги накарали да вземат такова решение! Това на първо място.
Второ, отрицателното отношение към Дара с нейната „Бангаранга“, въобще не е причинено от някакво латентно „българомразие“ или нещо подобно, както писаха някои. То е предизвикано от комплекс от фактори, които малко благоволяват да отчетат. А именно, това че Евровизия се очертава като „конкурс“ с трайна практика по награждаване само на политкоректното (кратка справка на печелившите: 2025 – Куиър, 2024 – „небинарен пол“, 2023 – имигрантка в Швеция, 2022 – „насилените от Путин“, 2021 – ЛГТБ бенд, 2019 – бисексуален, 2018 – Богоизбраните с феминистка тематика, и т. н. и т. н.). Тези неща, дори и да не вярвате, се забелязват от хората, те отвращават народа и в него се изгражда едно отрицателно чувство за целия конкурс. Това е неизбежна следствена връзка, и е трудно е да си представим как в този ред на мисли, „победата“ за тези хора ще има някакво съществено значение.
Трето. Много хора възприемат т. нар. „чалгизация“ като сериознен културен проблем в нашето общество, особено с оглед на идните поколения. Каквото и да ви е отношението към „чалгата“, не може да пренебрегнете този фактор, още повече при положение че песента не се хвали кой-знае с каква морална стойност, и е напълно разбираемо хората противопоставящи се на културния упадък да са с отрицателно мнение за „Бангаранга“, то е логическата развръзка на техния ред на мислене, принципно обосновано становище, и напълно неизкривено от първосигнални патриотични изблици.
Хората, които не одобряват Дара са принципни, не считат материала за достоен да ни представлява, или не възприемат насериозно Евровизия, затова с пълно право в демократичните социални мрежи си изказват свободно мнението.
По-притеснително обаче е друго, видяхме какви са принципите на критиците, но какви са тогава принципите на привържениците на Дара? Като изключим, разбира се, тези които винаги подкрепят България независимо от обстоятелствата, за тях патриотизмът е максимата, както за другите максимата е морализма. Имам предвид по-скоро онази шумна група, която толкова посветено бълва омразата си срещу „хейтърите на Дара“, тези които днес тържествуват едва ли не как „Дара ги натопила всички тях“. Та искам да ги попитам тези господа, наистина това ли е смисълът в обществото ни, да се радваме как на другите им било „гадно“? За това ли бил целият вой? Кой да се изгаври над другите? Ами много ниско падение!
Отдавна имах притеснения, че мнимия „патриотизъм“ криещ се зад подкрепата на Дара, в много случаи е само едно прикритие на една зловеща психарска същност, един повод тези примати да излеят всичката помия върху една част от обществото – тази която те ненавиждат. Оказа се, че действително е така! Когато преди няколко години една съвсем безобидна и шеговита стара българска песен, почти по случайност стана огромен хит в Сърбия, тази „интелигенция“ най-жестоко се нахвърли върху „примитивния български народ“ който се друсал под звуците на тази „упадъчна чалга“, същата тази интелигенция, днес се нахвърля срещу „примитивния български народ“ задето не танцувал в синхрон с тях под тази сигурно „възвишена нечалга песен“, класирана от европейците на първо място. Та ей с такъв двоен стандарт вървим към „светлото бъдеще“ в приближаващата Европейска Федерация, към сливането ни в някаква форма на „възвишено“ общество. А ние ще чакаме, да ни погалват по главицата за послушното изпълнение на европейските политики и постъпването ни в Шенген и Еврозоната, ще се радваме и съпреживяваме техния нагласен театър! Скалъпени резултати, престорени емоции, и евтин пълнеж с мнимо и безпринципно подобие на български патриотизъм! Ура!
Да ама не! И ако си мисли някой, че ще си мълчим пред тази крещяща безобразна несправедливост, е па няма да я бъде тая! Ще изобличаваме и развенчаваме привидния морализъм който ни натрапват, ще наричаме нещата с истинските си имена! Демокрацията ни гарантира това право и ние ще се възползваме напълно от него! И затова заявявам, не на двойния стандарт, не на политкоректничеството, и не на мнимата „патриотизация“ на всяка простотия!
Материалът
„ПОБЕДАТА“ НА ДАРА – ТРИУМФЪТ НА ДВОЙНИЯ СТАНДАРТ В ИМЕТО НА ЕВРОИНТЕГРАЦИЯТА
е публикуван за пръв път на
Посока
.
