АВТОР: ВЕЛИКА КОМ

Когато се подменя историята ни
в пасквила „Оръжията и човекът“  на Бърнард Шоу

В „Оръжията и човекът“ дълбоко се наранява българската войнска чест и достойнството ни като народ.
Всеки българин знае и насън датите на Съединението ни, на битките при Сливница и Ньойския „мирен“ договор. И сме безкрайно изненадани, че директорът на храма на българската култура НЕ ЗНАЕ?! А съветниците му? Не знае, че българските читалища още преди Освобождението са стотици и че и сега може да ги използва, за да се просветли.
Аз съм представител на една отиваща си генерация, която е имала превилегията да израсне и се възпита точно в българското светилище на Мелпомена – Народния театър „Иван Вазов“, носещ името на нашия патриарх на българската литература. Занемявали сме под купола му, наслаждавайки се на „Лебедово езеро“ или „Дон Карлос“, преди да е построена сградата за операта.
Затова имаме пълното право да изискваме:

1. Безапелационното сваляне на позорящата българския народ пиеса „Оръжията и човекът“.
2. Ръководството на Народен театър да върне държавните пари, хонорари и заплати. Артистите – също.
3. Ръководството на театъра да заплати лично хонорара на Д. Малкович, а не да чака държавната инжекция напълнена с нашите пари.
4. Ако Малкович наистина е произнесъл думите, че българският народ няма чувство за хумор, да се извини. Жалко, че е кавалер на награди, а не си е дал труда да се запознае с народа ни.
5. Запознат ли е Малкович – американец с хърватско-еврейски корени, че част от Калифорния в момента е на унищожителен воден режим. Там бед­ни американци и мексиканци се снабдяват с вода от далечни източници за ежедневни нужди. Без къпане разбира се през 21 век! Защо Малкович не постави пиеса в театър Одеон или Атене в Париж, в която се описва как в прекрасния Версайски дворец не е имало нито една баня и нито една тоалетна?! Да заснеме една прекрасна напудрена дама с кринолин и цокало в ръце?
6. Защо Д. Малкович не се опита да постави пиеса в Кралския национален театър в Лондон, съдържаща подробно описание как лондончани изхвърлят гърнетата си през прозорците на улицата?!
   Или да упомене, че англичани са отивали да хранят прасетата си с бомбета, изработени от колонизираните индийски момичета безплатно?! Ще го пази ли полиция или ще му забрани да припарва във Великобритания?
   Добри Войников е писал „Криворазбраната цивилизация“, но в нея не се подиграват с покойните ни герои!!!
7. Ръководството на Народен театър да отговори защо Александър Морфов е извън сцената. Нашият  гняв преди година не беше чут, чуйте ни сега! А Камен Донев?
   Българската гордост Нешка Робева изригна като вулкан против пиесата. Тя ни напомни, че европейските монарси са се къпали два пъти в живота си и дори не са срамували от това. Професори и учени – също.
   Знаем го, но питам: защо Малкович е избрал провокативната пиеса, сваляна през годините от европейските столици?
   Кой е всъщност Бърнард Шоу? Нобелист. Осъз­нат женомразец, който през 1934 г. апелира към учените да създадат газ, с който да бъдат умъртвявани „хуманно“ следните групи хора: 1. по расов признак; 2. болни, стари, недъгави; 3. млади и здрави, но непотребни и безполезни; 4. деца с недъзи… Боже, къде е християнството, на бог ли се е правил този човек, или неговият „изключителен“ ум е стигнал до тези заключения. Е, няклко години по-късно учените са осъществили това – създали газ за „хуманно“ избиване на хора в нацистките лагери.
   Шоу (срам за него), не е знаел къде се намира България,  а камо ли нейните нрави и обичаи. Нямал е представа, че най-древните терми са именно тук. Че изобилието от езера, реки и минерални извори са ни давали възможност да се къпем и перем на воля.
   НО ТОВА Е НАЙ МАЛКОТО УНИЖАВАНЕ,
   ЛЪЖЛИВО И КОВАРНО
   Няма да позволим да се гаврят с величавите успехи на дедите ни. ЧУДОТО български войник поема нечовешкия марш от турската граница през София, Видин до Сливница и Гургулят, за да отблъсне НАШЕСТВЕНИКА, намерил е сили да го прогони не само от пределите на страната, а да продължи победния си ход към Пирот и Ниш. Това е велико постижение на български дух, няма такъв аналог в световната история и се изучава и в учебниците на военните. Както и победите ни при Дойран по-късно. Описана е от стотици участници, очевидци, поети и писатели и то не само български. Победата е увековечена с паметника във Видин. Победилият български войн не е вдигнал победна ръка, а жали за братята си българи и сърби в тази братоубийствена война.
   Белите униформи на сърбите (като за парад), най-модерните английски и австрийски оръжия не са ги спасили от позора. ЕТО, ЗА ТОВА Е НАПИСАНА ТАЗИ БЕЗДАРНА ПИЕСА, за да неглижира българската блестяща и неочаквана за тях победа.
   Бяхме потресени през 90-те, когато десетки любими актьори останаха на улицата. Но в хаоса не бяхме готови да им помогнем. Славка Славова, Масалитинова, Георги Георгиев – Гец, Георги Черкелов, Стойчо Мазгалов, Виолета Гиндева, дълга поредица от чудесни актьори, на които се радвахме и от които се възхищавахме. Те ни учеха на това да бъдем горди с народа и историята си.
   Сега няма да спрем да се борим за честта и истината.
   Българската история е изпълнена с битки на народа ни, на царете ни, на хайдутите, легионерите, на партизаните и горяните и всички в името да я има БЪЛГАРИЯ. А сега се работи за унищожаването й.
   Директори на Народния театър са били Пенчо Славейков, проф. Арнаудов, драматурзи: Яворов, Лилиев, проф. Балабанов, режисьори: Сарафов, Гео Милев, Масалитинов!
   А сега Васил Василев, Шоу, Малкович???
   Вдъхновени от инициативата на български учители, композитори и текстописци, които създават химн след химн за всяко българско училище под заглавието „Светилник“, ние отдавна пенсионираните журналисти, поети, редактори и учители замисляхме да се обърнем към ръководствата на театрите в България с молба да предложат български артисти, които безвъзмездно да изнасят лекции в училища и читалища уроци по българска история.
   Чрез техния артистизъм и уменията им да влияят и пресъздават образи да се изгражда естетическото и морално възпитание на подрастващите. Така можем да подпомогнем учителите в тяхната толкова трудна работа в момента.
   Само стихотворението на патриарха на българската литература Ив. Вазов е достатъчно,  за да заплени сърцата на младите хора за героите от Шипка, а и другите Шипки в Родопите и край Видин. За неравния бой със сърбите,нападнали ни подло в гръб заради Съединението. Могат да се използват стотиците разкази, пиеси и романи, за потвърждение на нашите чутовни битки за род и Родина. Обезверени сме, изумени сме от нападките на „интелектуаците“, че сме платени, прости и всяваме хаос. Не! Ние искаме оставките на директора на Нар. театър В.Василев, на мин. на културата Н. Тодоров и др. отговорни лица, до които адресирахме гнева си от противобългарските им прояви още преди месеци. Те показаха недопустимо непознаване на историята ни и тласкат народа ни към преднамерено опростачване.

Материалът БУДНИ СМЕ! ГНЕВНИ СМЕ! е публикуван за пръв път на Посока .

АВТОР: МИЛЕНА ВЪРБАНОВА

Провокацията с натрапването на антибългарския клеветнически фарс на Б.Шоу „Оръжията и човекът“ на сцената на НТ е замислена отдавна и осъществена с брилянтно подготвена схема, обмислена до най-малките подробности. Треторазрядният холивудски халтурчик Джон Малкович, когото само провинциалната българска сороска гмеж представя за филмова звезда от първа величина, неслучайно се приземи още миналата година в България да поставя пиесата „В самотата на памуковите полета“ с билети от 400 лв. – целта е била опипване на почвата за колосална гавра с българската историческа памет и с българската национална чест. В политически план Джон Малкович не е случайна личност – той е внук на масони и син на масон – прочетете изследването на Александър Иванов „Кой е Джон Малкович“. Джон има сръбски корени и гаврата с България – победител в Сръбско-българската война, в която Сърбия е агресор – лично за него е исторически реванш. Не е тайна срещата на Малкович и Василев, парашутиран за директор на Народния театър по времето на наркомана-лумпен Наско, „министър на културата“ – в Сърбия, на чиято територия е възможно да са направени последните договорки за поставянето на „пиесата“ на Шоу у нас. Както многократно се писа, датите на „премиерата“ на постановката-присмех над България са специално избрани – символика, характерна за масонските общества, с която те окултно „анихилират“ и „обезсилват“ значението на неудобните за тях исторически събития. При съвкупността на тези факти, плъзналото твърдение, че Малкович е дошъл с предложение за четири пиеси, от които Василев избрал точно „Оръжията и човекът“, е подла измама – масоните обичат да прехвърлят вината за деянията си върху своите местни роби. По всичко личи, че клеветническият поръчков водевил императивно е наложен и никакви алтернативи не са били предвидени, което, разбира се, не оневинява ни най-малко еничарската клика на В.Василев.

В самата вечер на „премиерата“ клопките за обявения от студентите митинг са били прецизно подготвени. Най-напред „събитието“ на провокатора Шопски край фонтаните, организирано така, че да дублира по време и място истинския протест и да заблуждава хората, пробутвайки им читалищна спявка вместо активно недоволство – с клеветата, че студентите, събрани пред парадния вход на НТ са „подривни елементи“. Така митингът бе разцепен на две. На второ място – очевидната провокация на еничаря Василев, излязъл „да говори с любов на тълпата“. Видеата ясно показват за каква „любов ехиднина“ иде реч. Крясъците „Аде, бе! Аде, бе!“ на еничаря, отправени към протестиращите, имаха за цел да взривят гнева на хората, за да може Василев да си изгради биография на мъченик за „свободата на изкуството“, малтретиран от диви ултранационалисти – в този дух бе написана долната му клевета срещу българския народ, адресирана до Европейската театрална конвенция – ултралиберален орган за подмяна на самото понятие „изкуство“. Полицията правилно прецени жеста на „излизане пред тълпата“ на сороския чиновник Василев именно като долна провокация, насочена както срещу протестиращите, така и срещу полицаите. Изникването на „великия актьор“ Владо Пенев сред гневното множество на протеста, както и появата на наследствения агент на ДС ( инкубатор на всички соросоиди ) Тео Ушев ( самото име интерпретирам като „слухтящ доносник“ ), който заплашително се хвърли към мен ( разказвам от първо лице ), са също прецизно вмъкнати парчета от мозайката на схемата. Още същата вечер и на следното утро всички сороски наемници от антибългарските медии, „граждански организации“, партийни грантояди, фалшиви „интелектуалци“ и прочие гръмогласни ерзаци, баха впрегнати да обругават протестиращите, които на 7.11 се опитаха на защитят остатъка от достойнството на българската нация. Словесната смрад на търгашите не се спря пред никакви цинизми – протестиращите бяха наречени „уроди, говеда и лекета“ ( от един актьор-халтурчик, етнически турчин ), „вандали“, „диваци“, „жалък плебс“, „тълпа насилници“, „ултранационалисти“, „лумпени, взели по 200 лева, за да цензурират творбата на нобелов лауреат“.

Псевдоинтелигенцията настойчиво призова МВР и съдебната система да „идентифицират и поискат наказателна отговорност“ от участниците в протеста.

Вдигнаха се гласове за „повишаване на образователното ниво“ ( естествено в либерастка и джендърска посока ) на „простолюдието“ и за „твърда ръка“, която да спре подобен „позор“ – имайки предвид протеста. Наш известен поет, майстор на ибрикчийската акробатика, с която винаги е извличал огромна лична облага и от соца, и от „демокрацията“, призова да не се „резилим“ с отрицание на „прекрасната“ пиеса и постановка, която прославя българското име по света. Светкавично се оргарнизираха „контрамитинги“, от трибуната на които палячовци като Киро Тъпото поучаваха „дивия народ“ що е изкуство и има ли то почва у нас. Грантовите фарисеи умилно сълзяха от екраните и като шевни машинки повтаряха втръсналото клише: „да кажем „не“ на омразата“.

Всички тези „прояви на цивизованата свободна мисъл“ срещу „българската варварщина“ бяха брънки от единен план за смазване достойнството на България. Скоростта, с която те се разгърнаха, дълбината и многообразието им, показват общ замисъл, предвиждащ всички възможни варианти на развитие на събитията. Ще добавя към всичко това и засиленото присъствие на англоговорящи в заведенията по „Графа“, „площад Славейков“ и „Цар Освободител“ – основните артерии, рамкиращи района на Народния театър. Ясно е, че иде реч за предначертание, чийто мащаб никой от протестиращите не би могъл да предвиди. За пореден път българският народ стана жертва на масонски заговор със съучастието на кухите „държавни институции“ на Колония България.

А знаете ли кое беше най-омерзителното, най-жалкото? Най-жалкото беше, че хора, които са чистосърдечни радетели на българската кауза срещу гавраджиите Малкович и Василев, но бяха подведени от „алтернативния синхронен митинг край фонтаните“, разбрали-недоразбрали, почнаха да клеймят участниците в истинския протест, който се разиграваше пред самата фасада на Народния театър. Тия заблудени хорица, също като соросоидите почваха да обикалят студиата и редакциите – и да се „разграничават“ от „провокаторите“, сиреч от студентите, обществениците, журналистите и писателите, които реагираха на провокациите на Василев и Ушев. Впрочем никой не е пребил еничаря Василев, никой не е ритал и замерял с камъни агента УшКОв – хвърлиха върху му само шепа жълти есенни листа. Хленчовете им са бълвоч от лъжи.

Задавам въпрос към противниците на гаврата с България в Народния театър, които същевременно са и „противници на насилието“ и за които истинските протестиращи са „провокатори“:

„Защо така бе, овчедушници? С бабешки седенки ли ще борим антибългарската хунта, заробила Отечеството? С панихиди ли ще громим озъбения враг? С мъждукаща свещица в трепереща ръчица ли ще защитаваме честта си? Народът се събуди – недейте да му пречите! Край на „мирните протести“ – ако искаме да си върнем държавата!

Или забравихте изстраданата българска мъдрост „Свободата не ще екзарх – иска Караджата!“

Материалът МАСОНСКИЯТ ЗАГОВОР СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ В Т.НАР. НАРОДЕН ТЕАТЪР Е МНОГО ПО-МАЩАБЕН, ОТКОЛКОТО МОЖЕХМЕ ДА ДОПУСНЕМ е публикуван за пръв път на Посока .

Според Маркс предпоставка на революцията е затормозяването на икономическото развитие от „осторелите“ обществени отношения. В Русия обаче производството се развива. След 1905 г. темпът на развитие е10 % годишно. И не случайно в края на 1916 г. Ленин пише на свой съмишленик, че неговото поколение няма да доживее до революцията. На следващата година обаче революцията избухва. Каква е причината? Просто болшевиките получават пари, за да я направят…

ВИДЕО:

Материалът ЗАЩО ЗАПОЧНА ОКТОМВРИЙСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ? е публикуван за пръв път на Посока .

АВТОР: ЕМИЛИЯ СЛАВКОВА

Напълно ясно е, че тази ДПС-деградация не може в Турция да е наблюдавана равнодушно, а най-вероятно – с горещо, явно или не толкова, политическо участие от турска страна, която е длъжна да не гледа безучастно – за нея тези процеси у нас са от стратегически интерес. В България обаче не виждам сила във властта, която да разглежда присърце турска определена намеса. Страната ни беше изцяло лишена, оголена, от защитна национална сила и реакция. На държавно равнище няма национален поглед, спрямо българо-турските отношения, няма и капка достойство спрямо тях. А партия като ДПС или подобна е част от външнополитическия инструментариум на Хакан Фидан и турската външна политика.

Материалът НОВО НАЧАЛО ЗА ЕРДОГАН е публикуван за пръв път на Посока .

АВТОР: МИЛЕНА ВЪРБАНОВА

Платените отцеругатели превръщат всичко в карикатура. Десет Херкулеса не могат да изринат Авгиевиевите обори на сороската клевета срещу българската памет, история, култура, език. Само атомна бомба, хвърлена над София, може да прекрати скверната логорея на продажните медии и псевдоинтелигенти срещу усилията на българския народ да спаси остатъка от достойнството си. Последният пример за такова обречено усилие бе протестът на студентите пред Народния театър на 7 ноември – годишнината от блестящата победа на младата българска армия над сръбския агресор. Отчаян протест, призоваващ да бъде свален от репертоара на националната ни сцена долнопробният интригантски пасквил на Б.Шоу, под режисурата на сърбо-американския провокатор Малкович, който позори българската нация и държава. Вече два дни над студентите и интелектуалците, участници в протеста, не престава да се излива помия от бездънните грантаджийски резервоари – ние сме „варвари“, „неандерталци“, „вандали“, „невежествена тълпа“, „насилници“, позволяващи си да цензурират „произведение на изкуството“ и „орезиляващи“ България ( по думите на един особено сръчен в политическите завои и негнусящ се от никой източник на облага наш поет ).

Няма да напомням каква е разликата между изкуство и поръчкова клевета, която „нобеловият лауреат“ е надраскал надве-натри в угода на имперските интереси на Великобритания, вбесена от Съединението на млада България. Няма да убеждавам никого, че драматургичното недоносче на Шоу не е нито „антивоенно“, нито „любовно“, нито „романтично“, а представлява само пошла хула – на кръчмарско равнище – срещу българския народ. Няма да обяснявам доколко поставянето на подобен фарс в Народния театър, носещ името на Патриарха на българската литература, унижава българите и уронва честта на нашата страна. България от 35 години не е свободна държава, а американо-ционистка колония, в която не остана непотъпкана правда и непоругана светиня. Всички мои доводи, ще бъдат осмени и обругани от сороските наемници и от безмозъчните софийски сноби, които се превърнаха в социална опора на безродието.

Ще споделя само впечатленията си от митинга пред Народния театър в четвъртък, 7 ноември, който въпреки въодушевлението на организаторите и участниците, стана жертва на сатанинска схема, толкова изкусно изплетена, че бе невъзможно да бъде предвидена и предодвратена. За нея – в дяволската й цялост – си дадох сметка едва в вечерта, след събитията, в хотелската стая – тъй като дойдох за протеста от Враца, пътувайки три часа през планински селца, вземайки с автобус разстоянието от 116 км до София за 3 часа – това е резултатът от ремонта на ремонта на ремонта на Бойковите магистрали и колосалните безнаказани кражби на Герб. Обществен транспорт за връщане в Северозапада късно вечерта не е предвиден – ето защо се принудих да остана в хотел.

В 16.30 ч. бях пред Народния театър. Изненадващо, като „организатор“ на протеста ми бе посочено лице, което с видимата си възраст над 45 години по никакъв начин не можеше да мине за студент. „Плешива коса“ и мутренска, тъмномургава арогантна физиономия, на която се открояваха хищни очи с жълт блясък. Класическо лумпенско поведение на просташко „превъзходство“ към събиращите се за протеста граждани. Тонколоните бяха поставени върху перваза „на фонтана“, прекалено далече от фасадата на Народния театър. Когато запитах що за протест срещу постановката на Малкович ще се провежда толкова далече от сградата на театъра, „организаторът“ грубо ме сряза „да си гле’ам работата“.

В обявеното време – 17.30 ч., митингът наистина бе „открит“, но призивът на „организатора“ „да обърнем гръб“ на театъра, ми се стори подозрителен. В събраното множество съзрях лицата на редица изявени интелектуалци, които познавах лично или чрез творбите им. Хора с интелигентни лица продължаваха да прииждат. Но речта на „организатора“ бе недодялано хаотична, в нея не стана дума за основната причина на протеста – сваляне на постановката на българомразеца Малкович от първата ни национална сцена, осквернена от еничаря Василев от момента, в който последният бе парашутиран в директорското кресло. Оставка и съдебна отговорност за българофобското ръководство на Народния театър и за министъра на културата Найден Тодоров, поощрил със съглашателското си „бездействие“ гаврата над българския народ. Вместо пламенни речи, „протестът пред фонтана“ все повече заприличваше на бабешка седянка пред огнището или на читалищна спявка с литургични елементи. На панихида ли се бяхме събрали? Та нали лозето не ще молитва, а мотика? Добрах се до „организатора“, който упорито ми обръщаше гръб и го помолих да ми даде микрофона за няколко решителни изречения. Просташката му реакция беше: „Я си х’ой по пътя!“ Тогава ми стана ясно, че протестът е попаднал в нечий капан.

В същия миг от стълбите пред Народния театър се дочуха призивни викове и голямо множество млади хора се втурна към някаква месеста фигура в костюм, в която разпознах еничаря Васил Василев. Фалшивите му крясъци „Т’ва ли е свободата, бе?“ ( в смисъл, че „тълпата“ не разбира що е свобода и най-паче „свобода в изкуството“ ) будеха отвращение. Погнусени, протестиращите го посбутаха, но без да му причинят вреда, защото не са злодеи. Полицаите го награбиха и го набутаха „на сигурно място“ – в топлото фоайе. Там веднага ( както видях на следващото утро ) му бе поднесен услужлив микрофон, пред който оялият се глобалистки хрантутник „изля душата си“. Еничарят фалцетно повтаряше: „Аз излязох при тях ( протестиращите ) с любов.“ „Любовта“ на ехидната. С тия думи, разкриващи тлъсто лицемерие, палачът на Народния театър ми внуши още по-гадка погнуса. Впоследствие стана ясно, че с провокацията си „да излезе и говори пред „вандалите“ ( полицаите също са схванали като провокация „самопожертвувателния“ му жест ), Васил Василев гради „биография на либерал-демократичен мъченик и борец“ за изкуството срещу „ултранационалистическото насилие“, надигащо се в България. Спомнете си унизителното му хленчене пред ЕК и клеветите му относно организаторите на протеста в навечерието на „премиерата“. Впрочем Василев не е режисьор, защото никога не е работил като такъв. Винаги е бил сороски и депесарски чиновник на директорски пост. Всъщност той си е един елементарен счетоводител, защото преди да открие в себе си „влечение към изкуството“ и най-вече към милиардерите-меценати – били те турски аги или емисари на дълбоката държава, е бил възпитаник на Свищовския финансов ПУЦ – поради вродена страст към финикийските знаци – единствената „любов“, която подобни типажи са способни да изпитват.

Митингът продължаваше да набъбва и вече наброяваше над хиляда души, но фактически бе разцепен на две. Ядрото – истинският протест – състоящо се от студенти, заклети харамии и родолюбиви общественици, писатели и журналисти от по-младото поколение, сред които Добри Божилов, Страхил Ангелов, Симеон Миланов, Росен Миленов, се бе изправило пред трите официални входа на парадната фасада и на стълбите на Народния театър.

В общия ентусиазъм не липсваха комични акценти. Единият край на дълъг плакат бе държан – познайте от кого? От Недялко Недялков, разбира се, чиято овидиева метаморфоза – от глашатай на Бойко Борисов до разобличител на Герб и евроатлантизма – датира от една година и вече не учудва никого. Мимоходом попитах Недялко как ще коментира изявлението на тейка си „стара стария“ и той махна омерзено с ръка – демек „не ме занимавай с алцхаймерски глупости“. Ех, Недялков, ех, Йорданов!

Входовете на театъра бяха заприщени от два кордона – на полицаите ( този път изненадващо добронамерени ) и на протестиращите. Целта на протестиращите бе да не допуснат зрители до „премиерата“, защото това със сигурност бяха сороски клакьори. За наше удивление, полицаите като че ли имаха същата цел. Те нареждаха на събиращата се публика, снабдена с билети, да изчаква следващи указания пред левия вход, без да влиза в сградата. Точно пред левия вход, пред който стоях аз, се разигра смехотворният епизод с провокатора Тео Ушев, който по-сетне се представи като жертва и великомученик за „свободата на изкуството“. Ето истината от първо лице за случилото се с „бития, ритан, изнасилен, ръган в бъбреците и посипван с градушка от камъни“ комедиант Ушко. Сред първите зрители с билет, пред левия вход се появи двойка, като мъжът ме впечатли с високия си ръст и нелепия вид на стареещ пубер. Широкото му, хамстерско лице с особено разширяване на бузите пред ушите, подобно на безобидните гризльовци и на Цветанка Ризова, поразяваше с наглото си парвенюшко изражение. Той шумно възнегодува срещу полицейското своеволие и главно срещу нас – плебса, издигнал бариера между него и изкуството.Аз се пошегувах, така че да ме чуе: „Щом не може през официалния вход, опитайте през входа на мишките,“. Не очаквах такава реакция – монументалният хамстер кипна и викайки изискано, като стар шопски аристократ: „Ти коя си, ма?“ направи две заплашителни крачки към мен. Приятелят, с когото бях дошла на протеста, се изправи пред него. По-късно хора от протеста казаха, че хамстерът дори размахал среден пръст. Протестиращите задюдюкаха и погнаха наглеца. Хамстерът, обезумял от шубе, си плю на петите и полетя напред като професионален спринтьор. Полицаите хукнаха да го спасяват. Гонката трая няколко секунди. Ушевият пъзльо не е нито пребиван, нито ритан, нито замерян с камъни, а само с шепа жълти есенни листа – това може да се види на многобройните клипове. Протестиращите, които останаха при входовете на театъра, завикаха на другарите си да оставят тоя мърльо и да пазят оголения фланг. На следния ден той обикаляше студиата на всички продажни телевизии и хленчеше, че е тежко малтретиран от вандали и простаци, на които са чужди както разбиранията за демокрация и изкуство, така и елементарните човешки обноски. Фантазиите му са плод на предварително скроена лъжа и „напушен“ стрес, защото очите на шубето и на „тревата“ са големи. Така разбрах, че на света съществувал някакъв си „Ушев“, либерален активист и „интелектуалец“ , за когото до тоя момент изобщо не бях чувала. Той е „известен с това, че е известен“, както всички сороски еднодневки и безполови плеймейтки. Никак не се учудих, когато по-късно разбрах, че Ушко е отроче на ДС – самата фамилия „Ушев“ вероятно произлиза от „предателско ухо“. Всъщност, макар и от противоположен интерес, Тео с право поиска оставката на министъра на вътрешните работи, същото, което се стремят да наложат от своя страна и протестиращите. Да се стигне до меле, след като в продължение на половин година бяхме сезирали правителство, президент и всички отговорни държавни институции за провокацията на Василев и Малкович и за неминуемите резултати от нея – това означава пълна незаинтересованост за сигурността на българските граждани. Или сатанинска заинтересованост от безредици.

С наближаването на 19 ч., времето на спектакъла, „публиката с билети“ все по-мощно се трупаше пред левия вход и се превръщаше в яростен обществен организъм, насочил своята ненавист към протестиращите. „Те“ ни мразеха и презираха, за тях бяхме маргинали, изпълзели от задния двор. Някаква изрусена стара чанта ни наричаше „тъпанари“, някакъв склеротик ( после бе идентифициран като „академик“ ) ни изпепеляваше с шизофренен поглед. Полицаите направиха кордон между соросоидите и нас, но искрите и заканите не преставаха да прехвърчат. Върху протестиращите се сипеха въпроси от рода на „а ти бе, невежа, чел ли си пиесата на английски?“ Фактът, че Шоу се подиграва с българите, изобщо не ги притесняваше. Те и без това живееха в антибългарска виртуална реалност. Когато вече станаха трудно удържими, се обърнах към Страхил Ангелов: „Моля те, викни ония хора край фонтана. Те трябва да се присъединят към нас, а не да правят „тлака в Алтъново“. Кажи на оня човек, дето се прави на „организатор“ да спре с щуротиите“.

Отговорът на Страхил отвори очите ми за много неща. Той каза: „Не мога никого да викна или да спра. Не се ли сещаш какво става? Когато един протест трябва да се смаже, се прави точно това“.

Жълтоокият с черното лице продължаваше да витийства пред фонтана с тонколоните. Хората, имали злощастието да се отправят най-напред в неговата посока, недоумяваха какво се случва. Той ги хипнотизираше с твърдения, че ще има провокации, ще се явят „елементи“, натоварени с отвличане на вниманието от „неговото събитие“. Явно наивниците, дошли за протеста, но останали край фонтана, ни смятаха за такива елементи.

Когато деветнайстият кобен час удари, протестиращ студент с мегафон обяви, че служител на театъра го е предупредил за отмяна на премиерата. Изпълнихме се с усещането, че протестът поне в известна степен е изпълнил мисията си. Но позорните спектакли щяха да се подновят още на следния петъчен ден – 8 ноември. Бояхме се да се разотидем – ами ако представлението започне, макар и със закъснение – след като ние си тръгнем? „Агитката с билетите“, която вече изливаше порои от ругатни върху нас, стоеше непоклатимо на поста си – навярно знаеше нещо, което ние не знаехме и след нашата абдикация, щеше да влезе като победител в залата, да седне и да блаженства, потапяйки се в шедьовъра на нобеловия лауреат. Нещо недоизказано висеше във въздуха. Стояхме настръхнали едни срещу други, „в състояние на позиционна война“. Едва в 20 ч., пребита от умора, се отправих към хотела. Легнах и моментално заспах.

Но след 15 минути скочих разсънена от леглото. Мозайката в съзнанието ми се бе подредила. Знаех – знаех с абсолютна сигурност, че сме излъгани и протестът е предаден, предаден, предаден. Бяха ни пратили за зелен хайвер. Била е изградена цяла схема за обезсилване на протеста, в която всеки детайл е сглобен с демонска прецизност. Жълтоокият чернолик вещер с тонколоните е само незначителна бурмичка в механизма на измамата. Главният замисъл се състои в друго. Протестиращите, по примера на българските студенти от Виена и Берлин, бяха решили да вкарат свои хора в залата на Народния театър, които в даден момент да освиркат представлението и да го прекратят. Опасявайки се тъкмо от такова действие, еничарската гилдия на театъра начело с Василев, е решила да прецака всички по-незначителни сороски сноби, закупили билети, за да не се промъкнат заедно с тях и протестиращи, които „отвътре“ да провалят „спектакъла“. Тия жалки сноби и без това са доказали тоталната си липса на достойнство – ще им върнат парите за билетите и халал им чакането! Вътре са влезли само сигурни либерал-глобалисти, сороски агенти от по-висок ранг, журналя – доказани подлоги, представители на чужди общности и прочие. „Премиерата“ не само се е състояла, но е била заснета и е пожънала пълен успех. Да, когато преди протеста се разхождах по „Графа“ с намерение да хапна нещо, отбелязах огромно американско присъствие, всички заведения бяха пълни с англосакси – нещо непривично за София. Раздвижването на чужденци беше осезаемо. През стъклените врати на театъра зърнах сума ти камери на стойки вътре във фоайето и помислих, че са толкова много, за да заснемат протеста – но нищо подобно, операторите изобщо не излязоха навън. Имаше суматоха на хора с отличителни картички, които бяха пропускани от полицията и бързо се вмъкваха в сградата. Имаше толкова знаци за добре обмислена машинация, но аз не им обърнах достатъчно внимание. Впрочем кой от протестиращите би могъл да предвиди дълбочината на клопката? На нас ни бе отредена ролята на кучето, което лае вън и гони Михаля. Ето защо полицаите бяха толкова благи – забавлявали са се с нас! Съпътстващите провокации на „битите“ Василев и Ушев също бяха фитилчета, вклинени в общия фойерверк. Бутане, гоненица, караници между „плебс“ и „интелектуална“ второкласна снобария – отлични машинации за отвличане на вниманието.

От една година не пускам телевизионната канализация, защото не желая да дишам зловоние, но в петък, 8 ноември, на другия ден след протеста, изгледах всичкия й издевателски бълвоч срещу нашия протест. И се уверих в прозренията си. Макар че късните прозрения са самоинквизиция на съзнанието. Гледах и отвратителното изтезание, на което бе подложен журналистът Васил Василев ( съвпадение на имената ) в утринното предаване на bTV от четирима безсъвестни майкопродавци – неграмотната Цънцарка, нейният още по-жалък партньор и двамата им соросоидни гости. За тия четирима настоящи байганьовци – съвременни модели за безпощадното Алеково перо – участниците в протеста са вулгарен плебс, вандали, пунгаши и резили, а пенсионираният холивудски халтурчик Малкович, прибрал от българския бюджет половин милион, за да се погаври с народа ни, тлъстият ибрик Василев и сороският фигурант Ушко с душица и лице на гризач – явно представляват непостижими джомолунгми „на духа“.

В петък вечерта, вече във Враца, се зарових в Ютуб и посъзерцевах как Киро Интелигентното печели овациите на грантаджийския контрапротест, сбрал букет от чувствителни лезбийки и зализани гейчета – защитници на изкуството и демокрацията.

Да, позорът и тоя път взе връх „в таз робска земя“. Надявах се, че поне пет хиляди ще се съберат пред НТ „Иван Вазов“ в името на народния поет, на България, на Съединението и на героите от Сливница, от чийто подвиг са изминали точно 139 години – но не би. Безродниците още веднъж ще вдигнат наздравици с шампанско в кристални чаши, а ние ще глътнем една студена вода от чешмата.

Някои твърдят, че с шума около протеста сме направили безценна услуга на Малкович и той ще продаде кьопавия си режисьорски прощъпулник на още някоя гостоприемна сцена – в Сърбия например.

Но аз съм спокойна. Нищо не е такова, каквото изглежда днес, тук и сега.

След година разположението на силите в света, а вярвам – и в България, коренно ще се промени. Питам се – къде ли ще се дене цялата тая кощунствена паплач?

В едно съм сигурна – никой, който е тръгнал срещу народа си, не е прокопсал. Предателят на Род и Чест е прокълнат навеки.

Материалът ВСИЧКИ ХРАНТУТНИЦИ НА СОРОС СА ВПРЕГНАТИ ДА ЗАЩИТАВАТ БЪЛГАРОМРАЗЕЦА МАЛКОВИЧ И ЕНИЧАРЯ ВАСИЛЕВ е публикуван за пръв път на Посока .

АВТОР: КОНСТАНТИН В. КИСИМОВ

Има нещо интересно в този вой, който надигнаха българските чуждопоклонници след вчерашния успешен протест пред „Народния театър“ и свалянето (засега) на това неподходящо представление.
(Пиша това далеч не без съчувствие – имам много приятели и познати сред тези хора. Вчера говорих с някои и чух тяхната гледна точка – според мен – нелепа и основаваща се на елементарни грешки… Ами, дано нещо да успеят да разберат.)
Струва ми се, че в тяхното възмущение се съдържа нещо повече от партийна дисциплина и лоялност към работодатели и спонсори, към колеги, лобита и приятелски кръгове. Мисля, че то е, донякъде – искрено.
Посегнато е на най-скъпото им: презумпцията за огромно, смазващо, несъмнено превъзходство на Западната култура и цивилизация! За това, че тя представлява център на Галактиката, срещу който е светотатствено да се опонира. Срещу тази теза, този светоглед, е изправена идеята за някакво значение на българското национално достойнство, истината за българската история, някаква българска култура, като стихосбирката на Вазов за трагедията на Сръбско-българската война (но не само – линията за преклонение именно пред България и българското, а не пред нейните врагове и хулители, е много дълга и дълбока в нашата култура – колко странно…).
Те искрено не разбират, те са възмутени: Ама как така ще се оспорва авторитета на холивудската звезда Малкович? Той е от Холивуд, следователно превъзхожда всеки българин и всичко българско безброй пъти, той е от друго ниво, друго цивилизационно стъпало просто? Ама как ще се демонстрира недоволство пред американския посланик (бил е вчера на провалената премиера ) – страшен гаф, ами сега? Сега цивилизацията може да се ядоса и да ни низвергне и да останем да живеем във вечна непрогледна темнота, без това божествено евроатлантическо сияние, нале… Ама някакви умрели герои в Сливница, някакъв патриот Вазов, някаква история и чест на един крехък народ в крехко положение… Могат ли те да бъдат причина да се излагаме така пред чужденците, пред божествените?
Да се оспорва авторитета на световноизвестния Бърнард Шоу? Ама той плюел на България. Ама той, когато се чудел кого да обиди, решил, че българите са най-подходящи. Ама има съмнение, че той дори не е сбъркал по небрежност, ами съвсем нарочно – защото следвал гнусната британска антибългарска политика. Нищо не прочел за България, писал, брисал, лъгал за родината ни и за нас като мангал на Женския пазар, не зачитал чуждото достойнство, нагълствал, подигравал се с неща, с които свестен човек не би си позволил… Но това може ли да засенчи неговото величие и да промени нашето отношение? Та Британската империя беше държавата в която Слънцето никога не залязваше и те успяха да тиражират всеки свои дори средноват писател, по целия свят… И ние сега да си позволяваме да говорим против една слаба и просташка пиеса на такъв световнотиражиран британец? Слаба и морално нечиста, ама британска, англосаксонска? Как така? Кой си позволява?

И този светоглед, в който Западът е божество, поражда и идеята за Ганьо. Щом някой не може да види светостта на божеството, то какво друго обяснение може да има, освен безнадеждна простотия, скотщина, стремеж към скотското? Идеята за Ганьото има вътрешна логика в системата на западнопоклонството: Скотското е обратното на възвисяването към божественото, нали така? Съответно, на всяко оспорване на божествеността на Запада, веднага се вади аргумента: „Ганьо“, т.е. примитив, т.е. скот – Хомо сапиенс с преобладаващи скотски черти и прокълнат с вътрешна тенденция към оскотяване… Нищо друго не може да бъде, щом не се кланя на правилния бог.

И оттук нататък се започва: Ама протестиращите били охулили номинирания за „Оскар“ българин ли, канадец ли, либерал-глобалистки пропагандатор Теодор Ушев. Което иде да докаже, че е нападнат безспорен авторитет, световнопризнат, нали, богопомазан – съответно хулителите му би трябвало да са примитиви…
Не могат да вденат клетите обожатели на англосаксонския Запад, че за нормалния човек „Оскар“-ът на Ушев има толкова стойност, колкото „Букъра“ на Господинов или Нобеловата награда за мир на Барак Обама… Т.е. никаква – жълтици за политпропаганда. Днешният орден „Червено знаме“ за партизански роман. Всъщност, тези награди имат отрицателна стойност – отличия за политподмазвачи. Хайде да сме честни: политподмазвачеството и изкуството, духовността са, по същество, протовоположни. Съвместяването им води, в най-добрият случай, до компромисен резултат, а в обичайния – до отвратителна псевдохудожествена помия. Тези награди не са свидетелство за величие на духа. (Хайде, хайде, не ние девалвирахме Оскарите, Нобеловите награди и всички съвременни награди на Запад, така че да ги сведем до нулево значение. Самите ни ментори си го направиха от либерал-глобалистката политкоректност.)
Чак започваш да се чудиш: Ама толкова ли са прости хората, че да са загубили всякакви истински критерии? Ами, да – именно на Запад е масово. Т.е. дори там не е над 50%, но сектата на либерал-глобалистите натиска да промива мозъци, да продължава да вкарва големи части от обществото в тяхната малоумна доктрина… Тук, слава Богу, сме малко по-добре, което пролича и пред „Народния театър“.

Вижте, драги съотечественици западнопоклонници, искам да ви кажа нещо много откровено и доброжелателно:
Вие накъдето отивате, ние оттам се връщаме. В движението на българския патриотизъм и антиглобализъм има много хора, които добре познават западната култура, западната история, българската история и историята на света. Познаваме Запада, но вече не го харесваме. А вие живеете в една илюзорна реалност, от която не виждате, че Западът по англосаксонския модел не е бъдещето на цивилизацията. Той вече не може да роди идеи, които да посочат бъдещето на човечеството. В момента англосаксите се борят със зъби и нокти да запазят хегемонията си, което ги прави все по-агресивни и вредни за света, но, вярвам, не могат да успеят. Западната (англосаксонската) цивилизация вече е преживян и отживян етап. Западът, фактически, тежко деградира морално, мисловно, идеологически – той се самоуби и това стана по вътрешната логика на собственото му развитие. Западът вече е маргинален. Към настоящия момент е маргинален!
Ние виждаме това и търсим в по-перспективни посоки.
Нали патос на умнокрасивитета е да си в крак с времето, да си модерен, да си в тенденцията, която чертае бъдещето? Пожелавам ви някак да успеете да излезете от вашата западноцентрична фиксация – тя е смешна и глупава – и да се върнете в живия живот. Поне опитайте, поне започнете. Да спрете да пречите и да държите цялото ни общество в това васално и унищожаващо ни положение и да се включите в изграждането на новото достойно и преуспяващо българско общество. То няма да бъде западноцентрично, нито васално – изворите на неговата култура и дух са много далеч от Холивуд, британската надменност или българомразството.

Материалът „ЗАПАДНОТО БОЖЕСТВО“ е публикуван за пръв път на Посока .

АВТОР: КОНСТАНТИН В КИСИМОВ

Чета всякакви неща за днешната премиера на „Оръжията и човекът“ в Народния, за очакваните протести… И пак мисля за Бърнард Шоу, за Джон Малкович, за героите от Сръбско-българската война и за Иван Вазов, който ги възпя… За тяхното величие, техните качества и техните грехове.
И най-много за Иван Вазов, който избра не да си прави гаргара с тази война, а плака страстно над Новото гробище над Сливница и създаде най-прекрасния словесен паметник от него. Иван Вазов е, всъщност, най-интересният, а и най-талантливият от изброените.

Но случаят не е толкова и само персонален… Не е и само исторически, не е и само изкуствоведски, ами засяга, разбира се, най-много нашето днешно състояние като общество и съзнание. И има някои съвсем актуални и действени аспекти:

Мисля, че би бил доста добър прецедент да изритаме поредния високомерен американец, който е дошъл да ни менторства. Да ни учи какви сме, какви трябва да бъдем и, общо взето, да ни унижава и назидава.
От позицията на какъв си позволява? От позицията на висша раса? На висша цивилизация?
Видяхме я вашата цивилизация и не сме възхитени. Някои дори вече повръщат, само като чуят за англосаксонците и техните „ценности“.

Не България е избила милиони по бойните полета на света, но Британия и САЩ са избили, нали така? Не България е колонизирала и извършвала геноциди, ами горните две, нали така? Та, пак да попитам – от позицията на какви тези хора си позволяват да дават оценки и да учат нас – българите?
Ние робовладелско общество създавали ли сме? Колониалниалистко общество създавали ли сме? Терор над големи части от света осъществявали ли сме? И, вярвам, не само защото сме малки и слаби – не винаги сме били. Вярвам, че това е и защото България е по-благородна цивилизация по дух, а англосаксите са по-жестока, неуважителна към човека, издевателска и експлоататорска култура по дух. Тези хора ще ни учат на цивилизация, така ли?

Не е твоя работа да ни критикуваш, бе, Малкович! Не е твоя работа да подиграваш, без всякакво познание, многострадалния и величествен, в някои свои моменти, български народ, бе, надменни британеце Шоу! Никак не сме убедени, че критиката ви към нас е доброжелателна, а не, за да ни демонстрирате доминация, да създавате и да утвърждавате власт над нас.

Затова – хайде, най-сетне! Хайде някой път да изритаме един високомерен англосаксонски гъз от България! Точно както заслужава.
Ще израстнем в миг като народ и като общество.

Материалът „ЮНАЦИ, ЛЕКА НОЩ!“ е публикуван за пръв път на Посока .

АВТОР: МИЛЕНА ВЪРБАНОВА

Усещате ли засилената сеизмична активност около София? Причината е огромното шубе, което тресе бункера на майкопродавците, окопали се в Народния театър – някогашното светилище на българщината. Колкото повече наближава 7 ноември – датата на „премиерата“ на драматургичния сурогат на Б.Шоу, клеветящ България ( на тази неслучайна дата през 1885 г. българската армия извоюва при Сливница блестящата си победа над Сърбия ), толкова по-истерична става клозетната „публицистика“ на сороските наемници срещу Съюза на българските писатели, който заклейми въпросната гавра с нашата нация и държава. Както колониите гниди, загнездили се в кичурите на нападнат от паразити нещастник, се боят от дезинфектанта, така и сороската сган се разпищя от страх и злост при обявяването на студентския протест, заплашващ да измете американо-сръбския провокаторатор Малкович и еничаря Василев не само от сцената, но и от България. Студентите са велика сила, чието събуждане хвърля в огън сороските сноби.

Вече не минава и ден без СБП и членовете на неговия УС да не са охулвани поименно с най-вулгарен език в неолибералните издания, собственост на Сорос и Пеевски. В новия си 44-и брой, бастионът на словесната чалга – в. „Уикенд“, излиза с два „матр’яла“, пълни с ругатни към СБП и с комични венцехваления за Малкович. Автор на единия от тях, озаглавен „Как Джон Голямович се изгаври с бездарните джуджета от СБП“, е щатният сквернодумец на изданието, т.нар. Евгений Чертовенски, класик на глобалното фекално „слово“. Не знам дали става дума за реално съществуваща персона или за фиктивно чортовско име – този фантом, постоянно скрит зад черни очила, никога не показва лицето си, а сервира само вонящия продукт на дебелоочието и дебелото си черво. Ето пример от „текста“ му под цитираното заглавие: „Те ( писателите – М.В. ) си търсят някоя друга жертва от пропадналия и прогнил Запад, за да я направят на гъз. От насрани гъзове какво искаш?“ Няма да се унижавам да докосвам „детайлите“ в неговото съчинение, от които вее нетърпима смрад, ще цитирам само най-ярките му „доводи“ в подкрепа на Малкович и Василев:

„Какъв писател си, ако не можеш да осъзнаеш какво значи художествена измислица? И какъв характер имаш, когато те обижда писана преди век пиеса? Мислите ли, че в САЩ някой ще протестира срещу постановка, в която има психясали расисти или надрусани чернокожи? Французите ще крещят ли като побеснели, ако са описани като страхливи женчовци, вонящи на лук и чесън? Хайде на бас, че няма!“

С тия редове клозетният псувач Чертовенски се разкрива като крайно примитивен и лесно разобличим манипулатор. Какво нарича той „художествена измислица“? Вярно, бездарното поръчково произведение на Шоу е „измислица“ – но в никакъв случай не е „художествена“. Това е цинична клевета срещу българския народ, написана в угода на имперските интереси на илюминатска Великобритания, която по конюнктурни съображения не възпира българското Съединение, но скоро си дава сметка в каква степен то вреди на агресивната й политика. И „почва да пикае газ“ – както се изразява соросоидът Чертовенски, но тази „изискана метафора“ е съотносима не към съвременните български писатели, а към подкупното и безчестно перо на Нобеловия лауреат ( говоря за конкретната „творба“, не за цялостното му творчество ). Ако Шоу е искал да напише автивоенна пиеса, защо не иронизира Сърбия, която се опозорява с двойната роля на агресор и победен в Сръбско-Българската война? Защо с интригантска подлост окарикатурява нашата държава, чийто войници и капитани героично защитават собствената си земя от сръбския завоевател – оръдие на западните интереси? Отговорът е прост – защото българският народ винаги е бил трън в петата на англомасонския империализъм.

„Какъв характер имаш, щом те обижда писана преди век пиеса?“ – дере гърло Чортик. И преди хилядолетие да бе сътворена, една такава долнопробна пасквилна „драматургия“, открито гавреща се с българския народ, обвиняван в нецивилизованост и страхливост, след като е дал върховен пример за героизъм и рицарство, няма място на българска сцена. Нито пък в който и да е европейски театрален репертоар. „Художествените й качества“ и „идеен заряд“ заслужават само едно – освиркване и проваляне в небитието на антикултурата – както са сторили българските студенти в началните десетилетия на 20 в. Нека пътуващият халтурчик Малкович си я поставя колкото си ще в театралното фургонче пред непредубедения деревенски жител на Айова или Минесота. Я ми кажете, американските кравари и бродягите от лондонските трущоби по-окъпани ли са били от благородния български земеделец и войник? По-храбри ли са били от него? Ако са били, нямаше да млатим англичаните като „мачета о дирек“ през Първата световна.

Колкото до примерите, които Чортик дава за „разбирането и толерантността към изкуството“ в САЩ и Франция, те са съвсем несъстоятелни. В Щатите от поне два века насам има друсани негри и психясали расисти ( за разлика от тогавашна България, в която е нямало страхливи „зайци“ в армията ), но ако някой чужд навлек се затири в Бродуей да се гаври с достойнството на американците – ще го размажат от бой и ще го хвърлят в океана, да не мърси земята с гроба си. За Франция да не говорим – още повече, че петльовската гордост днес избива предимно в показни жестове, а не в реална съпротива. Французите ще го натупат, а арабите ще го сгащят в кривите сокаци.

Представете си, че Малкович се замъкне да поставя антитурска пиеса в Истанбул, антигръцка в Атина или антиеврейска в Иерусалим – а мекерета като Василев му отварят дверите на тамошните национални театри. Колко минути живот давате на цялата банда?

Защо Джон Малкович прилетя като птица-улулица да поставя антибългарския водевил на Шоу тъкмо в България и тъкмо в Народния театър, носещ името на Иван Вазов? Казвала съм го десетки пъти, заявявали са го и други автори – Малкович изпълнява важно глобалистко и сатанистко диверсионно задание – да пробва доколко е умъртвен българският дух. Джонът е дошъл да тества нашия народ. Ако българите не реагират на тая гавра, която катастрофално поругава достойнството им и се изплюва право в челата им, значи наистина са превърнати в духовни трупове и дълбоката държава може да се поздрави с пълна победа в колония България. Тъй като възмущението на СБП и на студентите избухна сравнително късно, сатанистите вече жизнерадостно бяха почнали да се готвят за празника. Но писателите възнегодуваха, студентите обявиха протест. В резултат сороските наемници се стреснаха, заеха бойните си постове, развяха чертовенските байряци и атаката с фекалии се отприщи. Други доводи тази сган няма.

Потопил език дълбоко в кафявата канализация, Чортик попържа

писателите – „те сами не искат да признаят пред себе си колко са нищожни, сурогатни, административни, болшевишки, без всякаква културна и литературна стойност“. Отдавна исках да попитам – ако някой соросоид смята лично мен за бездарна, това значи ли, че Малкович може да оплюва България? Къде е връзката между двете неща, нима едното следва от другото? Има ли логика? И в какво се състои „културната и литературна стойност“ на един творец – да приеме нихилизма и присмеха над Отечеството като норма на поведение?

Но Чортик не мирясва – членовете на СБП са мухлясали комплексари и завистници, които в случая с „розово-либералния“ Господинов избиват “ жалките си лични комплекси, а сега – още по-мижитурските национални“. Моля читателя да вникне добре в цитата: сороският търгаш заявява в прав текст, че защитата на българската националната чест е – ни повече, ни по-малко – комплексарщина и мижитурщина. Камъчето е изплюто.

„Ето защо Малкович вече е Голямович – продължава да бълва поучения доайенът на екскременталната полемика – защото показа на шайката примитивни комунисти, че не живеят в 1976 г. И не решават кое произведение може да види бял свят и кое трябва да остане в чекмеджето…“. Щом признаваш, че смяташ за „Голям“ само тоя, който ти го набу@тва четвъртит и храчи в очите ти – ти си пробит отвсякъде. Значи затова на снимката винаги си с тъмни цайси. По-ясно признание за душевна педер@стия и робска психика не съм срещала.

Говори се, че Джон Гавин Малкович е хърватски или сръбски евреин – баща му се казва Даниел Леон. Ако Джон има сръбски корен, тази постановка, осмиваща българската армия и Сръбско-Българската война, за него е вид исторически реванш. Това, че по същото време официален Белград пусна филм „за българските зверства“, дава интересен поглед върху избора на точно тази пиеса на Шоу и говори за съгласуваност на събитията. Самият Голямович ( в иврит „гулем“ е направено от глина чудовище ), атакува насмешливо СБП – „тия ли са същите хора, които изключиха Георги Марков?“ – като че ли цял живот е бил почитател на писателя и – видиш ли? – продължава горко да скърби над печалната му участ. От километри личи, че бъкел не знае за Георги Марков и тая пошла реплика му е подадена от услужлив български соросоид. Колкото до шегата, че му е забавно как в днешно време някой си позволява „да го цензурира“, ще му отговоря сериозно: цензурата е задължителна хигиенна мярка срещу боклука, пропит със заразни миазми. Включително срещу треторазрядния пенсиониран холивудски боклук, комуто сороските сноби приписват фалшивия блясък на „звезда“ от първа величина. В случая с Малкович цензурата е прекалено щадяща мярка, нужно е изгонване от България и обявяване за персона нон грата. За еничаря Василев и компанийката от актьорчета-халтурчета, „въплътили се“ в героите на позорния фарс – Народен съд!

За да не остане никакво съмнение в тежестта на психическото заболяване на Чертовенски – маниакална психоза, неумолимо преливаща в шизофрения, ще добавя, че той е поклонник не само на Голямович. Негов обожествен херой е терминаторът Нетаняху, който проведе успешен геноцид над палестинския народ и най-вече над палестинските деца. В шедьовъра си, озаглавен „Ядрен удар срещу Пхенян! Веднага! Какво чакате, европутьовци?“ и публикуван над текста, на който току-що направих разбор, на същата вестникарска страница на „Уикенд“, Чортик размазва шушумигите Урсула и Рюте – и с огнен патос зове Нетаняху да вземе ЕС в свои ръце. За да цапардоса незабавно с ядрена бомба Северна Корея: „Ако вместо Фон дер Лайен и Рюте имахме един Нетаняху, този коптор ( С.Корея – М.В.) отдавна щеше да е превърнат в обгорено поле и радиоактивни отпадъци“. Звучи чудесно в устата на противника на цензурата, който възхвалява „антивоенната“ постановка на Малкович.

Материалът ПАНИК-АТАКА ДРУСА СОРОСКАТА КОЧИНА е публикуван за пръв път на Посока .

Дарин Георгиев, международно признат експерт по национална сигурност, бивш депутат от Величие, разкрива бруталната истина за Ивелин Михайлов и измамите около „Исторически парк“ и партия „Величие“. Секти, финансови зависимости, пране на пари, фиктивни фирми, сплашване и още… Защо прокуратурата мълчи? Кого обслужва Ивелин Михайлов?

ВИДЕО:

Материалът ДАРИН ГЕОРГИЕВ ЗА ИЗМАМИТЕ НА ИВЕЛИН МИХАЙЛОВ е публикуван за пръв път на Посока .