АВТОР: ВАЛЕРИ ДЕЛИБАЛТОВ – Председател на СНЦ „Гражданско движение Български свят“

Искам публично да подкрепя Ангел Георгиев за това, че за втори път излиза от трибуната на Народното събрание и казва директно онова, което ние — българите от Молдова — от месеци се опитваме да кажем на управляващите в България.

Още на 29 май той постави от парламентарната трибуна въпроса за Тараклия, за отношенията на българското посолство с нашата общност и за необходимостта от проверка на действията на посланик Мая Добрева.

Сега той отново говори за същия проблем — за липсата на диалог, за разделението в общността и за това, че българската държава не може да стои безучастна, когато отношенията между Посолството и част от българите в Молдова са стигнали до открит конфликт.

Поводът този път е още по-болезнен. На 19 септември в Тараклия се проведе юбилейното 25-о издание на Etno Fest Taraclia — празник, събрал 30 художествени колектива, 58 народни майстори и гости от България, Румъния и Украйна.
Искам обаче всеки да погледне не само Ангел Георгиев, а и залата зад него.

Погледнете как част от народните представители разговарят помежду си, усмихват се и се занимават със своите въпроси, докато от трибуната се говори за бъдещето на една историческа българска общност.

Не можем да знаем какво мисли всеки човек в залата само по един кадър. Но общото усещане е тежко: говори се за българи, за Тараклия, за запазването на една общност, а темата сякаш минава покрай част от присъстващите.
За нас това не е абстрактна външнополитическа тема.

Това са нашите семейства. Нашите училища. Нашият език.
Нашето право да останем организирана българска общност в Молдова.

И точно затова боли, когато от години изпращаме писма, сигнали, предложения и молби към България, а твърде често получаваме мълчание, формални отговори или просто липса на внимание.

И ИМА ОЩЕ ЕДИН ВЪПРОС, КОЙТО БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ДЪЛЖИ ДА ИЗЯСНИ.
На 29 май от парламентарната трибуна беше заявено, че според информацията, с която разполага „Възраждане“, посланик Мая Добрева е предлагала Пламен Миланов за почетен консул на Република България в Молдова, като според същото изявление предложението не е получило подкрепа и е било отхвърлено на високо държавно ниво.

А сега, по информация, която получаваме от представители на българската общност в Молдова, през септември отново е внесено предложение за Пламен Миланов.

Тази информация трябва да бъде официално потвърдена или опровергана от Министерството на външните работи.

Но ако е вярна, възниква напълно естественият въпрос:
Защо отново Пламен Миланов? Къде е широката обществена подкрепа за него сред българската общност в Молдова?
Кои организации са били консултирани? Какви становища са били събрани? По какви критерии е оценено дали кандидатът се ползва с необходимото добро име, доверие и обществен авторитет?

Една ръководна позиция в една организация не означава автоматично представителност за цялата българска общност.
Почетният консул не трябва да бъде възприеман като човек на една дипломатическа мисия, една организация или един бизнес кръг. Той трябва да бъде фигура, която се ползва с уважение и доверие далеч отвъд собствения си кръг от партньори.

Именно затова МВнР трябва да отговори публично:
Има ли ново предложение за Пламен Миланов през септември? Кога е внесено? От кого? На какво основание? Колко пъти досега е разглеждана кандидатурата му? Кои представители на българската общност са били консултирани и как е оценено общественото доверие към него?

Защото не може от една страна българите в Молдова да казват, че не са чути, а от друга — вместо да бъдат питани, някой да решава вместо тях кого трябва да приемат за свой обществен авторитет.

Затова благодаря на Ангел Георгиев, че за втори път изговаря тези въпроси от мястото, от което трябва да бъдат чути.
Не защото става дума за една или друга партия. А защото някой най-после трябва да накара българската държава да чуе българите от Молдова.

Ние не искаме привилегии. Не искаме някой да решава вместо нас. Искаме България да ни чуе.

А най-тежкото не е, когато някой не е съгласен с теб.
Най-тежкото е, когато говориш за съдбата на българите, а отсреща изглежда така, сякаш темата изобщо не ги засяга.

Българите в Молдова не са декор за празнични речи и дипломатически снимки. Те са част от българския свят и заслужават държавата им да се отнася към техните проблеми като към въпрос от национално значение, а не като към досадна точка от дневния ред.

Материалът БЪЛГАРИТЕ В МОЛДОВА ИСКАТ ДА БЪДАТ ЧУТИ е публикуван за пръв път на Посока .