Днес се навършват 118 години от рождението на един от най-големите нападатели на „Левски“ в първата половина от „синята“ история – Асен Пешев (Капуй).

Той играе за „сините“ 13 сезона – от 1925 до 1940 година, записвайки 99 мача и 86 гола. Двукратен шампион на България (1932/33 и 1936/37 година) и двукратен носител на Купата на страната (1933 и 1937 година). Голмайстор на шампионата през 1933 година с 27 гола, като 10 от тях бележи във финалната фаза на турнира. Футболист №1 на България за 1931 година. Изиграл е 62 международни срещи, в които е отбелязал 52 гола. За националния отбор има 41 мача, в 18 от които е бил капитан и вкарва 11 гола в периода 1927–1936 година. Двукратен балкански шампион – през 1932 г. в Белград и три години по-късно в София.

Той е една от перлите на българския футбол преди Втората световна война. Неизменният № 10 на „Левски“ и националния отбор от 1925 до 1935 година оформя лявата част на нападението заедно с Асен Панчев. Не напразно Панчето казва: „Винаги знаех къде е той. Между нас цареше пълна хармония, всеки чувстваше другия като неизменна част от себе си.“ И докато Панчев е преди всичко моторът на атаката, то Асен Пешев – Капуй, е главният топчия на тима. Или просто – Господин Гол.

Футболната му биография започва през 1923 година в малкия столичен клуб „Владислав“ от квартал „Перловец“. Още през следващата година вече е в юношеския отбор на „Левски“. А оттам до първия състав има само една крачка. Три години по-късно прави и своя дебют в националния тим на България.

Капуй е отличен техник с чувство за комбинативност, вроден инстинкт за пласиране, физическа мощ и поразяващ шут с левия крак. Особено ефектни са ударите му от въздуха, заради което публиката казва, че е „царят на волетата“.

Комплексните качества на Пешев му помагат през 1931 година да бъде определен за футболист № 1 на България в анкетата на най-популярното издание по онова време – вестник „Спорт“. Това е първият подобен приз, учредяван у нас. Върхът в кариерата му е сезон 1932/33 година, когато „Левски“ печели първата си титла на държавен първенец. В шампионския марш Пешев участва в 13 от общо 17 мача. Четирите пропуснати срещи се дължат на фрактура, получена на турнира за Балканската купа в Букурещ. И все пак той отбелязва 27 гола в 13 срещи, което прави средно по 2,07 гола на мач – постижение, недостигнато досега!

Забележително е, че той постига 4 хеттрика: срещу „Спортклуб“ (София) – 7:2, срещу „Борислав“ (София) – 8:2, срещу „Раковски“ (София) – 8:1 и срещу „Ботев“ (Ямбол) – 4:2. В мача с „Борислав“ (Кюстендил) – 9:1, той отбелязва цели 5 гола.

Но големият футболист си личи в решаващите мачове. В онези години дербитата са били между „Левски“ и „Славия“. Всеки мач между „сините“ и „белите“ е истински празник за спортна София. В тези двубои Капуй е ненадминат. Срещу „Славия“ той изиграва 23 мача и отбелязва 23 гола.

През 1935 година е студент в Бърно, където в местната политехника изучава земемерно инженерство. Качествата му не остават незабелязани от първодивизионния „Жиденице“ (Бърно), който го наема като професионалист. В продължение на две години Капуй играе футбол за да се издържа и да учи за инженер. През 1937 година преминава в другия клуб на Бърно – „Моравска Славия“, който обаче е с непрофесионален статут. Съгласно тогавашните правила Пешев периодично се връща в България и облича синята фланелка в някои от по-важните мачове на отбора.

След дипломирането си отново играе за „Левски“ през сезона 1939/40 година. След 9 септември 1944 година Капуй е изключен от физкултурното движение у нас, защото е бил  професионален футболист в Чехословакия! До края на дните си е проектант – отначало в Министерството на земеделието, а по-късно в „Геопланпроект“.

Отива си от този свят на 28 юни 1967 година.

ПФК „Левски“ се прекланя пред светлата памет на Асен Пешев – Капуй.

Материалът 118 години от рождението на Асен Пешев (Капуй) е публикуван за пръв път на ПФК Левски София .