Слушах ред коментари за проекта на Радев. Най-така, наукообразен, ми се видя коментарът на Андрей Райчев пред Цв. Ризова в БТВ. Социологът изхожда от тенденцията за „еманципация“ на източноевропейските страни спрямо асоциалните практики на ЕС – джендърство, зелена сделка, миграция и т. н. – символизирана от Орбан в Унгария. В този смисъл за Радев медиите (неговите медии) заговориха за българския Орбан… В България има, казва Райчев, значима социална база, която иска тази еманципация и тя ще подкрепи Радев на изборите.
Райчев не случайно пропуска един съществен български проблем, на който самият Радев се сили да акцентира – борбата с корупцията. Като по умен социоллгът явно се сеща, че да говориш за борба с коорупцията, когато си замесен в скандала с Боташ, не е удачно някак си. По-добре си мълчи, бе… Пропуска Райчев най-вече основния въпрос за всеки избирател – има ли Радев качествата да изрази очакванията, които му се възлагат? Да се спрем на него. Ами Радев изначално няма тези качества и многократно го е доказал. Радев, на първо място, не е борец срещу корупцията, а част от нея, за което свидетелства въпросният договор с Боташ, който ни ощетява с 1 мил. евро дневно. Вън от Боташ е специфичнатадейност на неговите съветници, получила кодовото название „Пътят на копринката“. Следва въпросът за върховенството на закона, който Радев безпардонно потъпка, когато назначи за служебен министър в правителството на Стефан Янев притежаващия канадско гражданство Кирил Петков. Отделно че „Само Киро!“ не просто се оказа абсолютно безотговорен, вятърничав и празноглав, ами това е видно от километър, ерго още по-безотговорен е бил Радев, когато го е назначил. Случаят със „Само Киро!“ и Асен Василев, лансирани от българския президент, обаче ни навежда на мисълта, че Радев не просто е безотговорен политик, но и участник в сложна задкулисна сцена за формиране на антибългарска партия, наречена „Продължаваме промяната“. Защото без участие в служебното му правителство, Кирчо и Кокорчо никога нямаше да получат нужната медийна популярност за да създават партия. После Радев се скарва театрално с тях, за да заличи следите. Ама следите остават, както може да ни упъти споменът, че генералът е завършил школа за „глобални лидери“ в САЩ, а точно там ги учат на тези хитринки.

Сега за еманципацията от катастрофалните инициативи на ЕС, което много е впечатлило Райчев. Най-опасна сред тях беше кампанията „мерки срещу Ковид“ , предприета от Ст. Янев, първият му служебен премиер. А най-опасна от мерките бе изискването за т.н. „зелен сертификат“ – задължението да си направиш ваксина с непозната, а както се оказва от последните изследвания, и опасна за живота и здравето течност. Каква беше позицията на Радев? „Зеленият сертификат ще ви даде свобода“ (sic!), бе знаковото заявление на президента по повод опасната мярка. Никаква еманципация от глобализма няма да се получи чрез Радев, Райчев, никаква! Дето се казва, чудно е, че не си го разбрал.
Сега да прибавим към зеления сертификат и също толкова зелената глобалистка зелена сделка. Юни 2024 г. Радев открива глобалисткия Green Transition Forum 4.0, организиран от Моника Станишева. От витиеватото му изказване нищо смислено не може да се разбере, най- малкото, че е за еманципация от ЕС.

Но да успокоя и другата страна, няма да има еманципация и по отношение на Русия. Да си спомним унизителния начин, по който Радев бе „приет“ от Путин в Москва. Поканеният на официална визита български държавен глава разбрал на летището, че Путин е в Крим. И отишъл при него… Човек без лично достойнство национален интерес не защитава и еманципация не прави, но стръвно защитава личния си интерес. Така е г-н Райчев, знаете го добре.

Не демонстрира Радев и защита на лева. Прави са от „Възраждане“ да питат защо в последния момент се изтъпанчи президентът да иска референдум. Ще кажа, че ги разбират от „Възраждане“ селските тарикатлъци, те самите ги прилагат често, не можеш ги излъга. Та го изобличиха, както му се полага. Но ние трябва да го разберем нашия президент, не му е било лесно – от една страна се готви човекът да влиза в партийната надпревара, актив му трябва пред електората, а, от друга, и ЕС да не се разсърди. Бе сложно е това с политиката, усилия трябват, театрални похвати и прочие…

В заключение, Райчев вижда у Радев точно това, което Радев няма – защита на националния интерес . Е, Райчев не обича думата национален, говори за еманципация, но същността е една и съща.

П. П. Като коментирам Радев, не мога да пропусна и отношението му към скандалната съдебна разправа с Десислава Иванчева. Лично аз съм участвал в две подписки до него за нейното амнистиране, а е имало поне още две. Как реагира човекът с проект дето щял да се бори с мафията? Направи се на ударен и остави Иванчева в затвора (в услуга на мафията).
А пък да не захващам темата с кадрите на Радев, то е цяла епопея, като с калинките на Борисов, че и по-голяма. Илюстративно само да повторя за Кирчо и Конорчо. А какво ще кажете за Копринков? Ами за Янев? Ами за двамата му шефове на кабинети, Христов и Методиев, и двамата избягали при Корнелия. Не смей ми се…

Естествено, някой съмнява ли се, нито веднъж Радев не е поставил въпроса за концесията за златото и пр., и пр.

Имайте предвид това, драги сънародници, когато стане въпрос за проекта на Радев. И мислете с този орган, който бог ви е дал за мислене – главата, а не с  друга особена част на тялото си.

Материалът ПРОЕКТЪТ НА РУМЕН РАДЕВ(Размишления по случая от РУМЕН ДЕЧЕВ) е публикуван за пръв път на Посока .