АВТОР: РУМЕН ДЕЧЕВ

Нови проекти и сглобки застрашават България

Кризата в сглобката и миражът на приближаващите се избори изострят политическите апетити и допринасят за преформатиране на политическата сцена. ГЕРБ с мадам Габриел, например, решително се разграничиха от своите партньори …

Проекти разни

Вън от мимикрията на управляващите, способна да ни разсмее или разплаче в зависимост от случая, се появяват заявки за нови политически формации, за уж-алтернатива. Те заслужават повече внимание.

Отдавна се коментира нов проект на президента Радев, около който спрягат близките му Весела Лечева, евродепутата Иво Христов и друг, отлъчен от БСП евродепутат, Петър Витанов. Финансирането щяло да дойде по “пътя на Копринката” и на “червени олигарси”, пишат жълтите медии. У нас често те са най-информираните. В крайна сметка обаче освен запазването на името “Трети март” от В. Лечева, нищо конкретно не се е чуло. А дори и да се чуе, от “червените олигарси” – Гергов, Добрев, Лечева и пр., застанали зад новия проект, българският народ  добро не може да очаква. А Радев в очите на сериозните хора отдавна предизвиква въпросителни.

Говори се и за проекта “Ваня Григорова”, подкрепен или не от “Отворено общество”. Самата тя нищо определено не казва, освен “никой не ме е поканил”. Но се чува, че вече отказала както на Радев, така и на Васил Божков. Очевидно по-актуална и важна е алтернативата й в Столична община, където нещата вървят към нови кметски избори. Ако се стигне до нови избори, ще се наложи да си зададем и въпроса: това живият живот ли беше или мощен сценарий? Каквото и да е, но Ваня Григорова със сигурност най-напред ще чака решаване на въпроса за кметското място и чак тогава може да помисли за свой проект, вместо да катастрофира с тези на Радев или Божков.

А проектите продължават да никнат. Хората на Васил Божков обявиха за регистрирано “Национално движение “Център”.  Хем ляво, хем дясно, хем национално! Бре! По-рано Божков се пробва с “Българско лято”, но под ударите на закона “Магнитски” “лятото” отиде, та се не видя. Както се чува, сега “бизнесменът” работи мащабно и не се назлъндисва да похарчи някой лев. Така поне пишат жълтите медии, а те, споменах го, знаят повече от нас. По непотвърдена информация първоначално Божков разчитал на две женици, свързани преди с партията на Слави – Ива Митева, наричана “булонка на сценарист”, и Виктория Василева, бивша седесарка, представящата се за изтъкнат организационен експерт. Но очевидно хазартният бос е бил предупреден за ниския им социален и интелектуален рейтинг и дамите оттекоха, поне от първа линия. Завъртя се за кратко името на Радостин Василев, докато накрая за лидер бе утвърден някой си д-р Дарин Дросев, философ (факт по определение недобър), известен повече на роднините си, отколкото на публиката. Философът натрупал политически опит около “Продължаваме промяната” (Направо да се застреляш). Макар да разчита на корпоративен вот от хотелиери и  наемни работници – свои и на сват му Софиянски, проектът на Божков едва ли ще излъже много хора, за разлика от евентуален проект на президента, за който стана дума.

Радостин Василев. бившият юристконсулт на ЦСКА, е друг, който може да излъже повече. Говори добре, не пропуска да изобличи “измамниците” от парламента, даже се е подстригал късо, за да избегне прозвището “Руди Гела”, навяващо лоши асоциации. Нестихващата му кампания се води с забележителна активност в електронните медии, вкл. “Тик-ток” и сигурно струва чували с пари. В резултат на кметските избори в София набра гласове колкото за общински съветник, което е постижение. Все пак трудно ще излезе от графата “хора с прякор” и едва ли ще се забравят пътешествията му из ПП “Има такъв народ” и ПП “Продължаваме промяната”, колкото и да се тюхка, че тия го били измамили. То май той ги измами, ще кажат мнозина, и със сигурност ще попитат, откъде толкова пари за кампанията. И като как в такава ситуация е независим?

В крайна сметка се озоваваме “лице в лице” с истинското предизвикателство, обект на нашия анализ.

Лъжепатриот и специалист по не-сигурност в здрава сглобка

Един петък по ТВ “България 24” Ивелин Михайлов, познат с нестихващите скандали около т.н. “Исторически парк” край Варна, обяви създаването на новия си проект, който няма да е политически, но ще се занимава с политика и всичко… За Ивелин Михайлов е писано много. Той буди сериозни съмнения с дейността си. Вестник “Капитал” и сайтът “Афера,бг” твърдят, че десетки и стотици инвеститори в т.н. “Историческия парк” очакват да върнат парите си. “Капитал” разкрива случая на някаква дама, която успяла да си възстанови сумите, но чак когато започнала съдебно производство. Ами останалите? Комисията за финансов надзор се е занимавала със случая и го е отнесла в прокуратурата. Засега реакция няма, но знаем, че у нас прокуратурата е особена институция, свързана с приказки за “Осемте джуджета”. Да, голяма мърсотия тече в България. И както се е случвало и по-рано, този, който твърди, че ще  оправя кочината, сам е разследван! Но върхът на сладоледа е пост на Михайлов в социалните мрежи, публикуван от Веселина Томова в “Афера.бг”. В него ни повече, ни по-малко се казва: “Трябва да се обяви Варненска народна република и да проведем референдум за присъединяване към руската федерация (така е написано с малка буква) и в замяна да получим ракети искандер (пак с малка буква) с 300 килотона ядрени бойни глави (съгласуване по число липсва)… и никой няма да смее да ни пипне а (пропусната запетая) пък, ако софийските педали не слушкат ще (пак пропусната запетая, този въобще с грамотността е доста зле, не само с морала) им направим една ядрена гъбка”… и т.н. (цит. по “Афера.бг” – “ НА ВНИМАНИЕТО НА ДАНС! РАЗСЛЕДВАНИЯТ ЗА ФИНАНСОВА ПИРАМИДА ИВЕЛИН МИХАЙЛОВ ЗОВЕ ЗА „ВАРНЕНСКА НАРОДНА РЕПУБЛИКА“… ”) И така патриотът се оказа не просто лъжепатриот, ами направо предател, и Веселина Томова е информирала ДАНС… Та, да повторя, Ивелин Михайлов е инициаторът на новия проект, който “не е политически, но ще се занимава с политика”, според скараните с логиката обяснения в 70 минутното ТВ шоу.

Втората фигура в проекта на Ивелин Михайлов е о.з. полк. Николай Марков, чието безкрайно многословие е на път да ни удави в безсмислието си. Всъщност Марков май е полковник толкова, колкото съм и аз. Твърде отдавна са го уволнили от НСС, за да е стигнал повече от капитан или майор, твърдят запознати. Ако е така, то на този човек трудно може да се вярва и дума. На това отгоре Марков, полковник или капитан, има сериозни пропуски в образованието си. Наскоро пред Николай Колев “експертът” подчерта заслугите на Левски през Средновековието… Марков, уж специалист по национална сигурност, се е обединил с Ивелин Михайлов, който иска да отцепва Варна и да я предостави на друга държава. Та той си е направо експерт по “не-сигурност” и съучастник на предател. Успоредно с празнословието си Марков в безкрайния низ от предавания, които така и не мога да си обясня кой и защо гледа, все пак е успял някак между другото да заяви определени политически позиции. Например в свои интервюта полковникът категорично се разграничава от национализма! За него национализмът е виновник за всички световни войни и катастрофи. Че това е програмното кредо на НБУ, където “експертът” се подвизава като преподавател, няма съмнение. Въпросът е защо Марков се опитва да пробутва рецептите на Сорос като панацея на българския народ? Дали просто от невежество или пък усърдно превива гръбнак, за да запази службицата си в НБУ, или … (Защо не, с какво е по-лош от останалите?) се е издигнал по стълбицата до функцията на глобалистки пропагандатор? Да сте чули Марков да каже добра дума за Тръмп или лоша за Байдън? Не-е… Да приемем, че е просто невеж. Ако беше чел малко повече, щеше да знае, че не само Ленин счита финансовата олигархия отговорна за световните войни, но и Хенри Форд. “Арестувайте 50-те най-богати хора от Уолстрийт, бе казал геният на промишления капитализъм, и войните ще спрат.” Обвинил веднъж национализма за злините на човечеството, Марков върви напред и вижда светлото бъдеще в глобализма. В същия дух обвинява правителството за недостатъчни мерки срещу ковида. Представяте ли си, ген. Мутафчийски, доц. Кунчев, и министър Костадин Ангелов били взели недостатъчно мерки. А бе, всички ангажирани граждански активисти, вкл. легендата д-р Мангъров и други честни медици, бяха убедени, че предприетите по директива на СЗО мерки са форма на държавен тероризъм, унищожаване на дребното и средно предприемачество и поминъка на хората, първи стъпки към въвеждане на ужасяващ глобалистки тоталитаризъм, а нашият Марков, дето ще спасява България, критикува правителството, че не действало достатъчно енергично… Не е трудно  отново да видим допирателна с възгледите на Сорос и позицията на НБУ. Това, което остава от многословието на Марков е, че ще се бори с корупцията – декларация, която не го отличава от Бойко Борисов, например, който също непрекъснато повтаря, че се бори с корупцията. Не го отличанва и от ПП-ДБ, които, ако ги слуша човек, друго и не правят, а само се борят с корупцията. С корупцията се бори и Руди Гела… Тази “борба” очевидно се е превърнала в куха фраза за измама на избирателите,

Това е идеологическият бекграунд на Марков. Вижда се, че неговата теза срещу национализма е в пряко противоречие със заявения национализъм на Ивелин Михайлов с неговите “велики прабългари”, бутафорни крепости и пр., а в тезите си за засилени ковид-мерки полковникът влиза в остро противоречие с позицията на Йордан Камджалов, който решително се обявяваше срещу тях, с което бе спечелил определени симпатии в широката публика. Аджеба, коя е единната платформа с която тримата тръгват? Няма единство на възгледите, просто сглобка .

В посоченото предаване Марков говори и за мечтата да възстановим нашата  България и че те тримата смятали да предложат начин това да се случи (Разгеле, откога чакаме някой да го направи!). И сега слушайте внимателно дългоочаканата формула: “Смятаме, че в наше лице, този който припознае онова, което е необходимо и достатъчно , е решението на всичко!” Ще рече, трима претенденти за абсолютната власт. Бре, Марков, ти изтрепа шараните в Перловската река, бе!

И в цялото 70 минутно предаване, обявяващо новите спасители, освен претенцията за абсолютна власт няма никаква програма, нито една поставена икономическа, политическа или социална цел! Само дето искат да ги припознаят за “решението на всичко”. Жалка картинка. Не е ясна само ролята на безспорно талантливия диригент Камджалов в този проект. Не усеща ли измамата? Или сам е част от нея? Интересна щриха в неговия портрет е увлечението към то ли протестантство, то ли дъновизъм, което е едно и също. Във всеки случай диригентът не и православен, защото на посетена масово от протестанти сбирка заявил: “Нямаме нужда от църквата като посредник с Бога!”… Изводите сами се налагат, особено когато тези дни пред очите ни “вселенски” патриарси и вътрешни митрополити с “Ролекси” се опитват да подкопаят основите на народната ни църква. В добавка диригентът пише в социалните мрежи, че харесва много … Мария Гариел. За нея “Свободно слово” пък ни разказва, че от малка е свързана със “Свидетелите на Йехова”, проюдейска секта, която счита Йехова за Бог, а Исус за негов син, пребивавал на земята като човек, след това се въздигнал на небето като Архангел Михаил. Ще рече, според “Свидетелите на Йехова” и тяхната последователка Мария Габриел, Исус не е Бог. И може би Камджалов затова я харесва…

Общ Национален фронт за борба с глобализма

Появата на подобни политически проекти, когато оцеляването на нацията е свързано с борбата с глобализма, е сериозна опасност за националната ни сигурност. Шансът ни за спасение е в изграждането на общ Национален фронт, като този, който Марин Льо Пен води към победа във Франция. В неговата основа не може да стоят празнодумствата на Марков, а приета от всички ясна програма за действие. В нея непременно трябва да се иска неутралитет на България в разрастващите се конфликти, разграчаване от катастрофалната политика на Европейския съюз, ефективно противодействие срещу миграцията, ревизия на сделките с държавна собственост по време на прехода, вкл. концесиите, защита на традиционните национални ценности и БПЦ. Не вярвайте на хора, които просто казват, че ще ви оправят за 2 или 5 години.

Румен Дечев, политолог

Материалът НОВИ СГЛОБКИ е публикуван за пръв път на Посока .

В новия формат на Posoka.org предлагаме 5 минутно изложение в едри щрихи на основни събития от вътрешната и международна политика. Анализира Румен Дечев. Този коментар е за новоучреденото движение в БСП – „Бузлуджа“

ВИДЕО:

Материалът 5 МИНУТИ ЗА УЧРЕДЕНОТО В БСП ДВИЖЕНИЕ „БУЗЛУДЖА е публикуван за пръв път на Посока .

АВТОР: МИЛЕНА ВЪРБАНОВА

Как ли? С едно, натоварено с особена символика, число.

Чудовищният атентат, който уби 60 невинни руснаци и рани над 145 ( според непълната статистика ), е извършен на 22.03.2024 г. Да съберем цифрите от датата, месеца и годината: 2 + 2 = 4 ( дата ); 2 + 0 + 2 + 4 = 8 ( година ) ; 4 ( дата ) + 3 ( месец ) + 8 ( година ) = 15. Свеждаме получения сбор до едноцифрено число: 1 + 5 = 6. Фаталната шестица.

Повечето от атентатите и убийствата на видни личности в света и особено в Русия, са осъществени на дати, сумата от чиито цифри, е равна на шест. Например: Сараевският атентат, който става повод за избухване на Първата световна война, е извършен на 15 юни ( стар стил ) 1914 г. Правим простата сметка: 1+ 5 = 6;  юни е шестият месец, следователно имаме още едно 6; 1 + 9 + 1 + 4 = 6; Общият сбор от цифрите на датата, месеца и годината е 6, но на всеки поотделно също е 6, което прави три шестици – 666.

Убийството на руското царско семейство е извършено в нощта на 16 срещу 17 юли 1918. Ако вземем за отправна датата 16.07.1918, ще получим следния сбор: 1 + 6 + 7 + 1 + 9 + 1 + 8 = 6.

На дати, свързани с шестицата, са извършени и завоевателните нахлувания в Русия. Наполеоновата Велика армия пресича река Неман на 24.06.1812 г., тоест сборът от цифрите на датата и числото на месеца е 6, като и взети поотделно сумата от цифрите на датата 2+4 и числото на месеца, показват 6. Същият сбор виждаме и в датата, на която хитлеристка Германия подло напада Съветския съюз – 22.06.1941 г. В случая числото на месеца и сборът от цифрите на годината, е 6.

А и числото 22 съвсем не е безобидно.

Подписът на автора е очевиден.

Ама „Ислямска държава“ била поела отговорността за терористичния акт в Москва? Това е същият блъф, според който „Ислямски джихад“ пое отговорността за бомбите, хвърлени край гроба на генерал Солеймани в Иран. Това „поемане на отговорността“ от прокситата, издава кой създаде тия терористични организации, виновни за клането на стотици хиляди хора – кой им налага заповеди и кой ги върти на пръста си.

Материалът ТЕЗИ, КОИТО ПОРЪЧАХА ТЕРАКТА В МОСКВА, СА СЕ ПОДПИСАЛИ ПОД НЕГО е публикуван за пръв път на Посока .

АВТОР: КОНСТАНТИН В. КИСИМОВ

Да напомним на Галя от посолството едни неприятни работи:

1. „Ротационният кабинет“ по начало беше противоконституционен. „Ротационният принцип“ заобиколи българската конституция и беше рекламиран в медиите за някакво политическо изобретение, само благодарение на усилията на тази секретарка Галя (добре, де – условната „Галя от посолството“, както е прието сега да се казва) и нейния авторитет, признат от нашите безобразници на власт и поставен от тях над авторитета на конституцията.
   А, пък, юридически: Не можеш с един мандат да правиш два състава на кабинет и по-конкретно – не може да има двама министър-председателя с един мандат. Противоконституционността се задейства в момента, в който първият ротационен председател подава оставка и трябва да встъпи в длъжност вторият. Е, оказа се, че това няма как да стане по тъй действащата българска конституция и законодателство. Отделни министри могат да бъдат заменяни в рамките на мандата (по предложение на министър-председателя и с одобряване от НС), така могат да бъдат заменени дори всички министри, но това не може да се приложи към смяна на министър-председателя, който по конституцията е прекият носител на мандата. В духа на конституцията, именно министър-председателят, посочен от партия, достигнала до парламента при последните избори, е нещо като персонален отговорник за правителството, персонален носител на мандата.
   Връчването на втория мандат, необходим за ротацията на партия, която вече е получавала мандат след последните избори, е нарушение на конституцията. Изпълняването на такъв мандат, указ на президента с предложение за одобрение на проекто-кабинета от НС, гласуването и одобряването му от НС, също би трябвало да са незаконни.
   Разбирам, че Галчето разчита обсъждането на тази тема преди няколко месеца да е забравено и сега да влезем в антиконституционно правителство неусетно – леко да мине… Ама… голям позор.
2. А вчера научаваме, че преговорите между „некоалиционните“ партньори, членовете на „сглобката“, изобретателите на „ротационния принцип“, щели да бъдат възобновени. Тук имаме втора куриозна ситуация.
   Връчният от президента наскоро „втори мандат“ на същата некоалиция е даден противоконституционно. Въз основа парламентарните избори през 2023 г., това е трети мандат и той следваше да се връчи на предложения за министър-председател от партия, различна от първите два – ГЕРБ и ППДБ. Незаконно връченият мандат, обаче, е порок, който спада към предишната забележка – противоконституционността на целия „ротационен принцип“. Онзи ден мандатът, както се знае, беше върнат от ГЕРБ, персонално – от Мария Габриел, на президента изпълнен – с написан състав на кабинет.
   А сега научаваме, че преговорите щели да продължават… Т.е. тръгва се към нов порок от правна гледна точка. Именно: освен, че ППДБ трябва да поднесат официално извинения на Мария Габриел за издумани обиди, то за какво друго биха могли да преговарят? Ако си представят, че преговори могат да се водят върху вече връчената папка със състава на кабинета, то това би означавало навлизане във втора и вече – безумна – противоконституционност и незаконност.

Галче, откажи се, батенце. Много става, не е удобно. Някой ще вземе да каже: тази Галя и това проклето посолство изнасилват вече безобразно българската конституция.

Извадки от Конституция на Република България:

Чл. 99. (1) Президентът след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство.
(2) Когато в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател.
(3) Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет, президентът в срока по предходната алинея възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател.
(4) Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател.
(5) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 106 от 2023 г.) Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът, след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател, назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок. За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.
(6) Редът за съставяне на правителство по предходните алинеи се прилага и в случаите на чл. 111, ал. 1.
(7) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г.) Основна задача на служебното правителство е да организира честни и свободни избори. Ограничения в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени в закон.

Чл. 111. (1) Правомощията на Министерския съвет се прекратяват:

1. с гласуване на недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя;
2. с приемане на оставката на Министерския съвет или на министър-председателя;
3. при смърт на министър-председателя.
   (2) Министерският съвет подава оставка пред новоизбраното Народно събрание.(3) В случаите по предходните алинеи Министерският съвет изпълнява функциите си до избирането на нов Министерски съвет.

Материалът ДО „ГАЛЯ ОТ ПОСОЛСТВОТО“ е публикуван за пръв път на Посока .

Разговор с политолога Румен Дечев, председател на Народно социално движение за ролята на църквата и защо тя е непрекъснато атакувана от Дълбоката държава. Защо Френската и Октомврийската революции се опитаха да унищожат християнството? Как устройството на католическата църква благоприятства попадането й под зависимост от Дълбоката държава? Каква е ролята на т.н. Вселенски патриарх Вартоломей и защо българските граждани трябва да подкрепят протестите на свещеници и миряни в Сливенската епархия.

ВИДЕО:

Материалът ЦЪРКВАТА И БОРБАТА СРЕЩУ НЕЯ е публикуван за пръв път на Посока .

АВТОР: КОНСТАНТИН В. КИСИМОВ

Започва атака за подчиняване на Българската православна църква от либерал-глобалистката групировка. Изключително важно е да отблъснем тази атака и да запазим идентичността и независимостта си.
Днес в София ще пристигне един опасен еретик, икуменист, предизвикал разкол в православния свят, лично отговорен за кръвта на много православни духовници и миряни от Украйна, гоненията срещу които той благослови. Идва, за да предизвика нови разколи – първо – вътрешен разкол в Българската църква, а ако неговите лобисти все пак успеят да овладеят БПЦ – и задълбочаване разкола в целия православен свят.
Става въпрос, разбира се, за Фенерския (Константинополски) патриарх Вартоломей.
Неговите решения за Критския икуменически събор, за признаването на разколническата ПЦУ – бяха канонически абсурдни, неканонични, предизвикаха конфликти и нарушиха трудно поддържаното православно единство. Тези действия на Вартоломей, от своя страна – не бяха признати от почти никоя друга поместна православна църква. Например: дори Полската, Грузинската и Албанската православни църкви (които, геополитически, би трябвало да са на същата страна като Вартоломей), се свенят и отказват да признаят разколническата „Православна църква на Украйна“ и, с това – да се отрекат от своите православни братя от забранената вече там Украинска православна църква. (До вчера всички поместни църкви бяха „братя в Христа“ с едните, после Вартоломей едностранно обяви, че е брат с други, първите вече не са му братя, а врагове, и подстрекава и другите Църкви да одобрим гоненията срещу първите, които сме признали за свои братя?!…).
Българските висши духовници са в деликатно положение и трудно могат да прогонят натрапилия се Вартоломей, защото официално той не е обявен за еретик, БПЦ е в евхаристийно общение с Константинополската църква и, ако предизвикат такъв скандал, биха поели отговорността за невъзстановимото единство в православното семейство от името на БПЦ.
Тази църковна дипломатичност, обаче, не обвързва миряните, нито дори повечето духовници, с изключение на официалните домакини на неприятния гост. Има спонтанна инициатива да посрещнем Вартоломей подобаващо – с думите „Недостоен!“ и да му покажем доколко разколниците, еретиците и фанариотите са добре дошли в България, още повече – да водят служението в българския катедрален храм; да изпращат (и посрещат) българските патриарси.

16 март 2024 г., събота – 9:00 ч. пред храм-паметника „Св. Александър Невски“.

Материалът ВАРТОЛОМЕЙ – НЕДОСТОЕН ! е публикуван за пръв път на Посока .

Едно мобилно приложение ще замени всички документи за европейците

На 29 февруари Европейският парламент гласува за одобрение на регламента eIDAS 2.0. В съответствие с този нов регламент ще бъде въведен портфейлът EUDI, иновативен комплекс, предназначен да улесни европейците да се идентифицират в ЕС.

Цифровият портфейл на ЕС е предназначен за удостоверяване и достъп до публични и частни услуги онлайн и офлайн, както и за съхранение, обмен на документи и електронни подписи.

Системата ще предостави контролен панел за поверителност, който ще позволи на потребителите да имат пълен контрол върху своите данни. Новата система за цифрова идентичност също ще предостави на гражданите на ЕС трансграничен цифров достъп до ключови държавни услуги.

Това на пръв поглед полезно нововъведение, крие огромни рискове за налагане на тотален контрол върху гражданите на Европейския съюз. Например, при отказ на ваксинация ви блокират цифровия портфейл.
Защо мълчат българските евродепутати за тази заплаха срещу човешките ни права?
Защо не кажат как са гласували?

Линк към сайта на Европейския парламент:

https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/TA-9-2024-0117_BG.html

Материалът ЕС СЕ ПРЕВРЪЩА В ЦИФРОВ КОНЦЛАГЕР е публикуван за пръв път на Посока .

Бившият президент на САЩ води в предварителните избори за президент на републиканската партия в 12 от 15 щата, съобщават световните медии. Основният му опонент сега е бившият посланик на САЩ в ООН Ники Хейли.

Средносрочните прогнози показват, че Тръмп условно печели поне 893 делегатски гласа. Хейли от друга страна си осигури подкрепата на около 66 делегати. И двете числа ще продължат да растат, докато бюлетините се преброяват.

В резултат на „Супервторник“ Тръмп няма да получи „магическото число“ от 1215 делегати, необходимо за официална номинация за президент, но с голяма степен на вероятност това ще се случи на 12 или 19 март, когато са вътрешнопартийните избори планирани в няколко други големи щата.

Върховният съд на САЩ заяви, че отделните щати нямат право да попречат на кандидата за президент Доналд Тръмп да участва в изборите. Съдиите отмениха решението на Колорадо да го отстрани от партийното гласуване. Те се опитват да направят същото в щатите Мейн и Илинойс. Съдилищата в тези региони считат за основание за отстраняването на бившия президент предполагаемото му участие в щурма на Капитолия на 6 януари 2021 г.

Материалът ТРЪМП УВЕРЕНО ПЕЧЕЛИ ПЪРВИЧНИТЕ ИЗБОРИ е публикуван за пръв път на Посока .

АВТОР: МИЛЕНА ВЪРБАНОВА

В редовете, които следват, няма да говоря за термина „ционизъм“ и за идеологията, стояща зад него. Въпросът, който поставям с този текст, е защо тъкмо понятието Цион става ядро на съвременната национална доктрина на израилтяните, формулирана в края на 19 в. от австро-унгарския евреин Теодор Херцел. Какъв е тайнственият смисъл на словото Цион, към което журналистът Херцел прибавя модерния за времето си суфикс „-изъм“, за да въплъти в един едничък термин хилядолетния номадски път и стремежите на еврейството към усядане в собствена национална държава – Израел, върху територия, която исторически не му принадлежи.

Най-простият отговор е, че намиращият се в Иерусалим ( някога извън пределите на града ) Сионски хълм, е символ на целия Ерец Израил – Земята Израилева ( взети поотделно сричките „ер“ и „ец“ са самостоятелни понятия, като „ер“ означава „земя“, а „ец“ – дърво – тоест земята, територията, с всичко в нея ). Цион е Сионският хълм – звуците „ц“ и „с“ в случая са взаимнозаменяеми и са въпрос на изговор и превод. С латиница думата се изписва във варианти Sion, Zion.

Ако посочим само името на хълма Цион ( Сион ) и символичното му значение на сърце на древната и сегашна еврейска държава, ние сме изместили и избегнали отговора. Защото веднага изниква въпросът: а какво означава името на този емблематичен хълм? Откъде произхожда това слово и какъв е собственият му смисъл?

Тъкмо тук е разковничето.

Името Сион в дълбока древност, във времената на Мойсей и еврейския поход към Обетованата земя, е носено от най-великия аморейски владетел – цар на аморейския град-държава Есевон. В Петокнижието Мойсей многократно изброява древните народи, исконни господари на Ханаан и околните земи – хананеи, амореи, хетеи, евеи, евусеи ( Иерусалим с най-древно име Евус, е бил град на евусеите ), ферезеи, гергесеи. Тези народи имат пеласгийски и дори атланто-пеласгийски произход. Общото им название е филистимляни – палестинци, тоест „бели“, затова и страната им се нарича Палестина ( Балестина ). Особено място сред тях заемат амореите, близки, както се подразбира от Петокнижието на Мойсей, до Енаковите синове – исполините, които също обитават Ханаан и земите източно от Мъртво море. Аморея, по описанието на Мойсей, се намира северно от Моав, дели ги река Арнон. Сион, господарят на Есевон, малко преди еврейското нашествие, е нанесъл катастрофално поражение на моавския цар и е установил границата на Арнон, дълбоко в земите на Моав. И тъкмо в момента, в който Сион е горд със скорошната си победа, през царството му Есевон, което понякога се асоциира с цяла Аморея, пожелава да мине един чужд, непознат народ, дошъл от неизвестни краища и воден от пророк или по-точно от свръхестествени сили, сломяващи всяка човешка съпротива.

За първи път Мойсей споменава името на Сион в Книга „Числа“, Гл. 21, стих 21. В някои преводи на Вехтия завет, той е наречен Сихон – идентично със Сион:

21. И проводи Израил пратеници при Сихона, аморейския цар (с мирно предложение), да му кажат:

22. позволи ми да мина през твоята земя; (ще вървим по пътя,) няма да се отбиваме в нивя и лозя, няма да пием вода от (твоите) кладенци, а ще вървим по царския път, докле изминем пределите ти.

23. Но Сихон не позволи на Израиля да мине през пределите му; и събра Сихон целия си народ и излезе срещу Израиля в пустинята, и стигна до Иааца и се удари с Израиля.

24. И порази го Израил с нож и завладя земята му от Арнон до Иавок, до амонитските предели, понеже амонитските предели бяха крепки.

25. И превзе Израил всички тия градове, и заживя Израил във всички аморейски градове, в Есевон и във всички нему подвластни;

26. защото Есевон беше град на аморейския цар Сихона, който бе воювал с предишния моавитски цар и бе отнел от ръцете му всичката му земя до Арнон.

27. Затова певците казват: дойдете в Есевон, нека се устрои и укрепи градът Сихонов;

28. защото огън излезе от Есевон, пламък от града Сихонов и изгори Ар-Моав и ония, които владеят Арнонските височини.

29. Горко ти, Моаве! ти загина, народе Хамосов! синовете му се разбягаха, и дъщерите му станаха робини на аморейския цар Сихона.

30. Със стрели ги поразихме; загина Есевон дори до Дивон, опустошихме ги до Нофа, която е близо до Медева.

31. И живееше Израил в Аморейската земя.

32. И прати Моисей да разгледат Иазер, и превзеха (него и) селата, нему подвластни, и прогониха аморейците, които бяха там.

33. Тогава извиха и тръгнаха към Васан. И излезе срещу тях васанският цар Ог, той сам и целият му народ, за да се удари с тях при Едреи.

Доста съмнително е дали предложението за преминаване през територията на Есевон е било „мирно“ – при положение, че Яхве е определил всички тия прадревни народи за заколение. Но в Тората се намеква, че именно Сион ( Сихон ), със своето високомерие и неотстъпчивост, докарва гибелта на своя народ – спорно твърдение, чиято цел е да оправдае завоевателя. След поражението на Есевон и убийството на Сион ( Сихон ), израилевата армия, подпомагана от Яхве, унищожава царството на великана Ог, последния от рафаимите. И в двата случая става дума за абсолютен геноцид, жива душа не е пощадена. Земите на Есевон и Васан, бивши царства съответно на аморееца Сион и исполина Ог, са раздадени на част от еврейските колена. Същата пълна етническа чистка очаква по-късно и Ханаанската територия. Есевон и Васан са разгромени още преди евреите да навлязат в Ханаан, през тези 40 години, в които Яхве им налага за наказание само да гледат, но не и да стъпят в Обетованата земя – додето не измре роденото в Египет поколение.

В последната книга от Тората – Второзаконие и в Книга на Исус Навин, описваща подробно завладяването на Ханаан, името на Сион, царството му Есевон и ужасяващата им участ многократно се споменават – като спомен за гръмката победа, която трябва да повдигне духа на израилевите бойци и като назидание за ханаанските и другите аморейски владетели, които в хода на войната, са сполетяни от същата участ.

Ще се опитам най-напред да разтълкувам значението на името Есевон – царството на Сион. Приемам, че началната гласна „Е“, както в множество древни имена, само улеснява произношението – и истинското име е Севон. Суфиксът „он“ в тракийския език, който показва удивителни паралели с древноарамейския – да не забравяме, че става дума за предеврейски имена и понятия – указва множествено число, общност – като например Византион, Сунион, Сикион и др. Арамейският език ( с каквито и басни да е обгърнат ), както и тракийският, произхождат от един огромен резервоар – пеласгийският език. Следователно названието на народа, над който владее древният цар Сион, е севи. Същото име носи империята Сева, Сава или Саба – Шаба. Това е древният пеласгийски народ сабазии, обитавал и Балканския и Италийския полуостров. В древна Италия неговата столица е Сабазия Сага – изключително интересно име, защото на персийски език „саг“ е „куче“, което дава препратки към българския етноним „вълци“ и към множество най-древни топоними в България, а също  към етнонима саки-скити, част от тракийския етнически блок. Оттам идва руският жаргонен израз „сука“. Сабазия Сага е днешната Савона. Ясно е, че названието севи може да носи само народ, изповядващ култ към Слънцето.

Пристъпвам към главната задача на това изследване – разкриване на прадревното име Сион – Сихон. Аморейският цар не е единственият, който носи име с подобно звучене. Още в Книга Битие на Тората, Гл.34,  Мойсей описва драматичен епизод, чийто герои са един знатен млад ханаанец на име Сихем, дъщерята на Иаков Дина, самият Иаков и двама от синовете му. Сихем изнасилва Дина, но се влюбва в нея и я иска за жена. Синовете на Иаков Симеон и Левий предателски убиват Сихем и баща му Емор, владетел на ханаански град, а после подло изтребват всички жители на града, които преди това са склонили да се обрежат и обезсилени лежат в постелите си. За настоящия ми текст е важно, че името Сихон не е изолирано, а има свои подобия в палестинската земя през тази епоха – следователно то характеризира някакво нерядко срещано явление и понятие.

Но какво по-точно?

За отправна точка вземам транскрипцията Сихон. Името настойчиво напомня едно от названията на лъва в санскритски език – sinha или singa ( известен е произходът на името Сингапур – Лъвски град ). Често носовката в дадена дума отпада, особено когато речникът, към който тя принадлежи, се употребява в обширна територия – но думата запазва значението си. По този начин приемам, че siha също означава „лъв“ и оттам значението на имената Сихон и Сихем е свързано с „лъв“. Лъв е прекрасно царствено име, така че е напълно допустимо един аморейски владетел и един ханаански княз да се наричат по този начин. Косвено тази идея се потвърждава от популярното слово, обозначаващо лъва в европейските езици, произхождащи от латински – lion или leon ( leo, leonis на латински език ).  Отделно съществува и произношението lihon, дало име на различни съвременни корпорации, носещи емблемата на лъва.  В подкрепа на твърдението, че Сион – или Сихон – означава „лъв“ могат да се приведат  още доводи. Заявих, че една от думите, означаващи „лъв“ в санскритски език е sinha, singa, но има и друга – удивително красноречива, която отгоре на всичко включва основополагащо в българския език понятие – „кръв“. В санскритски една от думите, значещи „кръв“ е идентична – krv, kravi. Санскритската дума за „лъв“, производна от словото „кръв“ е kravayada, тоест „кръвояден“, „кръвожаден“ – хищник. Името Сихон, Сион, означаващо „лъв“ в крайна сметка също произхожда от „кръв“ – и ето защо:

Известно е какво словесно съкровище, съхранено от дълбините на древността до наши дни, представляват езиците на кавказките народи. Днес само историческата схоластика отрича факта, че огромният ареал, включващ Балканския и Италийския полуострови, бреговете на Средиземно, Бяло и Черно море, Кавказ, Анатолия, Месопотамия и Палестина, та дори и крайбрежията на Червено море, са били обитавани от близки народи, говорещи сходни диалекти на прадревния пеласгийски език. Поради затворения живот на малките кавказки народи, в езиците им са запазени множество ценни смислови ядра, които могат да послужат на съвременния езиковед за разкриване на изгубения смисъл на понятията от древните писания. В лезгинския език все още съществува изразът „си хил“ или „ци хил“, който означава „клан“ и по-точно „кръвен род“. Ето една податка, която намеква, че понятието „си“ или „ци“ може да означава „кръв“. Повтарям, че търсим смисъла на отдавна заличени слова и трябва внимателно да ги отбираме –  като златни люспи, пресявайки тонове пясък. Друга следа, която можем да изследваме, е произходът на латинската дума sangius – кръв. Произнасяла ли се е тази дума в една забравена епоха по по-различен начин – sing, sinh? Сянка от възможен отговор ни дава италианското слово cinghiale – глиган, дива свиня. Френската дума за „глиган“ е sanglier. В италианските и френските етимологични речници, произходът на словото е изведен от латинското понятие singularis – единсвен, единичен, самотен – уж защото животното обичало да броди самичко в горите. Но подобно обяснение ми се струва наивно. Научното название на глигана е sus scrofa, като в думата scrofa отгатвам понятието s-crova – кръв – съвсем леко изменено. В най-дълбоката древност са си давали сметка за изключителното значение на кръвта и плътта на свинята, толкова близки до човешките – и са използвали тази близост. Засягам този въпрос в статията си „Сфинкс – що за слово?“ Думата „сфинкс“ произхожда от свиня и в древността е звучала точно така – сфинка, сфинга.

Очевидно понятието „кръв“, а не „самотен“ е залегнало в названието на глигана на италиански и френски език – cingiale, sanglier ( от sangue и sang – кръв ).

Думи, косвено потвърждаващи твърдението, че в най-стари времена в палестинската земя – и не само в нея – корените sin, sih – са означавали „кръв“, са днешното слово „син“, разпространено в сходни варианти в цяла Европа, а също названието на планината Синай, както и думите „синагога“ и „синедрион“. Основният смисъл на словото „син“ е „( своя ) кръв“. Синай означава „синове“ ( своя кръв ) в множествено число – или директно „кръв“. И от същия корен – „синове“ и „кръв“ – се образуват понятията „синагога“ и „синедрион“.

Италианската дума zio – чичо, вуйчо – не произлиза от „θεος“ – бог – както е написано в етимологичните речници, а от „кръв“. Чичото и вуйчото са „своя кръв“, най-близки родственици. В далечното минало вуйчото дори е поемал отглеждането и възпитанието на децата на сестрите си и се е смятал за по-важен от биологичните им бащи. И не само това: в произношението на думата zio намираме точен аналог на „цион“.

Проследявайки етимологията на словото „кръв“ – подчертавам отново фантастичната еднаквост на българското ( тракийско, славянско ) и санскритското понятие – смятам, че то произлиза от „карам“ – движа  – основно ядро, от което произхождат стотици понятия в древния и съвременния свят, включително „карма“. „Кръв“ не произхожда от „кърваво сурово месо“ – kru – както в един глас съобщават руските и българските етимологични речници. По-логично е връзката да е обратна – „кървавото сурово месо“ произлиза от словото „кръв“. Думата „кръв“ е свързана и с „кръг“ – кръвообращение. Понятието „кръв“ има и пряка връзка с названието на кравата, майката на живите същества, според индуистката традиция. Кръвта е този флуид, от който зависи животът. Тя е двигателят, който задвижва всички органи – „кара ги“ да работят. Тя е символът на живота. Тя е хранителката на организма – тя го „кърми“. Спирането на нейния кръговрат в живите тела, означава смърт.

Жизнената енергия, която обгръща всичко, поражда, запазва и продължава живота, в китайската философия се нарича „ци“. По отношение здравето и жизнения цикъл на хората и животните, тя най-пряко се асоциира с кръвта. Мисля, че това велико познание не е достояние и дело само на китайския народ. Смятам, че то е завещано от предишната допотопна цивилизация на новото човечество, но е оцеляло само в тези земни кътчета, които са съумели да го съхранят – както е станало в Китай, Индия и хималайските държави. А щом едно учение иде от дълбините на времето, значи и понятията, свързани с него, принадлежат на същата забравена епоха. Следователно названието „ци“ не е собствено китайско, а е било световно и разбираемо за древните народи, сред които са заживели оцелелите представители на потъналата в дълбините на океана могъща цивилизация на атлантите. Амореите и рафаимите ( исполините – едреи, хореи ) в Палестина са нейни преки потомци. В общи линии такива са и другите народи, обитаващи хинтерланда на Източното Средиземноморие в епохата, предшестваща еврейското завоевание. И неслучайно царете на тези народи носят името Цион ( Сион, Сихон ).

Възможностите на кръвта са необятни. Ние не познаваме и един процент от тях, доколкото те далеч надхвърлят чисто медицинските параметри – а дори и тези нейни свойства не са достатъчно проучени от нашата примитивна медицина.

Пролятата кръв на врага, източването й, обсебването й, поглъщането й, дават безгранична власт на победителя над победения. Помните ли историческия пример с черепа на Никифор, с който Крум Страшни се разпорежда по силата на магическия обичай оренда? Това не са празни приказки. В този смисъл, показателно е, че на турски, или по-точно на кюрдски език – пряк наследник на древните анатолийски езици, думата sihir (чийто корен sih, според мен означава кръв ) – се превежда като „магия“. Да, с кръв са се правели  и продължават да се правят магии. Неслучайно на английски „кръв“ е blood – което ще рече, ни повече, ни по-малко „блуд“, едно от названията на магията. Ще отида още по-далеч и ще заявя, че пълната омонимност на съществителното „син“ – потомък и „син“ – обозначение на цвят, изобщо не е случайна. Става дума за „синя кръв“. Доказателство за това е думата blu, blue, в английския и в  романските езици, която явно произхожда от „синя кръв“ и „блуд“ – магия. На латински „син цвят“ е „cyaneus“ ( асоциирано с отрова ) или caeruleum ( асоциирано с лек, лекарство ), което, според мен, не произхожда нито от caelum – небе, нито от oceanus – океан ( класическите сини пространства ), а недвусмислено от „кръв“ – ци, цин.

Много от древните имена и понятия съзнателно са заличени, а на повечето от оцелелите умишлено е придаден друг, изопачен смисъл. Цели списъци с еврейски и арамейски имена нямат нищо общо с обясненията, които им се дават. Това особено важи за имената във Вехтия завет. Сещате се защо – нали?

Но Истината е другото име на Бога и за нея няма достатъчно дълбоко зарити тайни. Както често съм писала – Истината има това неприятно свойство винаги да излиза наяве.

В заключение:

Цион ( Сион ) означава лъв, а в по-дълбок смисъл – кръв.

Материалът КАКВО ОЗНАЧАВА ПОНЯТИЕТО ЦИОН? е публикуван за пръв път на Посока .