Убийството на Чарли Кърк шокира не само Съединените щати, но и световната общественост. Неслучайно въпросът „Кой го уби и защо?“ се превърна в тема с огромно политическо и обществено значение.
Кърк беше консервативен активист и поддръжник на Доналд Тръмп. Чарли Кърк беше човекът, който създаде една огромна организация (Turning Point USA) и така мобилизира американската младеж, за да ги направи консерватори. Чарли Кърк има голяма заслуга при избора на втория мандат на Тръмп.

Що за организация?

Turning Point USA (TPUSA) е американска организация с нестопанска цел, която се застъпва за консервативна политика в гимназиите, колежите и университетите. Основана е през 2012 г. от Чарли Кърк и Бил Монтгомъри. TPUSA е описана като най-бързо развиващата се организация на университетски клонове в Америка и според The ​​Chronicle of Higher Education е доминиращата сила в университетския консерватизъм.
През 2016 г. организацията стартира Professor Watchlist, уебсайт, който изобличава академичния персонал, който дискриминира консервативните студенти и разпространява левичарска и либерална пропаганда в класната стая. През 2021 г. TPUSA стартира своя уебсайт School Board Watchlist, който публикува имена и снимки на членове на училищното настоятелство, които принуждават учениците да носят маски в класните стаи.

Израел

Ролята на Израел в живота и дейността на Кърк е безспорна, както той многократно е заявявал, че е получавал голяма помощ и е истински приятел на еврейския народ . В последните месеци от живота на Чарли Кърк, обаче настъпи огромна промяна в отношението му към Израел. Той остро критикуваше не само политиката на премиера Нетаняху, но и като цяло действията на държавата Израел и Ционизма.
Твърдата му позиция срещу геноцида над палестинците в Газа, шокира много от еврейските му приятели. Чарли не спря с това, в живо предаване, той изложи брилянтно аргументирана теза, че Джефри Епстийн е агент на МОСАД, който е бил част от мащабна тайна операция, чиято цел е била да бъде компрометиран политическият елит на САЩ, за да бъде контролиран в полза на Израел. С това критиките не се изчерпват. В интервю с известния журналист Тъкър Карлсън коментират участието на Израел в атентатите от 11 септември 2001 година, като се позовават на официални документи на ФБР, в които се посочва, че са били арестувани група израелски граждани заподозрени за извършването на атентатите.
В едно от последните си интервюта, Чарли Кърк казва, че всички тези критики срещу Израел, могат да имат тежки последствия за него.

Една от близките сподвижници на Чарли Кърк Кандис Оуенс твърди, че милиардерът (ционист) Бил Акман е оказал натиск върху Кърк да посети Израел по време на напрегнат обяд в Хамптънс, твърдейки, че са били отправяни заплахи и са му били предлагани пари, докато Кърк е преосмислял позицията си относно Израел. Тя също така намира за подозрително, че израелският премиер Нетаняху е говорил за смъртта на Чарли Кърк само минути след като новината е станала известна.

Убийството

Директорът на ФБР Каш Пател във вторник заяви, пред членове на Конгреса, че мащабна конспирация стои зад убийството на Чарли Кърк.
Интересен факт е, че за сигурността на събитието на, което беше убит Кърк е отговаряла фирма на бивши служители на израелските специални служби.

Убийството на Чарли Кърк предизвиква вълна от въпроси, но един се откроява над всички.
Защо в САЩ със закон е забранено да критикуваш Израел?

ВИДЕО:

Материалът МОСАД УБИ ЧАРЛИ КЪРК? е публикуван за пръв път на Посока .

АВТОР: РУМЕН ДЕЧЕВ

ФАЛШИВАТА ДИСКУСИЯ
Аргументите за големите успехи на социалистическото строителство са най-оборотните в изкуствено наложената дилема комунизъм – либерализъм. Сравнено с днешния либерален маразъм т.н. социалистическо общество наистина може да се стори на някого като нещо успешно. Точно в това се състои фалшът на дискусията. Либералите казват: социализмът беше тоталитарен, недемократиен, а социалистите отговарят: да, ама ние изградихме икономика, язовири, заводи. “Това, което ние изградихме, вие сега не можете да го боядисате” (Тодор Живков). Така дискусията бяга от действителността, тя противопоставя една аномалия (комунизма) на друга (либерализма). Двете идеологии една друга се опровергават със собствената си несъстоятелност, недопускайки, че може да има трета, която да кореспондира с действителността.

Доколкото несъстоятелността на либерализма е пред очите ни всеки ден, няма да се занимавам с него, а ще обърна поглед към социализма. Предлагайки псевдоалтернативата социализъм, натрапвайки я в публичното пространство, финансовата и криминална олигархия увековечават днешното си господство. Колко много било построено при социализма, какви темпове на растеж, какви придобивки за трудещите се, какво здравеопазване и т.н. А бе, хора, ако беше толкова добре, то нямаше да се срути! И как мога да вярвам на статистиките на социалистическа България, когато те лъжеха безсрамно за всяко нещо, което се е случило! Да припомня ли как лъжеха, че 60 хил. антифашисти загинали в борбата с капитала, как паталогоанатомът д-р Марко Марков е изправен пред т. нар. Народен съд, защото клеветил Съветите като участник в международната експертна комисия за Катин или как в 1986 г. твърдяха, че няма никаква авария в Чернобил и оставиха хиляди хора под радиоактивния дъжд на първомайската манифестация. Е, по каква причина мога да им вярвам, че ”годишният ръст на промишленото производство в България от 1950 до 1956 г. е 22%? Няма такава причина. Все пак, не може да се отрече, с един или друг темп много неща са били построени – заводи, язовири, сгради. Така е, и точно тук е важно да разберем откъде дойдоха те и защо вече ги няма.

ПРЕТРЪСКВАНЕ НА СЕЛЯНИТЕ
За да има социалистическо строителство, парите трябва да дойдат отнякъде. А те идват, както беше открил Маркс, от принадената стойност, незаплатената част от труда на производителя. В изостаналите страни, в които се строеше социализмът, това беше незаплатеният труд на селянина. Концепцията бе заявена в Съветска Русия от Троцки и се наричаше “претръскване на селяните”. Тя се оформя от практиката на военния комунизъм, от т.н. “продразверстка”, принудителното отнемане на произведената продукция от селяните. Тогава идиотите (защото това са абсолютно пълни идиоти!) решават, че ще отменят парите, защото така е записано в теорията, и ще ги заменят с “разпореждане с вещите” ?! Изземват насилствено произведената продукция от селяните и съответно им дават, каквото има или каквото решат от промишлената продукция, например стъклените чаши за водка на завод “Бухарин”, откъдето и новите съветски думи в руския речник – “бухать”, “бухаться”, “набухаться”. Какво друго им е оставало на горките селяни освен “набухаться”… Продразверстката води и няма как да не води до масови въстания, които застрашават съветската власт и са потушени със свойствената не за фашистите, а за комунистите жестокост с използването на артилерия, танкове и отровен газ. Все пак болшевишката управа успява да разсъди, че се застрашава властта й и отстъпва. Формулират Новата икономическа политика (НЕП). Ще се дава данък (продналог) в натура, но ще има и пазар, където селяните да продават излишъците. Това е стъпка към очовечаване, защото само преди няколко години Ленин твърди, че селянинът, излязал на пазара е “спекулант” и трябва веднага да бъде разстрелян, което и правят. И така идва НЕП-ът, темповете на растеж съвсем не са малки – около 14% за 1926 г. ама на Троцки това му се вижда бавно и той иска “претръскване на селяните”, т.е. отнемане на по-голяма част от продукцията им, иначе индустриализацията ще се забави. Троцки тогава бил в “лявата” опозиция, а Сталин управлява в съюз с “десния” Бухарин, който е ревностен защитник на НЕП-а. Сталин поддържа Бухарин, докато се разправят с Троцки, после погва и него за “десния” му уклон, а сам възприема идеята на Троцки за “претръскването”. Като на всеки примитивен човек на Сталин му импонира административния, основан на грубото насилие подход на Троцки. И се почва строителството на социализма в СССР. Първата петилетка, строежът на ДнепроГЭС – първата голяма хидроелектростанция в СССР; Магнитогорския металургически комбинат, Харьковския тракторен завод и т.н. Претръскването на селяните се осъществява чрез колективизацията, която позволява изземването на произведеното да става планомерно и в големи мащаби. Резултатът? СССР се индустриализира, но над 8 млн. селяни в цяла Русия умират от глад. Така че цената на съветската индустриализация е от една страна повторното след премахване на крепостничеството от 1861 г. заробване на селяните в колхозите (от 1932 г. им отнемат дори паспортите и им забраняват свободно предвижване в страната) и смъртта на тези 8 млн. души. И сега, кажете ми, що за човек може да счита това за прогрес и постижение? В сайта Поглед.инфо, където се занимават със систематически манипулации по вътрешни и международни теми, считат успехите на индустриаизацията за резултат от въвеждането на планово управление на икономиката!? За жертвите и робството нито дума…

ПРЕТРЪСКВАНЕ НА СЕЛОТО В БЪЛГАРИЯ
В България индустриализацията, изграждането на основите на социализма, или както и там да се нарича тази глупост, следва същия път. Трябва обаче да признаем, до такава степен на варварство и диващина, каквато има в Съветска Русия на Сталин, у нас не се достига. Има побоища, има убити, има хиляди концлагеристи, където не случайно основната маса са дейците на БЗНС “Никола Петков”, които се съпротивляват на колективизацията. Има бедност, купонна система, но ей Богу, голодомор няма. И все пак моделът е същият и не може да бъде друг. Ограбването на селото, робският труд в ТКЗС-тата е основната закономерност на изграждането на социализма. Ще разкажа два случая, които знам от източници първа ръка. Мой приятел от комунистическо потекло, ми разказа как неговият дядо по майчина линия, попаднал в Белене, защото отишъл да се жалва на по-висша инстанция от непосилните “наряди”, с които било обложено селото. Горкият човек смятал, че са им спуснали неправилни, непосилни норми. Уви, съвсем точните норми са били, без тях и основите на социализма нямаше да бъдат изградени. Другият случай е още по-интересен, защото се развива на ниво ЦК на БКП. Главният герой е Груди Атанасов, бивш партизанин и по всеобщи оценки честен човек. Случаят знам от неговата съпруга, Елена, дисидентка от Клуба за подкрепа на преустройството и гласността. В първите години след 9 септември Груди Атанасов е председател на ЦКРК на БКП. ЦК на БКП взема решение за поредния “наряд” (изземване) на селскостопанска продукция и изпраща своите изявени дейци като пълномощници на ЦК по регионите на страната. Естествено пращат Груди в неговия регион Търговищко-Поповско. Отива там и селяните започват да му се жалват: това е невъзможно да се направи, няма как да изхраним семействата си, ще умрем от глад и т.н. Бай Груди, както му викаха, народен човек, живял с мисълта, че се е борил именно за бедните селяни, се видял в чудо. Убедил се, че тези норми, които се изискват за държавната доставка, са абсолютно разорителни и  биха довели до глад и смърт по съветски образец. Съвестта му заработила и той се върнал в София, като върнал дадения му мандат от ЦК с обяснението, че е неизпълним. Защитил позицията си на съответния пленум на ЦК. След изказването му настъпила пълна тишина, никой не го подкрепил, но и никой не го атакувал, просто си мълчали. Дали почивка. Като излязъл от залата, до него се доближил Тодор Живков и му казал конспиративно: “Браво, Груди! И аз мисля като теб”. “Като мислиш като мен, Тодоре, защо не стана да го кажеш?” – троснал се Груди Атанасов. “А, а, да не съм луд!”, отговорил авторът на Априлската линия. Било времето на Червенков. Мога да предположа, че във връзка с този и други подобни случаи Груди Атанасов се е лишил от поста си председател на ЦКРК на БКП. Но все пак разликата със Съветска Русия е очевидна. Там моментално щяха да го застрелят като народен враг. И варварството има своите степени.

ГЛУПОСТТА И БЕЗСМИСЛИЕТО НА СОЦИАЛИЗМА
Не е достатъчно да се каже, че социализмът е изграден с насилие, поробване и ограбване на селото. Трябва да се изяснят добре последствията, за да спре глупавото възторгване от “социалистическите успехи”.

В чисто психологически план систематичното насилие води до моралната деградация на обществото. То губи ориентация за добро и зло, за сметка на което развива ориентация към оцеляване, послушание, малодушие и двуличие. Т.н. “социалистическа културна революция” всъщност е унищожаване на културата. Да, има успехи на културата при социализма. Отделят се средства, извлечени от селото, и се създават училища, школи, технически умения. Особени постижения има в музиката, която не може директно да се идеологизира. Затова десетилетието на Людмила Живкова е най-успешното в българската социалистическа култура. Не става въпрос за някакъв нейн управленски талант. Тя просто има възможнос като дъщеря на Първия да докара непропорционално големи финансови средства в управлявания от нея сектор. И, не трябва да се отрича, не се съобразяваше много с партийните щампи. “Свършим парите – разказваше нейният заместник Павел Писарев – и тя ме прати в Министерството на финансите. Започвам един пазарлък с Белчо Белчев, накрая той даде половината от това, което съм му поискал, но то не беше малко…”. С тази забележка, че друг министър не е можел да използва същия похват. Със смъртта на Людмила Живкова българската социалистическа култура съвсем естествено започна да навлиза в криза.

В икономически план систематичното ограбване на селяните чрез кооператива и каторжния труд унищожават българското село. В СССР, където действията по традиция са брутални, за да бъдат задържани към производствения процес, селяните са буквално закрепостявани към колхозите – без паспорти, без правото да ги напускат. У нас е по-либерално, не им забраняват да напускат, но има административно гражданство в градовете, което възпрепятства масовото заселване в тях. Но процесът не може да се спре. Чрез връзки, подкупи или брак по-упоритите успяват да избягат от робията в кооператива към далеч не идеалните но по-приемливи условия в града. Отчуждението от селскостопанския труд и обезлюдяването на българското село, съответно кризата със селскостопанското производство, не е дело на “демокрацията”, а на социализма. То е цената за социалистическото строителство. През 1988 г. ми се случи да изнасям беседа за Перестройката пред актива на село във Видинско. Бяха 5-6 човека – кмета, партийния секретар, председателят на ТКЗС-то и др. Искаха да чуят има ли изход. “Селото ни умира, останали сме 200 човека, все хора на възраст. Младите избягаха.” взе да се жали кметът. Партийният секретар и другите му пригласяха. В младежката си наивност очаквах, че ще ги впечатля със свободното изнасяне на фактите. Всъщност, те мен ме разтърсиха из основи, като споделиха своите проблеми. Разговорът вървеше абсолютно открито, виждах отчаянието, безпътицата на тези хора. Накрая ме същисаха, като ми казаха, че това всъщност е родното село на тогавашният министър на външните работи и член на Политбюро на ЦК на БКП Петър Младенов. “Той не може ли да ви помогне?” – възкликнах и веднага разбрах, че съм казал глупост. “Как да ни помогне?” – попита тъжно кметът. Толкова за селото като жертва на социализма. Но защо убийството на българското село при социализма беше необратим процес, ще разберем като анализираме индустрията.

СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА ИНДУСТРИЯ
Цветът на социализма, социалистическата индустрия, изградена с потта и кръвта на селянина, по определение е неефективна. Защото е планова, работи  по централен план, както го е указал Маркс. Пълен абсурд е да строиш фабрики и заводи, които да караш да работят по единен държавен план, спуснат от Държавния планов комитет. Помня схоластичните обяснения за производството на средства за производство и на средства за потребление от часовете по политическа икономия. Забранили на хората да имат собственост, да се трудят за семейството си, да проявяват творчество, а социалистическите бюрократи управляват икономиката от своите кабинети. С този проблем по време на съветската перестройка се занимаваше социоложката акад. Татяна Заславская. Помня комичните случаи, които описваше, съвсем конкретни случаи. Планират изграждането на нов завод, който получава материалите за производство от друг завод и предава продукцията си на трети. На втората година по план заводът трябва да е построен, но за сега има само една изкопана яма. Какво правят другарите, за да си нямат разправии? Отчитат, че заводът е построен, неговата (фиктивна) продукция се разпределя по други предприятия и икономиката си върви по документи. На практика всеки се оправя, кой както може, в пълен хаос. И вие искате да вярвам на отчетите на социалистическата статистика за темповете на растеж? Няма как!  И така фалшива икономика, предназначена не за пазара, а за план и отчети. Но всичко това изисква пари, не само за строителството на нови, но и за функционирането на вече изградените предприятия. Кремиковци е на загуба, но не могат да го закрият и да уволнят работниците, социализмът ще се разпадне. Предприятия не се закриват заради неефективност, поддържат се от бюджета. А парите за това откъде идват? Отново и отново от селското стопанство, което не издържа и почва да се саморазрушава, а жителите му да се разбягват. И така идва един момент, когато социалистическото общество закономерно добива облика на Корейската народнодемократична република или се разпада. В случая с КНДР “социалистическото” се държи с тотално насилие, като при Сталин. Огромен индустриален парк, произвеждат ракети, ядрено оръжие, строят огромни сгради и заводи, имат Академия на науките с един куп учени и всичко това като се завърти в действие, остават на ниво паница ориз и заплаха от гладна смърт, ако се получи извънредно сътресение. Тогава “вражеското обкръжение” в лицето на Южна Корея, Япония, САЩ плюс Китай започва да помага в изхранването.

ИЗХОДЪТ
Подобен на КНДР беше и случаят с Китай при Мао Дзе Дун. Индустриализиран Китай със заводи и ракети, от една страна, и паница ориз с опасност от гладна смърт, от друга. Изходът от безпътицата навремето бе посочен от Дън Сяопин – връщане към концепцията на НЕП-а и идеите на Бухарин за частната собственост и пазара. Плюс още един елемент, който обикновено пропускат – здрава централна власт, неподатлива на корупция. Дън Сяопин, произхождащ от заможно за китайските измерения от началото на 20 в. семейство, живял и учил във Франция, имаше по-широк поглед върху света, но и нужната решителност. В Съветски съюз и България, където бяха унищожили националната си интелигенция, нямаше хора с тази широта на мисълта и твърдост на характера. Резултатът е виден за всички и изходът не е връщане назад към идиотизмите на социализма, а единствено ход напред към модерно национално и социално общество със здрава централна власт, към национален социализъм, ако толкова се харесва тази дума.

РУМЕН ДЕЧЕВ

Материалът КАПАНИТЕ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО СТРОИТЕЛСТВО е публикуван за пръв път на Посока .

АВТОР: ТЕДИ АНГЕЛОВА/ efir.info

Конференция на тема „Съвременният колониализъм. Реалности и алтернативи“ се състоя в Съюза българските журналисти. Тя беше организирана от СБЖ, СОСЗР, Национална асоциация „Сигурност“, „Български национален съвет за мир“ и Гражданско сдружение „Народен фронт“.

В дискусията взеха участие председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова, Зорница Илиева, проф. Нина Дюлгерова, о.з. полк. Чавдар Петров, о.з. ген. Златан Стойков, проф. д-р Михаил Мирчев, Румен Петков, проф. Нако Стефанов, Адриан Асенов и други.

„Различни историци казват, че съвременният колониализъм, макар и да не се изразява в директно териториално завладяване, продължава да съществува в различни форми . Той се проявява чрез икономически, културно и политическо господство, често под формата на неоколониализъм, където по-мощни държави запазват влиянието върху бивши колонии или други държави, без да ги управляват директно.“, посочи председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова в началото на конференцията.

„Войната в Украйна, за която народите сега плащат висока социална цена, е резултат от недалновидната политика на управляващата европейска върхушка и неспособността й да формира визия за независимост , за значително освободена Европа от американската зависимост, която, за съжаление, десетилетия наред изживява нашия континент“, посочи Тодорова.

Цялото изказване Снежана Тодорова може да видите тук:

Зорница Илиева, журналист и международен анализатор, също взе участие в конференцията, като акцентът на нейния доклад беше върху културния колониализъм.

„…напоследък мнозина твърдят, че наследството на колониализма продължава да съществува, превръщайки се в неоколониализъм . Това е сценарий, при който развитите страни запазват значително влияние върху по-слабо развити страни, които може вече да са обявили независимост. Затова видни анализатори, повече на запад, казват, че неоколониалният характер на съвременната атлантическа експанзия, несправедливите действия, както ги определят, на Запада водят не само до подчинение на други страни. Тези страни просто губят суверенитет и се превръщат в заложници на чужда воля .“ – посочи Илиева.

Нейното изказване бе с фокус на културния колониализъм:

„Културният колониализъм често остава сила дори и след като колонията получи своята независимост. Британският колониализъм в Индия е красноречив пример. В това отношение помага практиката за деление на страните на развити и развиващи се. Като развиващите се страни се представят не само за по-бедни и догонващи, но и с по-нисък духовен статус и култура. Докато в същото време се наблюдават факти, особено напоследък, че и развитите страни имат свои вътрешни проблеми. Опитите да ги решават за сметка на развиващите се страни, не винаги успява, даже напротив, стимулират развиващите се държави да отстояват своите права и да търсят начини с достойнство да съхраняват традиции, ниво, икономическо развитие и самостоятелна външна политика.
В началото на 21 век доминиращата култура обикновено осъществява културен колониализъм чрез икономическа експанзия, като насърчава местното население да желае стоките, предлагани от колонизиращата култура. Така се имитират ценностите и поведение на колонизиращата култура. В това отношение Европа отстъпва първата роля на САЩ и в много страни, включително и у нас, къде предпочитанията към американски културни и материални продукти като музика, филми, постепенно замества предпочитанията към местни продукти.“

Зорница Илиева коментира още: „Западни учени твърдят, че глобалните модели на икономически растеж и развитие остават подобни на политическите йерархии, установени през колониалната епоха. Но в съвременния свят отчетливо се наблюдава трактовка на цели като устойчиво развитие, където се замъгляват проблемите с растящото социално-икономическо неравенство във всички посоки – между държави, между управляващи и редови граждани, между съсловия и в крайна сметка се дава простор за сриване на неудобни правителства, личности и цели суверенни страни.“

„За нас е съществено да се обърне внимание на Източна Европа, която през 90-те години се преобразуваше по образеца на западните сили, които бяха отговорни за най-тежките колониални жестокости в световната история и чието съвременно благоденствие произтичаше от тяхната история на колониална и постколониална експлоатация.“ – посочи тя.

„Остава привкусът, че в Източна Европа формалната независимост често служи за прикриване на продължаваща умишлена и систематична икономическа зависимост, под формата на прехвърляне на природни ресурси от периферията към центъра. Защото никой не се съмнява, че страните от Източна Европа са периферия. Предполагам, че сте убедени и вие. Особено България.“, коментира Илиева.

„Страните от региона на Източна Европа, включително България, са в състояние да изграждат своя самообраз, с какво наследство се гордеят или се обременяват, и как да се борят с чувството за малоценност в процеса на системна трансформация, достъп до европейската общност, такава каквато я търсеха през 90-те години. Защото днес ситуацията е различна и непредсказуема. Зависи от това на къде се е запътила Западна Европа, как ще оцелее ЕС в условията на настоящата геополитика. Колониалните навици трудно се съчетават с войните в Украйна и Близкия Изток. А руските инициативи за ориентация към достигане на общо за всички развитие, не намират място, на този етап, разбира се, във водещите политики на Запада. „Ще ги чакаме да помъдреят“, казал Лавров и мисля с това да приключа.“, завърши изказването си тя.

Цялото изказване на Зорница Илиева може да видите тук –

Председателят на Национална асоциация „Сигурност“ о.з. полк. Чавдар Петров също направи коментар по време на конференцията. Той посочи:

„Асоциация „Сигурност“ е създадена преди повече от 30 години. Една от причините за създаването на асоциацията е да се подпомага обществото най-вече, хората, и държавата при намирането на националните интереси на България.
За съжаление, вече 30 години ние не можем да намерим своя национален интерес. Като страна стигнахме до това, че действително станахме колониална държава и изпълняваме изключително това, което ни кажат преди от Вашингтон и Брюксел, сега повече от Блюксел .“

Петров допълни: „ България се опитваше няколко пъти да направи своя доктрина и своя национална стратегия за сигурност. За съжаление, пишеха се такива стратегии, но нито една от тях не се спази. Ще кажа само, че 2016 година поредната такава национална стратегия беше направена и в нея беше записано, че „Южен поток“ е приоритет номер едно за България. За още съжаление, на следващата година, всички помните, дойде една американска делегация с двама сенатори и изведнъж „Южен поток“ не само, че престана да бъде приоритет за държавата, а стана така, че който е „за“ Южен поток, е враг за държавата.“

Председателят на Национална асоциация „Сигурност“ посочи:
„Според мен, и според колегите, с които си говорим, ние очакваме следващият удар, или посегателство, да бъде върху православието. Ние като православна държава, и като една от основите на православието, сме подложени на много сериозен натиск. Виждате, че започнаха дори и разни депутати да искат българския патриарх да бъде даден на Прокуратурата за това, че на практика сме православни. Ние като общество трябва да намерим сили да се противопоставим на такива неща, защото България открай време е православна и ако сега допуснем това православие да се затрие, ще бъдем, ще го кажа много тежко, гробокопачи на българската история.“

Цялото изказване на Чавдар Петров може да видите тук –

Журналистът проф. Петко Тодоров също взе участие в конференцията. Той посочи, че ако каже своето лично мнение, то ще бъде обвинен в русофилство и „путинизъм“, затова решил да попита изкуствения интелект какви са признаците на подобие на неоколониализъм спрямо България. Той прочете 7-те пункта, представени от невронната мрежа и нейното заключение:

„ България няма формален колониален статут, но множеството зависимости – икономически, политически, културни и военни, пораждат сериозни основания за паралели с неоколониален модел на управление. Страната е част от международни структури – ЕС, НАТО, но реалният й суверенитет е ограничаван от външните интереси. “

Проф. Тодоров посочи, че срещу това трябва да се противопоставяме. Цялото негово изказване може да видите тук –

По време на конференцията председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова прочете обръщение към обществеността и политическите партии от името на участници в конференцията „Съвременният колониализъм. Реалности и алтернативи.“ В него се почва:

„Република България, спазвайки подписаните международни споразумения, може и трябва да се бори за отстояване на собствените си национални интереси и националния си суверенитет.

Повтарянето на наложените мантри, както и сляпото подчинение на подхвърлени отвън решения, превръща страната ни в неоколония, загубила своя суверенитет и право на глас.

В променящия се свят делението на страните на развити и развиващи се изглежда съмнително особено на фона на редицата вътрешни проблеми на определяните като развити страни. Трактовките на целите на устойчивото развитие не отговарят на проблемите на растящото социално-икономическо неравенство в света.

Открито демонстрираната политика на „правото на силата“ в международните отношения , продължаването на неоколониалната експанзия , подчиняването на други страни , са явления, на които би могло да има противодействие при определянето на нашите национални цели и приоритети, при диалог между експертите, обществеността и политическите среди.

Бихме желали днешната дискусия да продължи било то под формата форум или създаването на друг широк формат в търсене на решения за истинско отстояване на националния интерес на България, а не прикриване зад заучени фрази и втълпени отвън мантри.“

Цялото видео от конференцията, заедно с изказванията на проф. Нина Дюлгерова, проф. Нако Стефанов, проф. Михаил Мирчев – можете да гледате тук –

Материалът България е неоколония. Конференция в София с обръщение към обществеността и политиците е публикуван за пръв път на Посока .

Тези дни, непосредствено преди протестна вълна БНТ намери за добре да излезе с ниско бюджетен филм от 20 минути. Определен като „документален“ от самия екип със заглавие „Архитекти на хаоса“.Разкриващ странна и дълбоко пазената тайна, че средствата за масова манипулация са именно медиите. Неочаквано за непросветените, младите и наивните, но и нищо ново за всички останали граждани.

Нищо ново под слънцето – навремето методите са били по-лесни за актуална власт – печатни издания, в последствие радио и телевизионни канали изцяло финансирани от държавния бюджет работят за политическата пропаганда. В днешния забързан свят се измени и необходимостта от информация – смляна до няколко секунди по тема, по възможност в Интернет са бъде достигната според времето на индивида за запознаване с информация. Това е причината тази ниша да е запълнена от множество сайтове. Голяма част то тях не са на бюджет, защото не са свързани с властта, а се издържат от реклами. В борбата за рекламния пазар бяха ползвани (и още се ползват) мрежи от сайтове с цел оптимизация на търсачките от една страна и от друга – хората да се запознаят с информация в друг сайт, но от същата медийна група. Така се създадоха първите мрежи от сайтове-близнаци (СБ) с еднакви текстове и реклами. За тези СБ говорят колегите в БНТ, като го припознават като модел за влияние, какъвто съвсем не е изключен. Плащайки за услуга на една рекламна агенция получавате множествено разпространение. Над двадесет години никой не отдаде значение на модела – използваше се от ГЕРБ/ДБ/ПП и всички останали политически „елити“, но никой не възропта. До момента в който се надигна народно недоволство. От една страна срещу въвеждането на евро, от друга страна в навечерието на Прайда.

БНТ осъзна ли, че изгуби битката за душите на тълпата или бе поредния финансиран проект от външна намеса?

Журналистиката като такава трябва да се придържа към гражданската позиция. Там където има разногласия да дава възможност за различните гледни точки да изяват своите виждания. Точно в този контекст филмът показва една единствена позиция – тази на либерални хора, които от своята гледна точка са праволинейни. Твърдят нещо, което би трябвало да е притеснително за всички ни, но те е факт и то работи постоянно, но защо точно сега се коментира?

Филмът започва с д-р Тулечки, преподавател в НБУ, университет многократно критикуван за либералните му идеи. Не искам да кажа нищо лошо за университета, но в контекста за изложеното от мен бе нужно да го уточня.

Потърсих в мрежата информация за д-р Тулечки. Статията за г-н Тулечки, която първо излезе е от сайт тип СБ, явно част от мрежа оптимизирани сайтове на медия, като бяха налични всички условия за целта – escape characters за кавичките (и не само) и счупени хипервръзки. Темата беше дезинформация в популярен сайт за дезинформация. Накратко -използват същите методи за разпространение на (дез)информация.

Въпреки изказаните методи за манипулация на обществено мнение, които технически са проверени, БНТ подреди пъзела с цел насочване на вниманието срещу Русия. Първо с интервюто на проф. Галеоти, който пръв говори за дезинформация идваща от конкретна страна. Той включва в допълнението си „или която и да е друга“, но споменаването на страната срещу която е изложението остава в съзнанието на зрителя. Цитирам: „И това очевидно е проблем, защото се създават условия за разпространение на руската или на която и да е друга дезинформация.“ Явно целта е да се отклони вниманието на обществото от реално значимите теми и да се обвини за това Русия. Интересен подход в условията на цензура – макар и вече три години да изминаха от забраната на руски медии, в момента наблюдавам по-труден достъп на сайтовете с руска тематика. Вероятно заради чисто технически средства – множество проверки и маршрутизации преди да достигнете сайта, а вероятно доставчиците на Интернет броят случаите и ви профилират като потенциален шпионин/агент. Това съмнение се потвърди, че целта е да се говори открито за руска пропаганда с интервюто на Мая Димитрова в Дарик радио.

Никой не говори за западната манипулация

Факт е – не отдавна показахме видео за цензурата във Фейсбук, където основен програмист, заснет от скрита камера, обясни как се покриват критиките към К. Харис, за да се изгради обществено мнение предхождащо това на опонента и.

БНТ не отрази стъкмистиката за занижената инфлация със стойности под тези на развитите страни. Статистика, която ако беше вярна, щеше да е добре да предложим на ЕС да вземат не само Валутен борд, а даже и да приемат лева за нова Интернационална валута.

Сайтовете-близнаци, за които говорехме и бе предмет на документалния филм услужливо пропуснаха да бъдат упоменати, а те се ползват очевидно и от САЩ и от докторите в НБУ .

Материалът ЗАГУБИ ЛИ БНТ ПАЗАРА НА ПРОПАГАНДАТА? е публикуван за пръв път на Посока .

„Прибирайте си марионетките!“, „Не искаме война!“, „Долу ръцете от Балканите!“, „Сами ще се разберем с историята си!“.

Това бяха част от лозунгите на протест пред американското посолство в София.

Протестиращите се обявиха срещу намесата на САЩ във вътрешните работи на страната ни и ги обвиниха, че чрез своите марионетки в правителството те въвличат България във война с Русия.

Протестиращите се обявиха и срещу поругаването на историческата ни памет.

На други плакати пишеше:

„Долу ръцете от историята ни!“, „Вземете си Тагарев да пренаписва вашата история!“.

Събралите се заявиха, че САЩ подкрепят неонацистки елементи, които искат да рушат паметниците на съветската армия в страната и попитаха на базата на какви ценности правят това.

Сред лозунгите на протеста:

„Не искаме чужди войски!“, „Не искаме война!“

„Разваляйте „сглобката“ си! Не ни трябва американско правителство!“

Протестът бе по инициатива на Българския национален съвет за мир, подкрепен от няколко организации.

ВИДЕО:

Материалът „ПРИБИРАЙТЕ СИ МАРИОНЕТКИТЕ“ (видео) е публикуван за пръв път на Посока .