Днес календарът отмерва 151 години от деня, в който губим един от най-чистите, смелите, прозорливите и отдадени синове на нашата родина.

Героят с човешки лик, обагрил битието си със себеотрицание и саможертва, чийто идеи достигат границите на една бъдеща по-съвършена епоха.

Човекът, чийто лъвски скок продължава вече близо две столетия, за да ни води към онези светли идеали, които трябва да изграждат основите на нашето мислене и възприятие за света.

Човек – необикновен по своята същност и характер. Буден и непримирим дух. Боец и радетел за свобода и равенство.

Васил Левски продължава да е нашата мярка за човечност. Нашето време и безвремие. Нашият импулс за борба.

Ръководството на клуба, футболистите, неговите служители и привърженици се покланят пред духа на Апостола на Свободата.

Дякона поема по пътя към безсмъртието на 18 февруари (6 февруари по стар стил) през 1873 година.

Материалът 151 години безсмъртие е публикуван за пръв път на ПФК Левски София .