Виждам, че някакви НПО активисти се развълнуваха от закон. Изглежда има някаква неразбрана цивилизация от тяхна страна. Когато родител предостави детето си в учебно заведение (УЗ), то той има доверие в Директор на УЗ и учителите пак там. В случая с държавните училища, изискванията за директор и преподаватели са с ясни критерии за образователен ценз + още специализации. Когато НПО иска досег до децата, то то не носи отговорност, ако тя не е потърсена от директор и учители т.е. пропуска се целия атестационен процес и родителите с право ще негодуват. Когато някой с психично разстройство иска да бръщолеви някакви неща на децата, то това създание има право на лечение, но няма място сред децата. Опасен е за тях. Ако някой иска да се прави на интересен с костюми и твърди, че е нормален, без разстройство на психика или друго, а е избрал път на клоун - има право да кандидатства в съответните институции като театър или цирк например. Ако премине техните изисквания то той ще бъде и назначен на съответната работа-роля. Ако НПО иска безпроблемен достъп до деца, без да бъде потърсена отговорност ще създаде прецедент. Този прецедент може да доведе и до самоправство от страна на родител - защитник на детето си, като вторично действие би потърсил съдействие от закона, ако изобщо го потърси. Затова НПО-тата, които възроптаха от закона за ограничение на достъпа до учебните заведения могат само да бъдат благодарни, че закона запази и тяхната неприкосновеност.

Гледам и критиките: закона бил хомофобски, ксенофобски и расистки. Расистки?! Тези хора не са различна раса, това е крайно неуместно. Хомофобия - страх от себеподобни, това няма как да е вярно - в училището се срещаме със себеподобни и децата са сред такива. Възпитават се на уважение към себеподобните. Вече за Ксенофобията има малко различно тълкуване. Според БАН е страх+омраза към чужденците. Е тук обаче не става въпрос дали са чужденци или наши - те говорят нашият роден език. Тук философско значение би имало почва, ако родителите атакуваха с действията си и въпреки закона тези НПО-та. Т.е. ако се беше стигнало до насилие и физическа саморазправа. А закона ги защити отново, като ги отдалечи от зоната на конфликт. Нека пак да подчертая - родителя има доверие в УЗ и води детето си там, там ако дойдат неканени и нежелани гости е същото като да нахлуят в собствения ни дом. Радвайте се на закона, защото той спаси НПО-тата (и активистите им), които ревнаха срещу него!

Идва и ред на най-голямото объркване - политическата ориентация. Петицията, която е за вето на закона е организирана от сайт, рекламиращ се като ляв. Левите убеждения присъстват в статиите, в рекламите и спонсорите. Тук обаче поддръжниците не са сред рекламираните леви, а сред тези, които се рекламират като крайно десни. Закона не е подкрепен от ПП-ДБ и ДПС, както и малка част от ГЕРБ. Левите подкрепиха нормалността в процесите на образованието до един. Съответно същите леви не подкрепиха подписката за вето.